Кирил Влахов
Кратки

Колко истински хора,

колко смели души,

изгоряха в затвора

на сивите дни.

 

Колко истински хора,

колко честни сърца,

без път, без опора,

отнесе смъртта.

* * *

Знай, от мойте самоти

ме спасяваш само ти.

* * *

Аз и ти се имаме —

затуй само има ме.

* * *

Ти човек не бе,

а моето небе.

* * *

Ти ме създаде

и ми даде

това, което аз

имам вече власт

да ти дам

като те създам…