Кирил Влахов
„Аз да те погледам искам само…“

Аз да те погледам искам само —

как искри в очите твои пламък,

как гори в косите златно слънце

и без нищо грозно, даже зрънце…

 

И да те докосна искам само —

да погаля нежното ти рамо,

да целуна устните ти меки,

с пръсти да допра косите леко…

 

И да бъда с тебе искам само,

и в живота нищо по-желано

няма. Шанс едничък искам, мила —

да ти устоя аз нямам сила.

 

Чувствата в гърдите ми бушуват;

само в интернет със теб общувам —

в месеца веднъж дори е много…

Мъчиш ме така до изнемога.

 

Но не мога да ти кажа сбогом.