Кирил Влахов
Желание

Ах, как искам,

ах, как искам някой ден

ей тъй — във ъгъла да те притисна,

до стената:

без да можеш да се скриеш

зад думи,

зад преструвки…

да няма нищо помежду ни…

разтворена да е душата ти,

обезсилена

и гола.

И тогава може,

да, тогава може да ме чуеш…

 

Ах, как искам,

ах, как искам да не можеш

настрани очите свои да извърнеш

от моите.

Да се слеят наште погледи

и да пия,

да поглъщам

жадно светлината от очите ти…

разтворено да е сърцето ти,

отпуснато,

открито.

И тогава може,

да, тогава може да ме видиш ти…

 

Ах, как искам,

ах, как искам да сме близо —

толкоз близо, че сами да се усетят те,

телата ни.

И да ти разкрие туй докосване

трепета,

огньовете

които палят в мен очите ти…

разтворени да са ръцете ти,

жадуващи

и нежни.

И тогава може,

да, тогава може да почувстваш ти…

 

Ах, как искам,

ах, как искам някой ден

ей тъй — във ъгъла да те притисна,

за да ти кажа,

да ти кажа просто колко те обичам.