Кирил Влахов
Мъката

Мъката мори ме.

Мъката без име.

Мъката в гърдите ми гнездо е свила.

Мъката гори ме

Мъката без име.

Мъка с ястребови нокти

душата къса и раздира.

Мъка със дъха си огнен

във гърдите ми пожари пали.

Стиснала във здрава хватка

тя сърцето мое беззащитно…

Мъка със нокти на хищник

във гърдите тихо дебне.

Волята ми слаба дреме —

да я прогони няма сили.

Волята безсилна вехне

във отпуснатите жили…

 

Няма капчица надежда

във мрака непрогледен.

Увити във железни мрежи

чувства, мисли и копнежи

кипят в затвора леден.