Кирил Влахов
На Стефка

В очите пъстри аз се взирам,

във светлите очи,

в които ручеи извират

и къпят се лъчи.

 

Косите ярки приласкават:

„Ела ни докосни“,

те мир и нежност обещават —

тез огнени вълни.

 

Ръцете бели сякаш молят:

„С нас пръсти преплети“,

а устните, и те говорят,

допират ме почти…