Читателски коментари от EvaBook

Удивително увлекателна книга! Прочетох я за 3 нощи! Не мога да разбера хората, на които им е била скучна…освен ако изобщо си нямат понятие от компютри, програмиране и интернет! За мен лично нямаше нито един аспект, който да ми е бил непонятен.

Хора, не бъдете само потребители на смартфони, интернет и клюкарски сайтове, научете как точно работят тея неща, как се създават…

Криптографията се базира на математиката, и както знаем, математиката е в основата на всички точни науки.

В Българските университети във всички специалности, свързани с компютри и информатика, се изучава криптография. Всъщност, нито една сериозна интернет дейност не би могла да съществува без криптографията!

„Да убиеш присмехулник“ на издателство „Отечество“ е в моята библиотека от десетилетия…но като дете ме отблъскваше да я прочета страшното лице на корицата…и по-добре! Сега, когато съм в зряла възраст и дори познавам живота в Америка, най-после прочетох книгата — повод за това стана новината за смъртта на авторката…Честно да си кажа, бях скептична към творбата й, и дори когато започнах да я чета, елементарния стил и къс изказ на писане не ме грабнаха, но лека-полека…историята така ме увлече, че за 3 нощи я прочетох!

Със сигурност има защо книгата да е в класиката не само на американската литература, но и на световната!

Стила на писане е простичък, но пък за сметка на това лесно се „храносмила“, без излишни философствания…

Бих я сравнила с „Приключенията на Том Сойер“ от Марк Твен. Безспорно Марк Твен е много по-талантлив писател, но Харпър Ли дискутира много по-остри въпроси на обществото…

Филосовията на книгата на Харпър Ли е много по-дълбока и общочовешка!

Бу Редли е наказан от баща си, който с деспотичния си характер е превърнал сина си в доброволен затворник до такава степен, че след 25 години затворен в къщата, Бу вече няма друга алтернатива на живот…да стои невидим и отшелник в къщата си, за него това е единственият начин да живее…

От Нощен през Дневен до Сумрачен патрул — възходяща градация! Сумрачния патрул е най-хубавата до момента, това е приказна книга, в която митологията от детските приказки е умело вплетена, а човешките ценности издигат нови морални въпроси: лошо ли е наистина онова, което сме дамгосали да бъде такова; да постъпваш по собствени правила, когато са в разрез с наложената доктрина, добро ли е или лошо; веднъж завинаги и вечно ли е доброто, завинаги и вечно ли е лошото?

Книгата ми достави страхотно удоволствие!

Най-лошата от Патрулите до момента. Прочетох Нощен, Дневен, Сумрачен патрул и в тази посока имаше възходяща градация, но Последен патрул наистина е „последен“ в класацията ми — много кръв, много мрак, много безнадежност! Между другото, светът „отвъд“, светът на сенките, на душите на мъртвите, изобщо не е това, което Лукяненко си е избрал да описва със своята човешка философия. Светът, в който живеем, е кръговрат, процеса на раждане и смърт е двупосочен и цикличен. Тъй като е видно, че авторът не вярва в прераждането, това се отразява на подтискащата атмосфера в книгата. Определено не ми достави удоволствие, за разлика от предходния патрул — (особено) разкошния Сумрачен патрул!

Имам чувството, че съм чела тази книга в доста по-добър превод. А за безличната картинка на корицата просто нямам думи!

Иначе, по книгата, тя е в моите топ 10 от любими детско-юношески книги, които с удоволствие препрочитам!

И кое по-точно ти хареса?

Много плоска книга! Никакъв психологизъм, никаква дълбочина! Става за четене само когато ям пуканки, тъй като от тази книжка няма да остане следа в паметта ми.

Аз съм на 40 и с удоволсвие я препрочитам! Сега разбирам защо това бе една от любимите книги на баща ми, когато аз самата бях дете! Невероятна книга!

Като отсеем 10% изключително смислена политическо-административна сатира, която ми напълни сърцето, останалото са шизофренични наркомански бълнувания: безкрайни повторения, малоумна амнезия, нестройна картина на един шантав фантастичния свят, и така и не разбрах кой е охлюва ;-)

Не знам кой бе определил тази книга като връх на творчеството на Стругатски!?! 10 процента шедьовърни текстове потопени в боза!

Коментара ми е и отговор на 1.

Оценка 6 за този малък шедьовър!

Съгласна съм с 2., че Стругацки не са за екс, те трябва да се пият с наслада глътка по глътка като отлежал коняк!

Невероятната фантастична идея (която е и скрита сатира на репресивния тоталитарен режим), абсолютно гадкия изказ, плавното преминаване на действието от събите към събитие, без читателя изобщо да се усети прекъсван…тази новела (или по-скоро дълъг разказ) се чете на един дъх!

Жалко само, че на върха накрая стоически остава само…един! (ма то така и в живота е)…

Тъга и подтиснатост лъха от това пропито с влага, мухъл и примирение повествование, където нашите отчуждени от нас деца не искат да са „наши“, те се стамуват от нас, просто защото сме…човеци и нищо човешко не ни е чуждо.

Кой обаче би могъл да построи по-добрия свят: разкаялите се грешници или фанатичните идеалисти…?!

Бих дала на тази книга по-висока оценка, но ако трябва да степенувам, тя не може да се стравнява с шедьоври като „Пикник край пътя“ и „Хотел При загиналия алпинист“ и е под нивото на „Обитаемият остров“, които съм класирала съответно с 6 и 5.

Идеята на „Вълните усмиряват вятъра“ е много хубава, но повествованието е нестройно, накъсано, документ след документ, като във военна кореспонденция, и ми липсва гладкия разказ с нотка хумор, така приятен като близането на сладолед!

Не съм съгласна, че превода е слаб! Максим Стоев от изданието на ИнфоДАР цялостно се е справил по-добре! И по своята същност ядрената война си е еко-катастрофа! Даже е по-добре казано!

За да не бъда невежа при даване на мнение, прочетох от двата превода еднакви пасажи и ги съпоставих.

Да ме извинява 1.messire Woland, но другия преводач Максим Стоев със своя елегантен стил се е справил много по-добре от този тук (Г.Георгиев) — старовремски и тромав!

Призовавам читателите, преди да си загубят времето с 19 глави, да прочетат малко от началото на единия и другия превод, и сами да преценят!

Аз залагам на ИнфоДАР и Максим Стоев!

Преводача Максим Стоев се е справил блестящо с превода (от руски) на Хотел „При загиналия алпинист“. Ако на превода на тази книга му куца нещо, то ще да е само ако е минал през английски…

Препоръчвам другия превод на Максим Стоев в изданието на ИнфоДАР! Този тук е доста старовремски и пълен с чуждици и русизми (знаете ли какво е „кюпче“ или „алпенщок“?!)…!

Бях дете, накъде към 11–12 годишна, когато видях Тайната Вечеря на Леонардо в един каталог по изобразително изкуство… за мен съществото отляво на Христос бе ЖЕНА, дори споделих това с родителите си, те ме увериха, че по онова време хората са носели дълги коси…но за моите непредубедени детски очи не бе само дългата коса, а нежното лице и деликатно тяло, ВСИЧКО бе женствено! Другото, което аз, като млад художник от Школата по изобразителни изкуства отбелязах е защо Леонардо, като велик художник, е оставил тази „дупка“ между него и персоната отляво? Тази празнота бе несъвършенство на експозицията по всички канони на композиция на една картина!

Моля, моля, аз направих своите изводи 25 години преди Дан Браун…

Книгата е хубава само от религиозно-историческо-философска точка.

Като произведение на изкуството си е „чипс“, както правилно е отбелязал GeOrg по-горе.

Изключителна книга! Холивудските сценарии ряпа да ядат! Ако Холивуд направи филм по тази книга, със съвремените технически ефекти, резултата ще бъде неотразим бестселър! Само че едва ли биха пресъздали правдиво тази грубовато-нежна руска душа на Сталкера…

Прочетох „Пикника“ когато бях тийнейджър, и я препрочетох сега, когато съм над 40г…Тогава ме впечатли фантазията на двамата автори (какви само джаджи се намират в Зоната, а!), сега осъзнавам моралната и психологическата й стойност…

Сталкера е загрубял материалист, който обаче може да обича с най-нежната бащинска обич нечовешкото си дете… Изненадани ли сме, че достигнал до заветното място, Сталкера ще пожертва най-съкровенното си желание, за да има „щастие за ВСИЧКИ даром … и НИКОЙ да не бъде пренебрегнат“ !