Читателски коментари

(за „Душа назаем“ от Тихомир Димитров)

  • 1. проф. Цвети (27 април 2011 в 00:08), оценка: 6 от 6

    Страхотна книга. Препоръчвам всеки да я прочете. Кара ни да се замислим за начина ни на живот и преобръща ценностната система с главата надолу.

  • 2. Добри (29 април 2011 в 17:16)

    Наистина ми беше интересна книгата, напомня ми са стила на писане на някои от чуждите автори които съм чел, липсва ми само малко по обстойно аргументиране за някой от действията на героите, поздрави….на автора и чиатателите.

  • 3. Люба Лазарова (30 април 2011 в 18:05)

    Интересно и заинтригуващо написана!Среща ни със решенията и съдбите на различни хора,от различни части на света.Лековерието се заплаща скъпо и в реалния живот!

  • 4. mechok (15 май 2011 в 00:14)

    Тихомире,

    нагазил си дълбоко в човешката душа.

    Даже в глобалната душа.

    Надявам се, поне още 10-тина подобни да напишеш, та да им се радваме…

    И тук… без пари.

    Завиждам ти… и аз искам да напиша и да подаря. :)

  • 5. дани (19 май 2011 в 15:46)

    Много ми хареса. Браво!

  • 6. elitoradkova (27 май 2011 в 16:14), оценка: 6 от 6

    Прочетох книгата на един дъх. Много ми хареса. Моите поздравления. :)

  • 7. Тодорова (28 май 2011 в 12:54)

    Да, страхотно написана, завладяваща, чете се на един дъх и след това ни кара доста да се замислим!

    Поздравления за автора! Очакваме още творби.

    Браво!

    Заслужава си да се преведе и да се издаде в различни страни.

  • 8. персефона (21 юни 2011 в 14:57)

    Идейно, но чак пък да преосмисли ценностната ми система… Лековерието аз не знам как се плаща (всичко така или иначе си има цена), но ако трябва да си вадя поука за това, че някой мечтае, или че вярва в чудеса (или в Сатаната) — не мисля. Никой от конкретните образи не беше направил нещо по-лошо от това да повярва в чудо. И това е лошо?! Всеки от тях беше поел достатъчно горчива порция от живота, а това с имейла беше просто капакът… дали изводът е, че добрите (идеалистите) плащат двойно?! Преекспониран е, според мен, въпросът с наивността. А романът ми се струва незавършен.

  • 9. mgarcia (3 септември 2011 в 16:53), оценка: 6 от 6

    Невероятна книга !

  • 10. рлк (9 ноември 2011 в 10:03)

    Много ми хареса!!!

  • 11. Delyana (22 февруари 2012 в 15:44)

    Чудесна книга!

    Историята на героите завладява с общочовешките проблеми от ежедневието ни и изборът пред, който всеки е изправен в желанието си да подреди живота си. Произведението разкрива съдбите на хората свързани с промените, дължащи се на политическата обстановка и как тя ги е изправила пред тежкия избор на живота им. Читателя има възможността да се замисли над събитията и глобалните проблеми, които ни заобикалят и над въпроса за погубената ценностна ситема в във времето на бъзо променящия се свят.

    Изключително завлядяващ роман!

  • 12. Десислава Михайлова (14 април 2012 в 03:54)

    Прочетох книгата на един дъх, страшно много ми хареса и ме накара да се замисля за доста неща! Благодаря сърдечно на Тихомир за интересното четиво!

  • 13. Юлиана Джамова (24 май 2012 в 20:03)

    Браво! До сега не съм чела толкова интересно и приятно поднесена история….Страхотна е!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!Наистина се чете на един дъх!

  • 14. Радостина Радева (29 май 2012 в 10:25)

    Страхотна книга!!! Не можех да спра да я чета. Препускайки от една човешка сътба на друга, от една точка на Земята на друга, писателят ни държи в постоянен интерес към това, което предстои да се случи. Страхотна е! Поздравления на Тихомир Димитров!

  • 15. Lilqna (9 юни 2012 в 18:12), оценка: 6 от 6

    Поздравления и от мен. Много добра книга.

    Авторът пише много увлекателно.

    Идеята за „накарай някого да повярва, после прави с него каквото си искаш“ много точно съвпада и с моите разбирания.

  • 16. Иван Богданов (19 юли 2012 в 19:44)

    Направо ме плашат толкова положителни отзиви, за тази, определено, слаба книга. Отдавна слушам за нея, но отвратителната корица ме отблсъкваше. Днес все пак реших да и дам шанс и признавам — в началото се зачетох с интерес. Образите и на четиримата бяха добре описани, с праводоподбна житейска история.

    Оттам нататък обаче, сюжетът става не плосък, а толкова тъп, че чак вдлъбнат. Как така и на четиримата герои се случиха съвпаденията в рамките на няколко часа? И каква беше вината им, за която бяха наказани?

    Чисто психологически книгата е абсурдна. Не дава никакви изводи и насоки или по-скоро дава неправилни. Четиримата пострадали, бяха само наивни, но се блъскаха яко за оцеляването си, по всички възможни за тях начини /и от сравнително честни/. А единственият, който спечели от всичко, беше изманикът?

    Това ли е мечтата и идеалът на автора?

    Извън контекста — схемата за забогатяване с мейлите е точно толкова безсмислена, колкото и схемата на ВИП такситата.

    Препоръчвам на автора да понаучи доста неща за психологията, преди да се зхаване да пише нещо ново. Признавам — има талант, описва пълнокръвни образи и интересни случки. Но му липсва общият поглед, абе липсва му въображение за интересна идея. Всички в книгата бяха тотално аутсайдери /включително и Виктор/ и си останаха такива докрая.

    И още нещо — много народ се хвърля да пише за живота на богатите, без да има най-малка представа за това. И се описват направи смешни неща.

    • 17. Ивайло Харалампиев (26 юли 2012 в 09:18)

      За 16 (Иван Богданов). „Как така и на четиримата герои се случиха съвпаденията в рамките на няколко часа?“…. отговорът на този въпрос е в книгата.

      Иначе съм съгласен с останалата част от коментара

    • 18. Петко Иванов (26 декември 2012 в 11:46)

      Уважаеми Г-н Богданов,

      Вие критик ли сте? Ако сте такъв, ще Ви кажа че вие критикарите сте излишното звено между артиста и публиката. Рецензии към книги и музикални изпълнения игнорирам. Сега по темата за абсурдната философия.

      Ще се удивите ако ви кажа, че зомбираните американци подписват чекове и пълнят касичките на всевъзможни секти и църкви в очакване на второто пришествие и вечния живот. Живеят в тотален страх от възмездие. Сигурно е, че ако този номер се извърти на тия ахмаци, не 2000, а 2 млн. идиота ще се вържат. Ами я виж какво става при нас — измами по телефона, пирамидите през 90-те. И това ли беше абсурдно от твоята гледна точка?

      И все пак книгата е фикция. Може да има трески за дялане, но идеята е интересна.

      Весела Коледа.

  • 19. Pepola (24 януари 2013 в 12:18), оценка: 3 от 6

    Иван Богданов е изказал най-смисленото мнение за тази книга. Не съм напълно съгласна с него за пълнокръвните образи, за мен бях доста неубедителни. Всъщност може би бяха започнати добре в главите, които ги въвеждат, но липсата на добра психологическа обосновка на поведението им впоследствие ги направи неубедителни.

    Може би идеята е добра, но реализацията е пълна с наивитет, фактологически и логически грешки. Ще дам някой и друг пример:

    В петзвездните хотели багажът не се носи от крупиета (те работят в казиното), а от пиколо. Жената на вуйчото не е леля, а е вуйна.

    Един от героите шведи бива ограбен в Петербург и остава по гащи и потник. Дават му дрехи назаем, за да се прибере, но когато пристига вкъщи, той има багаж за разопаковане, който в крайна сметка не разопакова. Този багаж е достатъчен, за да тръгне с него на ново пътуване.

    Повтореният на цели праграфи при получаването на имейлите беше по-скоро досадно отколкото внушаващ нещо похват.

    Мда, слабичка е книгата за жалост.

  • 20. Илияна (24 януари 2013 в 18:15)

    Много ми хареса, на един дъх я прочетох.

  • 21. gabriella (3 юни 2013 в 16:08)

    Книгата ми хареса. Увлекателна е, има над какво да се замислиш и същевремено е лесна за четене. Особено ме радва факта, че авторът е българин.

  • 22. Юлия (26 юни 2013 в 12:55)

    Определено ми хареса много.Прочетете я!!!

    • 23. Донка (29 юни 2013 в 21:43)

      Много добра книга, прочетох я на един дъх.Адмирации към автора!

  • 24. ванчетодавидова (13 октомври 2013 в 19:39), оценка: 6 от 6

    Поздравления! На един дъх…….. всамотен съботен следобед.

  • 25. Анатоли Илиев (2 ноември 2013 в 06:23)

    Започва добре с въвеждането на героите, чете се на езин дъх, но само толкова! Повторението на цели пасажи досадява, героите не са завършени, схемата за „измамата“ е много смела и дръзка и за два месеца пътуване трудно се организира, срещата с двойника е излишна, той не влиза много в работа… И т.н. ….

  • 26. ХАРИ (4 декември 2013 в 15:08)

    За мен беше голямо удоволствие да прочета книгата на един дъх и гордост, че е написана от български автор!

    Заслужава да бъде филмирана и дано имам щастието да стана свидетел на такава реализация!

    А що се отнася за отправените критики по-горе, бих могла да изкажа своята гледна точка:

    Относно повторенията: според мен са направении с цел да се погледне през погледа на всеки един герой поотделно.

    Относно обърканите думи като „леля“ и „разопаковане на багажа“: да, съгласна съм с тази неточност. Но това са дребни детайли и няма смисъл да се захващаме за тях. Има гафове навсякъде, дори и в световноизвестни филмови продукции.

    Като цяло книгата е страхотна! Това, че те пленява от самото начало и не усещаш как си стигнал до последната страница е достатъчно да се разбере за увлекателният стил на писане.

    Поздравления за автора, като му пожелавам музата за творчество никога да не стихва!!!

  • 27. phonelady78 (10 декември 2013 в 20:35), оценка: 5 от 6

    Изключително завлядяващ роман.Поздравления и от мен!

  • 28. Neilor (11 декември 2013 в 02:24), оценка: 3 от 6

    Не мога да кажа, че книгата е лоша, но коментарите, пълни със суперлативи ме озадачават.

    Това, което ме подразни в началото, бе изобилието от клишета. Руснаците пият без да изтрезняват, японците работят без да спят, богатите са лоши, лоши, ама толкова лоши, че всяка минута мислят как да прецакат целия свят.

    На моменти се замислях, дали тези клишета не са фасада, зад която авторът да изкара по някое време истинската история, ама не — клишетата се запазиха докрай!

    За гафовете — да, простени са, но след като почти всеки прочел книгата ги забелязва, как не ги е забелязал авторът? Има и принципни недоглеждания, като например желанието на египтянина е да отиде в Америка, а „сбъдването“ представлява само писмо за интервю.

    И накрая, повторението на мейлите — четири пъти се повтаря един и същ дълъг текст — пълнеж, който гарантирано се прелиства без да се чете. Ако авторът се закълне, че е написал този текст саморъчно четири пъти, без да ползва копи/пейст, обещавам, че и аз ще се върна и ще го прочета четири пъти, а не само един път, както са направили всички читатели.

    Като цяло, книгата е читаема, съществува интрига, но заслужава похвала единствено фактът, че е написана от непрофесионален писател. За един по-сериозен автор, тази книга би била провал.

  • 29. EvaBook (15 декември 2013 в 12:46)

    Много плоска книга! Никакъв психологизъм, никаква дълбочина! Става за четене само когато ям пуканки, тъй като от тази книжка няма да остане следа в паметта ми.

  • 30. Mimeiza (11 април 2014 в 09:59)

    Леко и приятно четиво. Не бих нарекла книгата шедьовър, но понякога човек има нужда да прочете и нещо неангажиращо. Няма излишни драми и философстване, няма дълги и безкрайни описания, но няма и задълбоченост в характеризирането същността на героите и събитията. И все бих пих препоръчала, на тези които още се колебаят дали да я прочетат, да го направят. Идеята е интересна, а стилът на писане е лесен за четене и възприемане.

  • 31. didi (6 октомври 2014 в 21:28)

    Много харесах книгата, и аз я прочетох на един дъх. Поздравявам автора за увлекателното писане:-) . Относно посочените неточности като вуйчо и леля — не са болка за умиране, това подробности…

  • 32. btodaz (8 януари 2015 в 18:49)

    Прочел съм бая неща и от дълго време не бях попадал на нещо толкова добро. Евала,пичага! Има кво да се желае откъм детайли, но книгата е много истинска, а психологията в нея е една такава директна и много лесно можеш да я усетиш. Стила е добър, направо си е над много по-именити автори

  • 33. Станева (8 март 2015 в 10:00)

    Романът много ми хареса,държи те под напрежение до самият край. Много съвременно и завладяващо четиво. Препоръчвам! Браво на автора.

  • 34. д г (8 март 2015 в 11:27)

    Началото е между филмов сценарий и общи разсъждения за света на богатите хора. И двете насоки са модни и интересни за млади хора, които искат да се развличат. На мен не ми допада и не прочетох повече.

  • 35. loco tribal (14 март 2016 в 16:01), оценка: 6 от 6

    Откакто я прочетох преди два три-дни, постоянно се сещам за нея. Книгата много ми хареса.

  • 36. Далида (23 март 2016 в 01:50)

    Чудесно разнообразие. Отдавна не бях чела съвременен български автор.

    Всъщност последната книга от нов български автор беше запокитена в кофата за боклук с такава сила, че следа не остана. От тогава си рекох край, никога повече.

    Но ето, че се зачетох и ми стана интересно. Стигнах до края и точно той ме разочарова. Някак да не повярва човек, че такива тривиални ежедневни проблеми са създали този велик човек. Е и аз съм живяла по това време и не съм имала кой знае какво.

    Отплеснах се .

    Има голям потенциал автора, само да внимава с лиричните, епични отклонения. Не помагат.

  • 37. morski pras (30 юни 2016 в 15:44), оценка: 5 от 6

    Няма да съм оригинален, но давам мнението си. Не е шедьовър, но се чете леко и приятно. Винаги има какво да се оправя, желая на автора да се развива и обогатява като писател. Благодаря за жеста му да чета книгата безплатно. Признавам имам много неща за четене, ако не беше в отдела препоръчани и безплатно, нямаше да обърна внимание.

    Пожелавам на автора : Да ти се върне двойно удоволствието, което си дарил на читателите си! :)

    Късмет !

  • 38. Мирата (28 юли 2016 в 15:13)

    Книгата определено ми хареса. Не съм забелязала изтъкнатите недостатъци или ако съм ги забелязала не съм ги запомнила. Прочетох я преди 2–3 години и все още помня доста детайли от нея, въпреки че след нея са минали десетки книги през ръцете ми.

  • 39. the_valkyrie (26 август 2016 в 20:39), оценка: 6 от 6

    Вчера попаднах случайно на книгата. Всъщност беше препоръчана от сайта на Читанка. Реших да й дам шанс,заради корицата или заради заглавието и аз не знам, грабна ме.

    Днес сутринта я затворих — направо съм удивена от високото ниво, на което е написана. Настроението в книгата ми напомни на Агата Кристи и отчасти на филма „Смъртоносен пъзел“. — Невероятна. Препоръчвам!

    Убеждавам се, че хубавите книги остават неизвестни и недоценени.

    Благодаря за шанса да се докосна до този ексцентричен роман!

  • 40. Abi1004 (19 март 2018 в 13:28), оценка: 5 от 6

    Хареса ми . Леко и приятно четиво. Благодаря на автора.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.