Читателски коментари от Икран

Имам чувството, че романът не е дело на познатата Маринина, а на заигравка на изкуствения интелект )))

Дълбок поклон за Великия ТЕАТЪР ,пречистваща книга :

„..Станиславски, за неговата особена безшумна походка, която Константин Сергеевич си изработил, за да минава много тихо зад сцената по време на спектакъл. Великият режисьор се движел изключително предпазливо, дълго избирал с крак опорна точка, поставял го на нея, бавно пристъпвал от пръстите към цялото стъпало, пренасял тежестта на тялото си върху единия крак, бавно откъсвал от пода другия, търсел опора с него… От подобно отношение към сцената и самата атмосфера в театрите е била друга, по-тържествена, по-тайнствена, по-приказна. Дори завесата в онези времена е висяла другояче, гънките й са се спускали от корниза по-различно, по-меко, по-плавно, по-изящно…“

Да се чете дистопията на Дж.М.Кутси е все едно да се върви по начупени стъкла ..друг път — няма — физически рани,остри, душевни конвулсии …

" Но виждам само една фигура, наречена баща — тя би могла да бъде фигурата на всеки баща, който знае, че бият детето му и че той не може да го защити. Не може да изпълни задължението си към онзи, когото обича. И знае, че никога няма да му простят за това. Не може да понесе истината, която е прозрял — истината за всеки баща и за неговия позор. Нищо чудно, че е искал да умре…"

Артуро Перес Реверте силно ме вълнува, чак ме разтърсва с маркиране на образи, които са тъй незабележими, но като ги откриеш — като стомана здрави и вечни, и ти става едно смислено, че си човек. Учителят по фехтовка е икона на почтеността, който живее дистанцирано от това, което не разбира в света — само с рапирата си е на „ти“ .

Какъв съвременен звук, въпреки, че е 1868 г. - така се говори за делото на живота, за това, което обичаш и познаваш до кост.

„… а пистолетът не е оръжие, а принадлежност. Ако трябва да се убиват, хората трябва да го правят лице в лице, не отдалеко, като долни разбойници по друмищата. Хладното оръжие притежава етика, която липсва на всички останали… И ако настоявате, бих казал дори мистичност. Фехтовката е мистика, господа. Още повече във времена като днешните ...“

„Моралният характер е свързан с картините на есента: листата, които падат като нашите години, цветята, които повяхват като нашите часове, облаците, които бягат като нашите мечти, светлината, която отслабва като нашия ум, слънцето, което изстива като нашата любов, реките, които замръзват като нашия живот, изплитат тайни връзки със съдбата ни…“

Стягане на сърцето… в Чингиз Айтматовски такт!

Смущавам се да пиша КОМЕНТАР на един много добър автор като Ю Несбьо !Мога само да цитирам едно от многото му стойностни житейско наблюдения : „…От отсрещната страна на магистралата се виждаше квартал «Блиндерн» с университетските сгради, където бе следвал баща му. Според широко разпространено мнение синовете се превръщали в повече или по-малко замаскирани копия на бащите си; увереността, че си се откъснал от познатия модел, била пълна илюзия; човек винаги се връщал към корените си; притегателната сила на кръвта била не просто по-мощна от волята — била самата воля. Хари открай време се смяташе за живо доказателство в полза на противоположната теза. Тогава защо, вглеждайки се в изпосталялото оголено лице на баща си, сякаш видя себе си? Докато баща му говореше, той сякаш чуваше себе си, собствените си мисли и думи. Все едно стоматологична бормашина се вряза в нерва на зъба му. Защото Хари също представляваше копие…“

Силно вълнение е стегнало гърлото ми. И след прочита на „Никой“ бях разтърсена така — из основи .Много изкусно перо има Алберт Лиханов — прави витражи в човешката душа, без да я наранява.

„Дано не стена, а сълзи да не лея,

в мъчения да раждам и да не родя,

да бъда облак — дъжд да не пролея,

да не достигам, макар да се стремя,

за помощ при бездушните да идвам…“

Невероятни руски автори! Като елемент от брюкселска дантела, изработена с машинен бод!

Самотията е съпровод човешки и в 21 век,интернет писачи — бол, но Елин Пелин го няма,светла му памет, да призове душата, да издържи ,защото „теглото по хората ходи“ !

Много ми хареса „Правек и други времена“ с една линия,която отбелязвам и в други автори ,и ми допада, и е различна от клишираното място на войната в човешкото общество ,в система,в която поколения хора от Изт.блок пишеха, крещяха лозунги,лозунги …Олга Токарчук не повишава и тон — тя споделя ,проникновено и е убедителна . Богатата й обща и най-вече религиозна култура прави четенето на романа върховно преживяване !

Има книги,които могат да се четат само на пресекулки ,за да си поемеш дъх и прелистиш ,и пак ,и пак…Респект за автора и богатите му научни познания.На първо четене може да се използува думата римейк,ако беше филмов сценарий,на Карл Май — „Призракът на Ляно Естакадо“ !

Гениален БУЛГАКОВ — Революция и „Морфин“ !

„2 март 1917

Слухове за нещо грандиозно. Николай II бил свален.

Лягам си много рано. Към девет.

И спя сладко.

10 март

Там става революция. Денят нарасна, а здрачът е сякаш малко по-синкав….“

С „В очакване на варварите“ стигнах до състояние на ступор от срещата си с Дж.М.Кутси.Беше в миналия век .Мислех ,че „1984“ и Оруел са връх ,но Кутси е Еверест.Тялото е, общо взето, познато — крак ,ръце …увредите са видими и лечими ,но Духът,с който човекът е от люлката, е нещо ,меко казано,неизвестно .Страданията на Духа -от какво се причиняват и как се лекуват — въпрос -без отговор .Страданията на душата са неизброими и самотата е всемирна .

Коментарът ми е в оценката — ШЕДЬОВЪР !

Велика книга, а Чингиз Айтматов — автор с титанични слова ,отнасящи се за Вчера ,Днес,Утре

Интелигентно четиво, завладяващо!

Излиза ми Еrror и не мога да напиша ,че книгата е ШЕДЬОВЪР !В литературата няма по-богата житейска палитра от света на 15 годишната Брит-Мари !

Благодарност,за избора ви — да ни представите Ю Несбьо ! Изчетох всичко ,което сте ни предложили и нито за миг на изпитах чувство за еднообразие,баналност,тривиални ситуации !

На един дъх и незабавно — в следващата стъпка на Ю Несбьо

Малко брутален за вкуса ми е Ю Несбьо и в тази история ,но всичките му книги се четат на един дъх !