Книгата е уникална. Много добре написана , кара те да се замислиш за смисъла и безсмислието на живота и неговите детайли . Животът е едно колело — не знаеш кога ще се извърти и накъде ще те отвее . Много ми хареса, прочетох я на един дъх .
Да се чете дистопията на Дж.М.Кутси е все едно да се върви по начупени стъкла ..друг път — няма — физически рани,остри, душевни конвулсии …
" Но виждам само една фигура, наречена баща — тя би могла да бъде фигурата на всеки баща, който знае, че бият детето му и че той не може да го защити. Не може да изпълни задължението си към онзи, когото обича. И знае, че никога няма да му простят за това. Не може да понесе истината, която е прозрял — истината за всеки баща и за неговия позор. Нищо чудно, че е искал да умре…"
И аз да похваля книгата като една от най-хубавите изобщо. Кутси има рядката дарба да е хем увлекателен, хем дълбок. В книгите му понякога някоя от двата елемента взима привес, но като цяло са добре балансирани и изградени. Любимата ми негова си остава „Господин Фо“.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.