Книгата е уникална. Много добре написана , кара те да се замислиш за смисъла и безсмислието на живота и неговите детайли . Животът е едно колело — не знаеш кога ще се извърти и накъде ще те отвее . Много ми хареса, прочетох я на един дъх .
Да се чете дистопията на Дж.М.Кутси е все едно да се върви по начупени стъкла ..друг път — няма — физически рани,остри, душевни конвулсии …
" Но виждам само една фигура, наречена баща — тя би могла да бъде фигурата на всеки баща, който знае, че бият детето му и че той не може да го защити. Не може да изпълни задължението си към онзи, когото обича. И знае, че никога няма да му простят за това. Не може да понесе истината, която е прозрял — истината за всеки баща и за неговия позор. Нищо чудно, че е искал да умре…"
И аз да похваля книгата като една от най-хубавите изобщо. Кутси има рядката дарба да е хем увлекателен, хем дълбок. В книгите му понякога някоя от двата елемента взима привес, но като цяло са добре балансирани и изградени. Любимата ми негова си остава „Господин Фо“.
За неволите на черните хора. Мизерията ми иде в повече, но нека видим добре. Тежка книга за пътят на един страничен човек между онеправданите. Бавно се чете за мен.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.