Читателски коментари от Икран

Трудно се устоява на МКонъли !Увличащ до умопомрачение!

Микс от нутриенти :-)

И днес стилът й = „тупеж на сърцето“ е жив за почитателите й !

„…вкуса на тези запъхтени, несръчни целувки, туптежа на сърцето му до моето, в съзвучие с прибоя… Един, два, три, четири удара на сърцето, после тихото прошумоляване на вълната по пясъка… едно, две, три… едно: той си поемаше дъх, целувката му ставаше по-насочена, по-напориста и вече не чувах морето, а само буйните, бързи тласъци на собствената си кръв…“

Увлекателен и тук. Като зомбирана съм от премереният,щадящ авторски стил ,въпреки фиксацията върху тъмните страни на човека-злодей !

Трудно и още не съм се дистанцирала от „Странност на ума“ на Орхан Памук ,а и не знам дали ще дойде такъв момент с ,меко казано,увличащият писател .Като наркотик е авторът и дозата ме заведе при „Бялата крепост“ .След Димитър Талев подобно литературно обсебване не бях преживявала .Първата ни среща беше в „Сняг“ ,после „Името ми е Червен“ .

Още Алесандро д’ Авения :

"…за разлика от Йов ние имаме решението. Знаете ли какво прави пеликанът, когато малките му са гладни, а не може да им намери храна? Наранява гърдите си с клюн и оттам бликва кръв, за да нахрани малките, а те пият от раната му като от извор. Както стори Исус за нас и затова понякога го изобразяват символично като пеликан. Той победи нашата смърт на невръстни рожби, зажаднели за живот, като дари за нас кръвта си, дари нетленната си любов. И неговият дар е по-силен от смъртта. Без тази кръв щяхме да умираме два пъти… "

„… любовта съществува не за да бъдем щастливи, а за да ни покаже доколко сме издръжливи на болка. ..“

Рядко срещана искреност — чудесен Автор ! Печели доверието и го следваш в „откритията му“ по Пътя на възмъжаването !

Приятно литературно преживяване !

Прочетох творбата на Стивън Канел с интерес. Прозвуча ми като продължение на „Нобъл хаус“ на любимия ми Джеймс Клавел .

Трилър- „висока топка“,препоръчвам Даниъл Силва — с всичките му произведения !

Хмм…като човек,който не е влизал в Джамия,не подозирах,че в 21 век светът позволява подобно господство:

"Ние ще владеем Ватикана.

Ние ще владеем Рим

и ще внедрим исляма в него.

Шейх Мохамед бен Абд ал Рахман ал Арифи, Имам на джамията към Военната академия „Крал Фахд“

Късно докоснах Солженицин и неговия свят на руснак .С усещане съм ,че Андрей Рубанов продължава темите за свободата,за достойнството в съвремието , в живота ни .

"…Казват, че бизнесмените нямали време. Че били прекалено заети, за да четат. Това са глупости. Всеки човек е длъжен да чете книги, както арестантът от Общата Бърлога е длъжен да жертва кутия кибрит за Пътя — в противен случай ще престане да е достоен арестант. И човекът ще престане да е достоен човек

…

Аз — банкерът? Електроженистът? Алкохоликът? Трезвеникът? Писателят? Фалшификаторът на търговски книжа? — гледам от своя балкон настрани и надолу.

И виждам — Европа? Азия? Затвора? Свободата? Мъртвата Совдепия? Живата Русия? И аз не знам.

Книгата свърши, господа.

Свободно. "

Вечни въпроси и болезнено близки до истината отговори .Вълнуващо… като с героите на Стайнбек ,Селинджър ,Макс Фриш ,Хесе … „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет «,»Поправките“ /по-малко/

„…В главата ми отново се върти проклетият въпрос за любовта. Дали това означава само да се чувстваш добре с някого и да ти е приятна компанията му? Или е по-скоро чувство за отговорност и загриженост? Доколко любовта означава да притежаваш и да се чувстваш нечия собственост? Никога няма да узная…“

Много отдавна бях в света на любимия си автор — Джеймс Клавел ,но особената ярка ,странна за европееца ,атмосфера от „Търговска къща“ осезателно ме преследваше , докато четях и „Шанхайска афера“ на Ридли Пиърсън :

„… В Азия финансовите конспирации се бяха превърнали в изкуство, практикувано от всички — от уличния метач до хора като Йонг Ченг. …“

Азия,Хонконг — „Нобъл Хауз“ и сто години след това — "Шанхайска афера".

Добро четиво ,но една стъпка по-назад от „Милениум“ на Ст Ларшон :-)

С тъга затворих последната страница …сякаш излязох от завладяващия свят на Библиотеката ,мернах младия Шекспир ,Нострадамус ,Жан Калвин …чудесна книга ,чудесна !

Великолепен Дейвид Балдачи ,великолепен !

С творци като теб ,може и ще се избавим от Злото !

Ти си Еразъм Ротердамски на нашия век :-)

Първа среща с Пол Зюсман — очарована съм ! Насити всичките ми читателски нужди на лаик — археолог ,фен на трилъра ,също !Велколепен микс от преживявания !

За разлика от бащата на Мартин Еймис- Кингсли Еймис /„Щастливецът Джим“/ от поколението на "сърдитите млади хора "- 50тте год.на миналия век , който споделил публично ,че не одобрява стила на писане у сина си, „Дом за свиждане“ ми хареса и разтърси .Същото чувство се беше появило и при срещата ми с Мишел Уелбек в „Платформата“ .Съдено е всеки да има своя Гулаг като преживяване — за едни по-дълго ,за други — не ,но да си тотално на земята ,граничен като твар … декорът — може да е различен , преживяването,обаче , е стандартно : воля ,мисъл само да се изправиш като действие : "… Мислите ми не са вече мисли. Те са просто импулси. Всичко е на нивото на „студено, горещо“. Студена супа, гореща супа. За какво ще говоря с жена си? Ще си мисля единствено „супата е студена, супата е гореща“.

Уважаема ЧИТАНКО :- ) ,благодарност за авторите ,произведенията ,за вкуса Ви в сайта , дано не е нахално ,но може ли инфо за следващите книги на Вал М ,която изчетох на един дъх ! Въобще, за всички автори — какво да очакваме от творчеството им в сайта.Ще ми се да попитам и за четива ,които за мен са с особена притегателна сила — имам си ги в дом.библиотека-книжни издания ,но ми се ще да са с мен и по всяко време — „Човекът се появява през холоцена“ на М Фриш ; „Татко“ на Уилям Уортън ; „В очакване на варварите“ на Кутси .Поздрави !