Читателски коментари от Икран

Ю Несбьо съм допуснала да премине без да забележа …грешка ,която незабавно ще коригирам .Много интелигентен автор ,прецизен ,актуален !

Всяка книга на Ал.Маринина е като „незаключена врата“ …минаваш ,влизаш … трудно е като трябва да си ходиш ,защото интелигентното приключение,съпреживяване … е свършило

Моят ТОП АВТОР е Фредерик Форсайт !Прави съвременна увлекателна криминална литература — прецизен в детайлите ,максимално обективен …малко е старомоден в идеологическите си пристрастия ,но книгата се чете на един дъх !

Хареса ми ,за първа среща ,но много съм закъсняла. „Добре уредената и спокойна Норвегия“ е клише от 90тте на миналия век,днес –2017 е ,меко казано,различна.Образът на Злото,обаче, е константен за всички общества .

Хареса ми стила — прецизен в детайлите ,интелигентен ,богата култура при първата си среща с автора- „Самотата на мениджъра“ .

Писал и за обществени събития в Каталуния от 20 в. ,които са многозначителни и актуални и в 2017 г.

Приятен ,увличащ с иронията си Нелсън Демил ,а и превъзходен гид в света на ЗЛАТНИЯТ БРЯГ !

Докосващо и днес — в новия век — вечни, „смахнати“ теми !

Обичам четива ,когато устата ти се усмихват ,а в очите — влага .

„…Заех се спокойно с една кълка пушено пиле.

— И въпреки това е точно така — казах. — Всичко тук си е твое.

— Искаш да кажеш, че този залез, дето е увиснал на дърветата ми, също с мой, така ли?…

— Няма съмнение.

— Искаш да кажеш, че тишината и лекият ветрец, който подухва от хълма, също ми принадлежи?

— Ами да, на това му викат комплексна доставка — казах.

— Тоя, дето го е продал, трябва да е мръднал!

Нищо не отговорих. Начертах една линия с МАЙОНЕЗА по кълката. Има хора, за които е истинска лудост да купиш подобно нещо. Захапах кълката точно по средата и светът ми се видя трагично разделен на две части…“

Как съм се разминала с този интересен Джон льо Каре ,но ще наваксам .Намерих отговор защо предпочитам книгата пред филма ,по принцип.Нюанса ,тръпката ,че това,което за автора е пошло,примерно, е такова и за теб …едно приятно общуване между много близки хора ,съмишленици,съзаклятници :-) Също и няма филмови средства да се изрази мисълта,отново пример -с цитат този път : „… самата Система трябва да бъде принудена да отразява всички тези добродетели, иначе няма никакво право на съществуване….“

Препрочитам Чингиз Айтматов в особено състояние на духа си ,защото читателският ми локатор си го е отбелязъл като писател, споделящ непреходни мисли ,вълнения на човека от появата му ! Зарежда със сила,твърдост,кураж ! В периферията остават , нужните за времето, идеологичски адаптации !

Свободата — абсолютната -човек има в книжния свят ,който,уви, е необозрим за времето,в което сме .

Толкова често съм срещала името на Урсула Ле Гуин и съм го отминавала ,за което днес разкаянието ми е слаба дума …

„Пътят на една жена към свободата“ е шедьовър !

Колко скромно и бледо ми се вижда мястото на „1984“ — стара окончателна диагноза на патоанатома Джордж Оруел.

Само толкова.

Урсула Ле Гуин много вещо предлага точното лечение.

Гмурнах се без да се замисля,защото обичам КВонегът ."Галипагос" не бях чела .Уви,свърших я ,а не ми се напуска парадоксалния му свят !Колко високо ,достойно е оценено научнофантастичното творчество !Сори,за дългия пост ,но вълнението още ме „държи“ :

"..А дали се притеснявам, че пиша без материален израз, с въздух върху въздух? Не, защото моите думи ще бъдат трайни толкова, колкото всичко, написано от баща ми, от Шекспир, от Бетовен или от Дарвин. Излезе, че всички те са писали с въздух върху въздух, и ето, сега аз грабвам следната мисъл на Дарвин от спокойната атмосфера:

„Прогресът е много по-всеобхватен, отколкото регресът.“

…

Ако човечеството е доведено до състояние на хармония със себе си и с останалата част от Природата от някакви свръхестествени същества или от човечета с летящи чинии (тези любимци на моя баща), аз не съм забелязал такова нещо. Готов съм да заявя под клетва, че ремонтът бе извършен от закона за естествения подбор без всякаква странична помощ.

„…В този миг обаче този швед откри нещо, от което заплаках като дете — най-после, най-после! Когато заплаках, без да мога да се спра, той беше учуден не по-малко от мене. А ето какво ми беше казал:

— Разбрах, че името ти е Траут. Възможно ли е да си роднина на прекрасния научнофантастичен писател Килгор Траут?

Този лекар беше единственият човек извън Коухоуз, щата Ню Йорк, чувал името на баща ми.

Бях отишъл чак до Банкок, Тайланд, за да узная, че поне в очите на един човек моят отчаяно дращещ баща не е живял напразно.“

Едни от горчивите ми моменти са като този — толкова късно да откриеш толкова добър автор !

Неизмерим в дълбокомислието си ,с каменния релеф на човешкото достойнство-чудесен Реверте !

„….Когато бях млад — каза той внезапно — изчетох всички антични философи — от Сократ до свети Августин. И ги забравих. Единственото, което ми остана от тях, беше сладко-горчива меланхолия и обезверяване. Сега съм на шестдесет и четири години и единственото, което знам за хората е, че те помнят, боят се и умират…….“

" ….— Бих искала да не бях тъпа — каза тя на нощта…"

Само Селинджър може, да го каже така,че да го „чуе“ и читателят …Безчет пишещи ,но нито един Селинджър…

Не исках да стигам КРАЯ ,не исках да се разделям с Реверте ,но това е само една от книгите му ,та,БЛАГОДАРЯ ти ,Авторе,за поредната ни среща !

Реверте ме накара да се влюбя в Испания , в тъжната й величава история : " … отзвукът на неповторимия им живот ще продължава да ехти, докато съществува това особено място, средоточие на народи, езици, история, кръв и предадени мечти: тази вълшебна и трагична сцена, която наричаме Испания. "

„Емануела“ — 21 век , преди това — " 11 минути" на П Куельо ! Приятно четиво .

„…през четирийсетте години? Това е времето на «твърдата» научна фантастика, времето на онзи тип истории, които Кингсли Еймис нарича носители на «ИДЕЯТА като герой». .“

Колко несправедлива съм била в годините към творчеството на Бертолт Брехт, но макар и късна среща с титан и то,следвайки високата класа на превода- Венцислав Константинов, преживяването беше вълнуващо !