Читателски коментари от Икран

Вал Макдръмид и след „Мястото на екзекуцията“ — адмирации, за новата разказвачка — 21 -и век, умна,умна Агата Кристи :-) И в тази си книга е сътворила микс от : тема за Системата в „Полет над кукувиче гнездо“; трагедия -древна ; съвремието ни — в търсене на справедливостта и жертвите ,и цената ,с която никой жив не се разминава !

Увлекателно ,хареса ми Джеймс Патерсън ,беше първата ни среща ,бягам за още :-) „…..Иван Грозни заповядал да вдигнат храма «Василий Блажени» с условието да бъде достоен съперник на най-големите катедрали в Европа, а дори и да ги надмине по великолепие и грандиозност. Царят останал очарован от резултата и поканил архитекта в Кремъл. Когато строителят пристигнал в двореца, чертежите му били изгорени, а очите му избодени, за да не може никога повече да създаде подобна катедрала за някой друг владетел…“

Джон Гришам си е Джон Гришам :-) — любезен ,честен към читателя си ,приятен !

ок :-)

" .красотата на жена, остаряваща с елегантността на добро вино." !!! :-)

….

"…Съжалявам, че те натоварих с всичко това, Хари. Моята сапунена опера.

Бош поклати глава.

— Не е никаква сапунена опера. Той е твой син. Децата ни са нашите сърца.

— „Децата ни са нашите сърца.“ Хубаво звучи. Кой го е казал?

— Не знам. Май аз… "

Приятноооо :-) и интелигентно , много различно от мафио-историите на Г Стоев и сие „писатели“ :-)

Много добър — 5 от мен :-) за читателското ми удоволствие от късната среща с романа за БРАТ ! Фен съм на тази литература ,стартирала в "историята- 1990-91-92 " с „Бригадата“ на Ал.Белов ,по-късно и „Духлес“ на С.Минаев !

„…Сайръс проумява, че собствените ни дела приживе в този живот предопределят и страданията ни в следващия, че човек сам си създава Ада отвъд. Разбира, че там е неговото място сега, там ще бъде и вовеки веков.“

И на Читателя :-) става ясно и упътващо :-) мноого драматизъм и само !! има по „Белият Път“ ,по който сме осъдени да минем !

„…В погребенията имаше някаква безвъзвратност. Не прекратяваха мъката, но правеха по-лесно признаването на загубата…“

ШВЕЦИЯ — Блянът :-) след Пробуждането в 1989 !

„….Бъдещето на дъщеря й я тревожеше силно; често тя плачеше от мъка и безсилие. Монита искаше Мона да расте в човешки условия, обкръжена с грижи и топлина, а не в такава среда, където гонитбата за пари и социален престиж, стремежът да се издигнеш над другите превръщат хората във врагове, където думите «придобивам» и «имам» се съединяват със знака за равенство с думата «щастие». Искаше й се нейното дете да изпита радостта от труда и другарството, да живее без тревоги и унижения, да живее достойно. Обаче Монита разбираше отлично, че за подобно нещо в Швеция не може да се мечтае….“

…

С изненада открих ,че Колийн Маккълоу е много приятен автор и с нетърпение започвам да търся всичко, качено в сайта. Долавям ,че книгите са сценарий на криминални сериали ,но може и да греша :-) „…, той отдавна бе обърнал гръб на организираната религия; работата и интелектът му се бунтуваха срещу астрономическите загадки, събрани в думата «вяра», нещо, което той не можеше нито да види, нито да почувства…“

Увлекателен,встрастяваш :-) стил : „…После майка ми изпълни един друг семеен ритуал — направи нещо, което бе правила десет хиляди пъти преди, когато бяхме деца, и бе продължила да го прави, докато не се почувствахме за пръв път зрели хора. Стана с мъка от стола си, пристъпи зад Джо и положи ръце върху раменете му. После се наведе и го целуна по двете бузи.

— Какво не е нужно да правиш? — запита го тя.

Той не отговори. И преди не отговаряше. Мълчанието му беше част от ритуала.

— Не е нужно да решаваш всички проблеми на света, Джо. Само някои. И без това проблеми има предостатъчно.

И тя отново го целуна по бузата. После, като се подпираше с една ръка на облегалката на стола му, се пресегна с другата и се премести зад мен. Чух зад себе си накъсаното й мъчително дишане. Тя се наведе и целуна и мен по бузата. После, както правеше едно време, преди толкова години, постави ръце отстрани на раменете ми. Сякаш ги мереше на око колко са широки. Една дребна, крехка жена, която се радва и чуди едновременно, че от бебето й е израсъл такъв великан.

— Ти си силен за двама нормални мъже — каза тя.

Мълчах и чаках своя личен въпрос. И тя ми го зададе:

— Какво ще правиш с всичката тази сила?

Не отговорих. Така беше според ритуала.

— Ще направиш каквото е правилно — каза тя. После се наведе и отново ме целуна по бузата.

Дали наистина е за последно? — помислих си аз….“

…

Гениален Солженицин !

Философски, за Края !

„Надгражда“ /комп.жаргон/ — Достоевски ,Толстой ,Чехов ,Джордж Оруел ,ККиси ,Селинджър ,Хемингуей <3

Удивителен автор е Орхан Памук ! "Сняг " е толкова интимно деликатно общуване с материя ,реалност ,която съществува ,но е тъй „встрани“ от погледа на забързания съвременник !Дълбок ,проникновен , на ужким безпристрастен,твърдост с нежна душа :-) е и в „Името ми е Червен“ — страхотно изживяване ми беше и тази му книга !

„Сняг“, освен в книжен вид, е и на лаптопа ми , за да си удовлетворя нуждата от общуването със света на Орхан Памук по всяко време !

„….Алпинистки

Разказ за новата книга с указания по скално катерене, започваща с предупреждението, че това може да е последната книга в живота.“

:-)

Просто , не е истина Гришам ;-) може да бъде и само забавен :-)

Задължително :-) да се чете се на един дъх !Това е същия темп , който ми беше наложил Фредерик Форсайт с „Афганеца“ ! Отнасяш се , дистанцираш се …краят на миналия век е зад гърба , многото екранизации за „Свирепия“ — също — и четеш ,останал без дъх !Поздрав от "зелената група " на Марчинко ;-) „… Поздравих Томи със среден пръст и му дадох мълчалив сигнал да се прибира вътре, дяволите да го вземат. Отговори ми: «Да ти го начукам много» — прави се със сгъната в лакътя ръка, която се люлее, — и се прибра….“

Дали темата е Спин или каквото и друго "излизане от релси " ,началото е тук " — Нека не говорим за това как са ме отгледали, Емпория. Цялото ми детство беше кошмарно" Не,не е мелодрама ,вълнуващо ,интелигентно ,докосващо съкровености ,четиво ! По релсата на живота — без Църквата ,без елементарна човешка опора !Сам. И така "до края на света " :-)

„….Представи си следния сценарий — ние пипваме лошото момче — някакъв палячо, когото са пуснали от болницата по погрешка. Той се преструва на луд и пак се озовава тук.

— Изпрати го в Холивуд. Или по-добре недей, не е достатъчно тъп.

….“

За филмовите сценарий и книгата :-) Точно !

Интелигентна творба !

Поредно мое доказателство ,че удоволствието от четенето на роман — интелигентно сътворен — като преживяване, е несравнимо с екранизация ,в полза на книгата . Ако не се лъжа по сценария — „Виж, Джейн бяга“ има филм с Джейн Сиймор :-)

Всяка среща с Александра Маринина за мен е повече от празник — интелигентност — мека ирония ,ако може да се каже така — щадяща .Въпреки че сме в 21 век ,все по сходна ми е като стил с Агата Кристи :-)