Читателски коментари от Икран

:-) „….Думите идват лесно, постъпките са трудни…“ :-) Кардинална истина ;-)

Удивителна М Юрсенар !И вечна като вселената, с Посоката си : " Нито престол отделен, нито образ или особен дар съм ти отредил, Адаме, за да са твоят престол, твоят образ и твоят дар от теб самия пожелани, извоювани и обладани. Ограденото естество се бори по закони, предписани от мен. Но ти не си стегнат в рамки и лика си сам ще създадеш. По средата на света съм те поставил, за да виждаш всичко в него. И ни небесен те направих, нито земен, нито смъртен, ни безсмъртен: сам на себе си, като свободен, достоен художник и ваятел, каквито искаш очертания да придадеш.

Пико делла Мирандола

„Слово за човешкото достойнство“

Съжалявам , за половинчатото си преживяване с Уолт Уитман — не мога, да се насладя и на оригинала ,но макар и остатъчно ,не малко е вълнуващ като световна икона с майстрството си,с прозренията си !

Много добро четиво ,яростно ))) + „ДНМВ — Дебело нарязани морални въпроси“)))

"…Като малък бе казал веднъж в зоологическата градина, че рибите не могат да говорят, понеже са под водата; иначе имат желание, но… "

Ненаситна, по Макс Фриш :-)

Като в скоба притиска душата всяка дума …

И Йовков има „Вълкадин говори с Бога“ ,но далеч по-щадящ е към нещастния читател )))

"…Скръбта е много особено чувство. Някои хора твърдят, че е процес с много фази. За всеки е различно. Но човек се чувства толкова самотен, че не виждам друго име за това състояние освен… Освен рядък вид персонален ад… "

Съжалявам , че толкова късно прочетох и срещнах този забележително добър ДБалдачи :-)

Много добро четиво и задължително))) си осигурете време за четене на един дъх :-)))

Интересно четиво и тъй се напасва с нашенската реалност :-)

„…За разлика от тях зомбитата бяха дошли в Конгреса без капчица морал или политически възгледи. Те печелеха ръководните си места с шумни и скъпо платени кампании в медиите. Изглеждаха страхотно в словесните престрелки по телевизията или при дискусии на строго ограничени теми. Всъщност не можеха да се похвалят нито с ум, нито със способности, но пък умееха да се рекламират с пламенния ораторски ентусиазъм на младия Джон Кенеди. И когато бъдеха избрани, пристигаха във Вашингтон без ни най-малка представа с какво ще се заемат. Бяха постигнали единствената си цел — да спечелят предизборната кампания.

Въпреки това обаче зомбитата се бореха да останат в Конгреса, защото обичаха властта и облагите на високата служба. Окопаваха се здраво и отблъскваха всички кандидати за техните постове, като в това отношение им помагаше и безумният растеж на изборните разноски. Вярно, на теория все още бе възможно да бъдат изместени — точно колкото е възможно да изкачиш Еверест без кислород. Стига само да не дишаш няколко дни. ….“

Добрите автори,като че ли, ти осигуряват една сериозна дистанция напред :-)

„…Аз не съм безпогрешен, агент Сойър. Все пак, занимавам се с финансовите пазари от четирийсет години. Виждал съм растящи пазари и свиващи се пазари. Виждал съм процъфтяващи икономики и икономики на ръба на финансовия колапс. Виждал съм шефове на Федералния резерв, които в кризисни моменти предприемат бързи и ефективни мерки, и други, които с действията си обръщат всичко нагоре с краката. Едно ненавременно променяне на лихвените нива на междубанковия пазар с някакъв си половин процент може да струва хиляди работни места и да срути цели сектори на икономиката. Това е огромна власт, която не може да се упражнява лекомислено. Играта на Артър с лихвените проценти излагаше бъдещето на всички американци на сериозна опасност. И се оказах прав…

….

Най-накрая стигнах до извода, както мнозина други членове на борда, че Артър иска да съживи ленивия финансов пазар с директен удар по физиономията. Това обаче не е задача на Федералния резерв, твърде опасно е. Преживял съм последните години на Голямата депресия и нямам желание да ги преживея отново….Давате ли си сметка, че когато решим да вдигнем лихвения процент, знаем доста точно колко фирми ще фалират, колко хора ще загубят работата и домовете си? Разполагаме с всички тези данни, подвързани и щателно проучени. За нас всичко това са само цифри. Официално никога не гледаме отвъд тях. Ако го правехме, никой от нас нямаше да има сили да върши тази работа. Поне за себе си съм сигурен. Ако следяхме статистиките за самоубийствата, убийствата и другите престъпления, щяхме да боравим по-внимателно с мощните инструменти, които са в ръцете ни.

— Самоубийствата и убийствата? — Сойър го погледна навъсено.

— Ще се съгласите, че в основата на всяко зло стоят парите. Или, по-точно казано, тяхната липса…“

Не мога да се въздържа ,сори ,за дългия цитат ,но толкова силно пробождат думите и днес !

„…Кои са тез, дето съдят на хората и редят световните работи, кой им дава таз сила, има ли господ? Не са ли родени и те от майка и няма ли да умрат, като всички хора? Как може да се тегли граница ей тъй е, детосе случи — да оставиш гробищата в една държава, а в друга — близките на умрелите? Да тръгнеш да идеш при брата си, сина си да тръгнеш да видиш — и да те срещне някакъв си чужд войник, дошъл кой знае отде, да насочи срещу ти пушка, нож и да каже: «Назад!» У дома си да си, и да те пъдят. Как може да става туй, господи, как?

Кой хвърля брат против брата и син против баща? Защо доброто го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да избягаш от оса — змия ще те ухапе. Няма милост, няма блага дума, няма почит. Защо, господи? Защо?

Когато купуват или продават нещо, на хората очите са в кантаря. А защо, когато съдят човека, когато животът му е на косъм, гледат през пръсти? Нема ли човек да разбере, че Милен не е направил нищо, че е прав, че е чист? Защо убиват невинния и защо притискат сиромаха? Защо, господи? Защо?

Земята ражда толкоз, колкото е раждала и по-рано. Защо има гладни, защо има голи и боси? А там, отвъд границата, що е! Чуждото се взема като свое, вкъщи в къта е седнал пришълец и пъди навън стопанина, праща го като добитък в яхъра. Старците са навели глави, мъжете стискат зъби и мълчат. Защо в таквоз усилно време криеш себе си, господи? Защо? …“

Увличащо пише този интелигентен , Жорж Сименон )) на 21ия ни век !!! Харесвам и особеното му ядливо остроумие,което го прави един хирург:-) на цялото ни човешко общество :

"….За миг се вторачих в него. Само преди минути му бях спасил живота, а той искаше още. Смяташе, че има право на това заради нечестната игра на прокуратурата — независимо от вината за убийството на двете момчета, което току-що беше признал пред мен. "

"…Все едно и също, едно и също, пиянски спорове, натоварени с дълбокомислие, което никога не издържаше критичния анализ на следващия изгрев. " :-)

Много интелигентен автор ! Удоволствието е пълно,при среща с всяка от книгите му.Благодарности и поздрави -на САЙТА — за избора на стойностния М Конъли

Толкова дълбоко е вълнението ми от срещата с Халед Хюсейни ,че още не мога да изляза от света му!Адмирации за великолепните преводачи и на двете книги!

И мен авторът ме остави без дъх..съжалявам ,че толкова късно го открих !Толкова парещи думи и то, изречени от мъж -съвременник!!!- на какво е способна майката за оцеляването на децата си,не съм чувала !Всеки народ има песен за своите ХИЛЯДА СИЯЙНИ СЛЪНЦА и всеки има една майка ,независимо дали е афганистанка,азиатка … или от по- „цивилизована“ Европа …родно място, дом… поетично казано)))