Читателски коментари

Много ми хареса. Съгласна съм, че е от най-добрите истории на авторката.

Отдавна, много отдавна търся тези приказки, има и още един том с български приказки , събрани от същия автор. Благодаря! Сега ще се върна в детството!

Много добра книга.

Според мен книгата е много хубава, макар че в началото се дава една по силна представа за главната героиня, която според мен по-късно е опровергана. Иначе книгата наистина ми хареса.

Чудесен коментар!Браво!

Поради честото спрягане на Камю в различни литературни критики, очаквах сложни метфори, философско политически формулировки и клиширана тематика.

Нищо подобно. Книгата си заслужава мястото в световната литература, между 100-те най- добри творби на всички времена.

Верен тон на вярно място, няма излишни думи, сравнения или диалози.

Препоръчвам книгата на занимаващите се с писане !

книгата е на средно ниво откъм трудност и стил- фабулата е интересна и винаги се заплита при смяната на поколенията, с което държи вниманието на читателя. Мисълта ми е, че ако тази книга Ви е сложна — „Врява и безумство“ (1-ва глава), „Одисей“, „Вълшебната планина“ въобще не трябва да ги доближавате. Относно това пусто повтсряне на имената — ако в бяхте прочели фо край може би щяхте да разберете, че това е символичното повтаряне на греха, всяко следващо поколение на Буендия се надява да си спаси от проклятието на дядо си, но вместо това затъва още и още като същевременно кръщава децата си съответно с Аурелиано за мъжете, които са сетивни и чувствителни и Хосе-Аркадио за първичните мъже на силата. Защото според Маркес — жените са безкрайно много комбинации- затова в книгата те почти винаги идват отвън, докато мъжете на този свят са само два вида. В това издание е включено великолепно есе на Васил Попов — защо не го прочетете. Може би ще проумеете някои от безспорните достийнства на книгата, които я правят наистина вечна.

Всяка от частите на тази поредица ми е харесвала и точно сега започвам Вихърът на Жътваря. Действието само първоначално се развива бавно. След това, в хода на сюжета нещата доста се забързват. Поредицата е пълна с доста подробни характери и отношения между тях. Има много тежки решения, много мрачни съдби и неочаквани развръзки. Мен особено силно ме потресе частта с Колтейн и Кучешката верига… Просто няма такова действие, няма такава развръзка… Епично! Предчуствам, че и тази част ще е брутално добра, щом действието става в Империята на едурите и Техол е пак в играта. „Среднощни приливи“ беше също страшна книга! Голяма драма… Мога много да говоря за поредицата и в никакъв случай не намирам автора за бездарник… Най-малкото, никой бездарник няма да може да направи такива сложни характери, като персонажите в книгите. Това, че създава комплексен свят, който не всеки може да разбере е друг въпрос.

ШВЕЦИЯ — Блянът :-) след Пробуждането в 1989 !

„….Бъдещето на дъщеря й я тревожеше силно; често тя плачеше от мъка и безсилие. Монита искаше Мона да расте в човешки условия, обкръжена с грижи и топлина, а не в такава среда, където гонитбата за пари и социален престиж, стремежът да се издигнеш над другите превръщат хората във врагове, където думите «придобивам» и «имам» се съединяват със знака за равенство с думата «щастие». Искаше й се нейното дете да изпита радостта от труда и другарството, да живее без тревоги и унижения, да живее достойно. Обаче Монита разбираше отлично, че за подобно нещо в Швеция не може да се мечтае….“

…

Наистина много добър трилър и за съжаление не толкова прецизна редакция на текста,което на моменти е доста дразнещо.

Моите най-искрени благодарности на АВТОРА за цялата поредица.! " Да пробудиш драконче" открих още като гимназистка, другите книги- значително по-късно, като последната дочетох току-що. Достави ми огромно удоволствие.Изпитвам гордост и удовлетворение, че имаме все още в България такива хора,че и писатели, и значи имаме шанс за бъдеще!

Става за четене и за запълване на времето. Единствено не ми харесва годината, в която се развива действието — 1776. По време на Войната за независимост. Приемам, че е печатна грешка, както и тази в заглавието :)

И аз не съм от ’ОЛМ’ — но „селяците“, от книгата, доста ми напомнят на едни съвременни герои..

И понеже, всеки ще намери нещо индивидуално, в разказа (не съм я прочел до края)

бих искъл да Ви споделя една култово изречение, което прочетох и ми направи силно впечатление:

„..в музиката се усещаше дълбоката пролетарска простотия, наложена от посредствени хора за норма.“

E, този роман си го бива…бях разочарована от последните два на Сюзън Кайл.

Бях потресена от срещата си „Космическа рапсодия“! Проникновено, искрено, с тънко чувство за хумор, достатъчно, за да не звучат страховито най-големите страхове и конфликти на човешкото същество, за да обещаят изход, макар че на пръв поглед изглежда, че няма посочен изход. Но само на пръв поглед. Колко е хубаво, че има български автори, които могат да протегнат ръка към изтерзания и обезверен български читател и ако не друго, да го дарят с топло човешко състрадание! Благодаря на „Читанка“ за възможността тази поетична перла да достигне до всички, които ползват интернет и могат да я оценят!

По принцип не обичам книги, в които няма много реч, но тази….какво да ви кажа .. Това е първата книга, която през цялото време, в което нямах възможност да чета, мислех за нея. Невероятно разказана история!!!

Задължителна литература!

Колкото до горните мнения — изобщо не усетих американското влияние, дори в края книгата ми беше странна, защото се бях потопила в света на немодерната тогава източна обстановка.

Аз тъкмо ще почвам поредицата „Хари Бош“, и се чудя защо е сложена преди отбелязаната с номер 1 книга „Черното ехо“ ?

Може би е предисторията, но написана доста по-късно?!

Прочел съм какво ли не, но ако можех сега да намеря аудио запис на „спи градът“, или нещо аналогично, нямаше да лазя по руските сайтове, за да слушам " Поручик Галицин" !

Харесаха ми и двете части, но на моменти нещо ми липсваше…но като цяло си заслужава.

С изненада открих ,че Колийн Маккълоу е много приятен автор и с нетърпение започвам да търся всичко, качено в сайта. Долавям ,че книгите са сценарий на криминални сериали ,но може и да греша :-) „…, той отдавна бе обърнал гръб на организираната религия; работата и интелектът му се бунтуваха срещу астрономическите загадки, събрани в думата «вяра», нещо, което той не можеше нито да види, нито да почувства…“