Читателски коментари

(за „Сто години самота“ от Габриел Гарсия Маркес)

  • 1. д. (28 декември 2014 в 21:56)

    книгата е на средно ниво откъм трудност и стил- фабулата е интересна и винаги се заплита при смяната на поколенията, с което държи вниманието на читателя. Мисълта ми е, че ако тази книга Ви е сложна — „Врява и безумство“ (1-ва глава), „Одисей“, „Вълшебната планина“ въобще не трябва да ги доближавате. Относно това пусто повтсряне на имената — ако в бяхте прочели фо край може би щяхте да разберете, че това е символичното повтаряне на греха, всяко следващо поколение на Буендия се надява да си спаси от проклятието на дядо си, но вместо това затъва още и още като същевременно кръщава децата си съответно с Аурелиано за мъжете, които са сетивни и чувствителни и Хосе-Аркадио за първичните мъже на силата. Защото според Маркес — жените са безкрайно много комбинации- затова в книгата те почти винаги идват отвън, докато мъжете на този свят са само два вида. В това издание е включено великолепно есе на Васил Попов — защо не го прочетете. Може би ще проумеете някои от безспорните достийнства на книгата, които я правят наистина вечна.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.