Читателски коментари (за „Слънце недосегаемо “ от Николай Теллалов)

  • 1. avroro (30 ноември 2010 в 22:07), оценка: 6 от 6

    А ще пуснете ли и предишните части?

    • 3. Кал (27 юни 2011 в 11:43), оценка: 6 от 6

      Всички книги от „змейската“ поредица могат да се свалят от Човешката библиотека:

      http://choveshkata.net/blog/?p=1531

      • 6. Шаркан (6 ноември 2012 в 22:41)

        а дали не може да се прехвърли в Читанка и „Царска заръка“ най-после?

        че стои непълна поредицата.

        ---------

        зачудих се също така дали да не се направи „преразказ“ на илюстрациите, така че незрящите читатели да не се натъкват на „дупки“ в материала.

  • 2. Джаред (29 март 2011 в 15:09)

    Много свежо. Идеята за книгата е много по своему оригинална. От години не бях чел български книги от български нови автори, защото живея в чужбина. Случайно попаднах на книгата, прочетох я електронно, бях приятно изненадан. Като се върна ще потърся в книжарниците други неща от автора.

  • 4. Kazanova (27 октомври 2012 в 19:17), оценка: 6 от 6

    Прекрасна книга, прекрасна поредица. Ако ние, като хора, приемем змейската философия, светът, в който живеем, би станал не по-добро, а прекрасно място. Все още не мога да се „отърся“ от въздействието на книгата. Ще ми се да отида на това място, на което Радослав изпуска ножа си. Кой знае- може наоколо да е омагьосана друга змеица.

    Хареса ми структурата на последната книга. Отначало, докато четях, се питах какви са тези хора, защо нямат нищо общо с Радослав(Иван, частният детектив, Венета). В един момент изведнъж всичко ти се изяснява и те удря като с лопата.

    Изпитах леко разочарование накрая, защото очаквах по- подробно да е описана срещата на Радослав с Верена. 3 книги я чаках. А тя беше отбелязана само с 1–2 абзаца и то нищо съществено. Може би пък това прави книгата толкова добра. Така или иначе те са заедно и няма какво повече да се напише. Освен за децата им след време.

    Наистина много драматично завършва книгата с Алванд. Този горд ИСТИНСКИ БЛАГОРОДЕН ЗМЕЙ. Неговите мисли за българите са чисто и просто гениални. Прости и гениални. „Стана му досадно. Нима душевно дребното същество зад гърба му си въобразява, че може да заплюе небето? Хм… човешки израз. Какво лошо има в плюенето?… Че може да намаже с кал Слънцето? Че може да оскърби с ДУМИ и жалки действия ЗМЕЙ, КОЙТО ЛЕТИ ВИСОКО?

    Продължи да крачи по алеята и изобщо не обърна внимание на презрителното «шубе, педал!», запратено подире му.“ Страхотна мисъл! Стана част от моя мироглед. За жалост не успях да разбера „Антиземие“- това някаква паралелна реалност ли е? В която Радослав е друг, а не този, когото ние познаваме? Или се е случило нещо- не можах да разбера.

    За „Слънцеград“- предполагам че Витан-Вананд осъществява своята идея да върне времето назад и да направи България Велика държава. При което изкривява съдбите на всички хора. Нима заради него Радослав е представен така в „Антиземие“?

    И последен въпрос: „Ние сме зората“ част от бъдещо произведение ли е? Или това е отново последица от променената от Вананд история на човечеството? Хората там като че ли са атълани, които имат достъп до паралелни вселени. Все пак змейовете не са изчезнали напълно за хората.

    • 5. Шаркан (6 ноември 2012 в 22:34)

      първо — благодаря за признанието.

      (макар че вече имам чувството, че приемам отзивите като нечий представител. Книгата вече ме е „пуснала“, не е толкова част от мен, станала е нещо само по себе си.

      Но понеже героите не могат сами да благодарят на читателите за изразената към тях обич, налага се аз да го правя.

      Странно усещане…)

      по въпросите:

      1) сцената на срещата на Радослав и Верена. ВСЕ ОЩЕ не мога да си представя как с думи да предам емоциите си.

      Навярно защото още тогава героите бяха започнали „да живеят свой живот“, различен от моя.

      Затова и не посмях зорлем да описвам неописуемото. Оправдах се пред себе си, че читателите сами ще си представят всичко, което им е драго, и то по-добре от мен.

      Дали сбърках? Не знам. Надявам се, че поне е простимо…(?)

      2) Антиземие е ОЩЕ една паралелна реалност — противореакция на възникналата реалност на Пълноземие.

      Все още ми е трудно да я продължа. Много е черна и мрачна.

      И накрая има два края — единият води към „Ние сме зората“. Също мрачна, но някак по-поносимо.

      Е, и в двете има светлина в края на тунела, при това не от приближаващ влак… и въпреки това — оказа се, че не съм готов да изживея сюжетите, за да се получи последната чернова преди окончателното редактиране.

      2А) да, в Антиземие има И ДРУГ Радослав, „нашият“ ще се срещне с него, както се срещна със „себе си“ в Пълноземие. И Верена ще срещне. Една доста различна Верена. Много по-отровена от онзи свят.

      Сигурно това още ме спира. Твърде е безмилостна там.

      3) Слънцеград е замислен като пример за провал на добрите намерения. Отделна реалност е, но без пряко влияние върху останалите.

      Провалът обаче отваря възможност за друго начало, за по-естествено развитие. Малко ми е жал за Вананд, все проумява нещата по трудния начин. Това съчувствие ми пречи да се концентрирам.

      4) Ние сме зората — трябва да е капакът на всички разклонения. Истината за атъланите. Не, не са възродените жители на Атлантида, погубени от змейовете. Рожба са на тъмната половина на човешкото. Могли са да възникнат съвсем реално и в нашия истински свят. ЗАСЕГА ни се е разминало. Без гаранции, че ако продължим с човещиниите, няма да си намерим белята.

      5) Витан е предизвикал появата на Пълноземие, а в „противотежест“ възниква и Антиземие, още докато прави експерименти за завръщане във времето — разказва за това в „Царска заръка“.

      ами… това е.

  • 7. bari1970.g (11 декември 2012 в 10:34), оценка: 6 от 6

    Чел съм доста. Чел съм много разнообразни жанрове, но до сега такава силна книга (писана по мое време) не бях чел. Не искам да се правя на критик, времето решава кои книги остават вечни, но в тая поредица има всичко, и толкова е реална, че ми се струва че наистина всичко това се случва сега… в момента… Ако сега излезе някой змей пред мен, мисля че няма и за миг да се уплаша, а ще изпратя поздрави на нашите змеове. Само не си мислете че съм някой вживял се хлапак, роден съм 1970 година :) В книгата виждам всичките ни грешки като общество, жалкото е че и „змеовете“ не могат да ни оправят, и защо ли все трябва да чакаме някой да ни оправи, като изобщо не ми харесва някой да ме оправя!!! Дааа, наистина е книга която ме кара да се замисля, аз лично не я видях като фантастика. Това е мнението ми. Поздрави на всички широко виждащи.

  • 8. BLM (11 февруари 2013 в 22:02), оценка: 6 от 6

    Ще бъда кратък — просто шедьовър с проста поука.

    Никой не може да ни оправи. Трябва да се оправяме сами.

  • 9. 4етец (31 март 2013 в 22:18)

    Харесва ми Теллалов. Бих го сравнил с Лукияненко…

  • 10. latinkadimitrova (14 септември 2013 в 00:26), оценка: 6 от 6

    очарована съм от поредицата и най вече от змейската философия . Определено хората трябва да се замислят над начина си на живот и скоростта с която унищожават планетата си .Не съм чела по увлекателно фентази наистина те пренася в друга реалност .

  • 11. Елена (4 октомври 2013 в 14:07)

    Обичам да чета фентъзи. Но толкова многопластова книга не бях чела досега. Има толкова мого философия и чувства и е шарена. Абе от тези книги е които ти остават като спомен и някак си не намирам думи да изразя това което разчовърка в мен. Хубаво е че я има.

  • 12. mitko69 (26 декември 2014 в 07:36), оценка: 6 от 6

    Великолепна изповед. Благодаря, Шаркан!

  • 13. bendida50 (28 декември 2014 в 09:03)

    Моите най-искрени благодарности на АВТОРА за цялата поредица.! " Да пробудиш драконче" открих още като гимназистка, другите книги- значително по-късно, като последната дочетох току-що. Достави ми огромно удоволствие.Изпитвам гордост и удовлетворение, че имаме все още в България такива хора,че и писатели, и значи имаме шанс за бъдеще!

  • 14. Нели (26 януари 2015 в 22:46)

    Много много приятно ме изненада цялата поредица.Особено ми хареса фолклорния мотив,който превръща книгите в нещо близко и „наше“.Поздравления на автора!Страхотни книги!

  • 15. uns7opabl3 (22 септември 2017 в 12:00)

    Поредицата Драконче много ми хареса двамата шаркана и Радослав са прекрасни персонажи които ме изпълниха през всички техни приключения книгити имат интересна философия и мироглед рабира се имам и няколко критики към края Радослав и Верена засложавът повечко от няколко абзадца вметнати по междо другото дори и да бъде клише поне една целувка или прегръдка се очакваше все пак чакахме този момент цели 2 книги а останах с вречатлението че Верена даже не влиза в реален кадър но това е оставено за въображението малко разочароващо но важното е че са заедно изскъм да благодаря на автора за това прекрасно четиво

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.