Лавина от убийства от Колийн Маккълоу
Много объркана книга с прекалено много герои. Определено е светлинни години назад от предходната книга за Делмонико.
Джонатан Стрейндж и мистър Норел от Сузана Кларк
Магдалена Куцарова-Леви е свършила превъзходна работа по превода, струва си да се прочете и на български, въпреки че, естествено, в оригинал е най-добре.
Право в десетката от Джанет Еванович
Наистина страхотна поредица! Толкова много се смях на невероятните гафове на Стефани Плъм и още по-невероятното й измъкване от тях! Дано скоро има още книги от поредицата, защото подпалването на погребалното бюро явно е било много критичен момент.
Вярност от Катрин Сътклиф
Ако някой иска да се заеме с превода на продължението, ще я изпратя!
Вълшебната планина от Томас Ман
Много добре казано…
Дали ще бъде разбрано е отделен въпрос.
Нужно е обаче мнението на читателя, този дето обича да чете, а не все да анализира или да проверява за правописни грешки, за да запали с ентусиазма си и други, пък нека четенето да си остане близо до интимното преживяване.
Иначе би било жалко за прочетеното тъй да не предизвика нищо…
Аз прочетох много книги без никаква предварителна информация, вдъхновен от хубави-човешки коментари към тях.
Горчиво и сладко от Лавърл Спенсър
Много, много човешка история, добре разказана, приятна за четене. Познат сюжет, но ни дава нещо ново и смислено.
Напоследък пак стана модно да се оплюва всичко „американско“, но обобщаващи изявления, според които всичко, написано в САЩ, е за кошчето за боклук, са меко казано смешни.
Впрочем Америка е от Огнена земя до Аляска. Все Америка. Правя това уточнение и го адресирам към Вас, защото очевидно има нужда.
Четенето на книги е занимание самотно, затова е странно да се хвалиш с него пред другите, както и да се бориш с книгата. Всяка книга има своя специфика, конкретния читател в дадения момент на своя живот също, така че какво ще се получи при тази интеракция може да усети самия читател и да прецени дали да продължи с четенето или не. Кой е писателя и колко пластови са писанията му не е важно, важно е какво предизвикват те сега в ума и чувствата на конкретния читател и дали то е нужно и ценно за него. Сравнението с въздействието на същата книга върху другите е несериозно занимание, поне за читателя който иска да остане читател, не да бъде критик, преподавател по литература или обикновен сноб. Затова читатели четете, всеки трябва да открие книгата, която в този момент на живота му е като добър приятел, който му помага да направи следващата крачка напред. Тази роля на книгата е уникална, тя не може да бъде предвидена от писателя или критика, тя е само за читателя.
Пиратът принц от Кони Мейсън
Книгата си струва да се прочете. От книгите, който прочетох от тази авторка тази е просто уникална -силни чувства, изпитания и приключения. Препоръчвам я :-)
Заливът на полумесеца от Мерил Сойър
Много ми хареса книгата. Аз също не познавах тази авторка. Произведенията и са много увлекателни, четат се на един дъх. Препоръчвам също и " Кралят на орхидеите". Сега започнах „Опасни лъжи“. Приятно четене! Благодаря на създателите на „Моята библиотека“.
Скандал от Бренда Джойс
Заслужена 6тица !
И какъв е смисъла да четеш Томас Ман в 21 век и точно неговото панорамно произведение „Вълшебната планина“, ако нямаш собствени лични интереси? Насила хубост не става. За да кажеш после сред приятели или колеги на работното място, в кръчмата или в кафенето, че си чел Томас Ман? Че си се преборил с такова скучно, претенциозно произведение от немски автор? Според мен, няма никакъв смисъл да се борим с Томас Ман, ако нямаме собствени интереси в немската културна сфера. Има толкова по-леки, увлекателни и неангажиращи романи на хиляди автори, създали милиони произведения. За всеки вкус съществува по нещо. Ман просто е сложен, изискващ и многопластов. Той се е занимавал с много философски, етически,исторически,социални, литературни,духовни, политически теми и е имал много интереси в различни области. Ман няма еквивалент в българска литература или сред българската интелигенция, затова персоната му остава повече чужда, отколкото близка на българския читател до днес. Тези негови познания и висоти още преди 80–90 г са били далече от културата, вкуса и светогледа на българския читател. Не може да обобщиш знанията си от научната сфера на мисълта и знанията на епохата в едно дебело произведение на изкуството и то да е забавно, и увлекателно, тип приключески или любовен роман,да има разнообразни смени на обстановката и характерите,постоянно да се случва нещо ново, за да се хареса на широката публика от цял свят, Българският читател в голямата си част не е подготвен за такова панорамно произведение като „Вълшебната планина“ и няма смисъл да си губи времето, за да се хвали, че е чел Ман, понеже звучи екзотично, въпреки че не отговаря на вкуса му. За немската литература е много важно да следиш жизнения път на автора,неговото развитие, политическа и социална обстановка, исторически заден план, един вид да се потопиш в Германия — бит, манталитет и култура. Трябва да познаваш и немския език добре, за да оцениш изказа и виртуозността на автора. Така и с другите световни литератури, извадени от контекста — те са мъка и скука за нас, българските читатели.
Дом за Коледа от Нора Робъртс
Приятна коледна история.
Книгата е скучна, това е ясно за всеки читател, който не прибавя към нея своите собствени интереси. Тя няма и как да бъде друга, защото набляга на философското виждане на нещата, само че в западната философия умозрителното разглеждане на света е прекалено натоварено с абстракции. Авторът се е опитал да направи роман като свърже тези абстракции с конкретни герои и ситуации, но в един изкуствен свят на санаториум и болни хора, което няма как да не извика тягостни мисли. Като контрапункт на това се правят отделни връзки с околния делови свят, но те са съвсем бегли и нищо не променят. За времето след ПСВ това е било подходящо, защото войната е предизвикала голямо разочарование в ценностите на деловия свят. Оттогава стана ясно, че не само деловия свят, но и самата западна философия е част от проблема, но това вече е предмет на други книги.
Мидълсекс от Джефри Юдженидис
Псевдо четиво на джендър тематика. Елементарен и плосък изказ. Нищо, което да развълнува един нормален човек.
Ти ми принадлежиш от Джоана Линдзи
Струва си,препоръчвам я!
Сбогом, моя красавице от Реймънд Чандлър
Две неща не ми допаднаха тук. Речта на героите доста си прилича, почти всички са остроумни, хапливи, вечно за всичко осведомени, подкупни тарикати и хоби мафиози. Това уеднаквява образите и ги отдалечава от емпатията на драгия читател. Някак си няма на кого да се съчувства, даже Марлоу си крие картите под масата и ни оставя да следим пиесата от гардеробната.
Преводът на места е умопомрачителен.
Заглавието намирам за гениално.
Чандлър прескача през времето и звучи много съвременно. Следи действието като с камера, бързо сменя обстановката и мислената перспектива — силен филмов ефект.
Трудно ще прескоча на друг автор, следва: Големият сън.
Съвършен герой от Саманта Джеймс
Страхотна… .вълнуваща….завладяваща…нежна…и изключително романтична творба…..прочетете я няма да сбъркате….
Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър
Да кажеш, че книгата не ти харесва — добре. Но мнения от рода на „Това е НАЙ-ТЪПАТА книга, която съм чел!“ или предупреждения като „Не си губете времето с тази МАЛОУМНА книга!“ ме карат да гледам монитора в пълно недоумение. Мисля, че такива крайни изказвания са КРАЙНО НЕУМЕСТНИ! Не ви задължавам да харесвате Селинджър, но ви задължавам да се отнасяте с уважение към творчеството му! Това е най-малкото, което заслужава писател от такъв ранг.
И розите имат бодли от Бети Нийлс
Стилът не ми хареса — много информативно написано. Сякаш четях очерк за двама млади, които си обърнали внимание най-накрая…
Читателски коментари