Читателски коментари

Къде може да се прочете книгата за Слоан?

Просто страхотна…Нямам какво друго да кажа,върха!

Нямам думи, с които да изкажа възмущението си относно това „произведение“. Десетки пъти се насилвах да я чета. Ужасно блудкава,елементарна и нереална. Моето мнение-не си губете времето.

Книгата е много добра. Както винаги авторката е показала задълбоченост на характерите (имайки в предвид жанра). Препоръчвам я.

Това е най-хубавият трилър, който съм чела някога!Невероятна авторка, държи читателя под напрежение от началото до последното изречение.Страхотен стил на писане, все едно участвах в самата книга!

Отдавна не бях чела нещо толкова лирично,сантиментално,нежно,чувствено и истинско,като човешко отношение на мъж към жена.Просто класика!Благодаря на сайта,че ми достави това удолствие!Изпитайте го и Вие!

страхотна книга, красноречивият изказ на Маркес е ненадминат…тази книга ми хареса повече от „Сто години самота“, може би защото е писана доста години по-късно.

Една глава въведение, една глава развръзка и всичко друго безполезен пълнеж.

Според мен, немската литература не е за всеки в 21 век. Например, аз не харесвам американската литература, защото е повърхностна и на ниско ниво на разказ-действие-мисъл-герой. Немските автори са много по-дълбоки, искат да кажат много неща, имат богат опит и различна душевност. Тук идва и проблема с българската публика. Не, че публиката на България е тъпа, но просто немските автори от миналия век, са по-специфични и ангажиращи. Те не грабват веднага,не се разкриват веднага,не е любов от първата страница,а трябва постепенно да се задълбочиш, докато ги разбереш. Нужно е търпение. Това може данякъде да се избегне, ако немската литература на Хесе, Ман,Фройд, Ницше, Брехт, Бйол, Грас и др. се четат не само в оригинал на немски, а и с познаване на техния жизнен път и историческа обстановка. Няколко посещения на Германия, забележителности, хора и музеи също биха допринесли за по-правилното тълкуване на тази литература и особен изказ. Някак си не мога да си представя, да се потопиш напълно в Т. Ман, четейки от кушетката или бюрото в България, нямайки никакъв сблъсък с Германия, а я познаваш само от рекламите и учебниците. Не, че не може, но е по-трудно и изисква жертви, които днешните читатели трудно даваме, защото имаме голям избор.Немските автори (голяма част) не обичат да казват някой неща директно, а под определена форма или изказ.Има дълга традиция във философията и литературата в Германия, която е по-различна от българското светоусещане.

Така разгърнато и аргументирано вече, вашето становище ме впечатли и го приемам като интересно. Виждам, че съм провокирал у вас целонощни размисли…

Спомням си как на три пъти започвах „Вълшебната планина“. И едва на четвъртия път ми потръгна. Така романът се оказа една от онези книги, които бяха моята предварителна подготовка за това да прочета една немалка библиотека от други книги — художествени (не само на европейски автори), свещени текстове, философски съчинения и научни изследвания. Но това е тема за отделен разговор.

Благодаря за отговора, бау!

Точка.

„Драги ми бау!

Да, книгата е претенциозна — предявява високи претенции към читателите си и теб и Pepola категорично отхвърля като такива. Това е вашата орис.“

*

А вашата орис с г-жа Николчина каква е — да размахвате мухобойката и да пляскате такива навлеци като мен и Pepola, за да не допуснете мнение, различаващо се от „генералната линия“?

„Колкото до скуката — тя не е качество на нежив предмет. Скуката е човешко изживяване — «Вълшебната планина» не извиква скука сама по себе си.“

*

В предишния си коментар казах, че „смятам“ книгата за претенциозна, скучна, семпла, куха — „смятам“ означава „според мен“; „моето впечатление е…“; „аз мисля, че…“, т.е. просто изразих субективната си гледна точка, без да настоявам всички да я споделят и без да имам претенцията, че съм открил някакво „обективно“ качество на книгата.

„Просто за такива като теб и Pepola. романът е непроницаем — това го изживявате като скука.“

*

Само кухата претенция може да ми докара скука, а не непроницаемостта. Ако непроницаемостта не е самоцелна, може да ме уплаши, да ме очарова, да ме хипнотизира, но не и да ме накара да скучая.

„За Миглена и мен обаче книгата е интересна.“

*

Чудесно. Аз няма да тръгна да споря с вас по този повод и няма да ви слагам етикети. Пуснах коментар, защото се възмутих от агресивния тон на г-жа Николчина, за която нехаресването на книгата е едва ли не белег за глупост и/или невежество. Сега отговарям на вас, защото вие й пригласяте.

„Извод — търсете проблема си с романа на Томас Ман у самите вас.“

*

Проблем за мен няма. Би имало проблем, ако ми се струваше, че зад т.нар. непроницаемост, за която говорите, има нещо забележително, важно и дълбоко, което се достига трудно и което изисква допълнителни усилия от моя страна. Това би било сладка болка, както се казва. Но случаят не е такъв. Би имало проблем и ако романът не ми харесваше, но аз се мъчех да си самовнуша, че непременно трябва го харесам. Обаче аз не мисля, че задължително трябва да харесвам нещо само защото някой „посветен“ е казал, че „така трябва“.

„Точка.“

*

Запетайка.

Искам да кажа на вас и на г-жа Николчина, че приемам вашите аргументи в определена степен. Да, има творби, към които читателят е добре да пристъпва с предварителна подготовка (или впоследствие да потърси допълнителна информация, за да си изясни някои неща), иначе няма да схване важни детайли или пък изобщо няма да схване смисъла на текста. Полезно е да припомняме необходимостта от подготовка, но трябва (според мен) да го правим така, че човекът отсреща да вижда подадена ръка, а не опит за набиване на канчето. Освен това (според мен) не трябва да забравяме, че нехаресването на текста може да е резултат от неразбиране, но може и да не е. Понякога именно пълното разбиране на текста води до нехаресване (а пък пълната „непроницаемост“ понякога обгражда текста с ореол и човек решава, че това, което чете, задължително ще да е нещо гениално и велико).

Защо трябва веднага да наритвате събеседника и да го наплювате с приказки от типа „такава ти е орисията“? Не можете да устоите на изкушението да се държите агресивно във виртуална среда? Разбирам. И аз не съм ангел, и аз съм се държал по подобен начин. Но това не ми е носило никаква радост. Не мисля, че носи радост и на вас (освен ако не сте психопат) — по-скоро съжалявате, че не сте демонстрирали интелектуалното си превъзходство по по-интелигентен и по-елегантен начин. Г-жа Николчина също — тя пък като известна интелектуалка и като университетски преподавател можеше да направи много по-смислен коментар, но предпочете да се заяжда. А аз трябваше да си замълча, признавам. Просто няма смисъл да отговарям на подобни коментари и да обяснявам неща, които вие не искате да разберете. Не че не можете, а не искате. А като не искате, всякакви усилия и всякакви приказки са излишни.

Лека книжка, лесна за четене, наивитетен сюжет.

Книгата не е лоша, но като цяло сюжетът е разтегнат, в някои части насила избутан. Главната героиня е суетна, глуповата и меркантилна, сякаш завинаги останала на 16

Как нищо не се е променило по тези земи… даже към по-лошо отива!

Невероятна! Толкова нереална и същевременно истинска! Как умело Оскар Уайлд е показал реалността чрез фантастичното, красотата, а всъщност грозота! Абсолютна истинност…

Много приятна и романтична книга :)

Определено тази книга е по-забавна и увлекателна от преходната. С глас съм се смяла на идеите на Алекс, да бъде не привелекателна. Заслужава си да се прочете.

Книгата е много забавна и пълна с такива изрази, които ме караха да се смея на глас :) А и историята е актуална.

това НЕ Е целия разказ. чел съм го преди много години, но помня доста добре финала (за да не прецакваквам потенциалния читател ще кажа само, че оригиналното заглавие има двояко значение, което е важно с оглед на развръзката).

Четох книгата преди време. Остави трайна следа и затова коментирам сега. Опсание на същността на живота. И какво значение има кой на колко години е. Важно е кой как приема околните и улавянето на заобикалящите ни емоции.