Читателски коментари

страхотна книга не е за изпускане ……импулсивна,дръзка ииии романтична книга но авторката пише само безумно добри книги и тази е една от тях

Ти ми принадлежиш ме грабна много повече и я прочетох на един дъх,докато тази на моменти ми доскучаваше.

Набързо скалъпена история, но става.

Определено главният герой в книгата е Хумберт, Лолита е неговата жадувана цел. Творбата е душевното излияние на Хумберт, неговия личен разказ за преживяванията му с Лолита. Детайлността на Набоков в описанията на местата, на пътуванията, на усещанията — емоционални и физически, за мен лично е безкрайно обвързваща със случващото се на героите- Ти също си там, дори -Ти също усещаш насладата на Хумберт или -Нежеланието на Лолита. Книгата е скандална , просто защото може да породи много въпроси, както очаквани така и по-неочаквани. Поставя се въпроса за Нездравословните и неморални копнежи на Хумберт по Лолита? Пряката обвързаност на копнежите му с наличието на бащинска грижа и емоционална привързаност.- Това само физическо привличане ли е , породено от младото и тяло, или е нещо много по-дълбоко? Но до тук, с Хумберт. Ами, Лолита? — Как рефлектира всичко това върху нея? дали е просто една „лолитка“ или просто е дете омерзено от зрял мъж? Имала ли е тя, равни шансове в живота , с всички нормални момичета които са нямали такова вмешателство в живота в ранна детска възраст ? Виновна ли е тя че го е лъгала, или просто по-рано е осъзнала, приела и насочила в своя полза последиците от романса си с Хумберт Хумберт? И все пак, историята е от името на Хумберт, тои дори „мислено я снабдява“ с думи — … той разби сърцето ми,ти само разби моя живот…

Докато търсим отговор на тези въпроси, книгата ще си остане четена и харесвана :)

Като цяло книгата е доста необичайна. Смесва хем изпепеляващата любов, хем изгарящата страст. Не мога да кажа, че е книга, която те оставя без дъх и те кара да я четеш непрекъснато, но със сигурно си заслужава прочитането. Особено я препоръчвам на хора, които търсят нещо нетрадиционно и разтърсващо. Смятам, че всеки би могъл да отдели седмица-две и да се докосна до гениалността на тази книга и автора й. Определено смятам, че няма да съжалявате!

Прекрасна книга за живота, борбата и оцеляването, разказана през погледа на Смъртта. Действието се развива през Втората световна война, но освен драмата сполетяла евреите, книгата ни разказва и за драмата на уплашените немски деца. Главната героиня е едно малко момиченце Лизел, което се сблъсква непрекъснато със Смъртта, но намира утеха и смисъл в живота, чрез книгите. Лизел е крадецът на книги, за нея буквите, думите и историите, понякога са единственото.-те са бъдещето, спасението, приятелите, мечтите, щастието …по време на война.

Липсват няколко глави от книгата. От 29 до 36. Защо?

Е, целият ли превод е осеян така със френски изречения, преведени под линия?? Ми то това няма четене, адски е досадно. Явно ще я търся да я чета другаде :(

Страхотна книга.Невероятно нежна и забавна.

Книгата е много добра. Чел съм я преди 20 години и никога няма да я забравя! Препоръчвам.

Хубава книжка. Прочетох я на един дъх. Всичките книги от автора, които съм чела са ме научили на нещо и са ми били безкрайно интересни. Препоръчвам я. Всеки може да си извади изводи и поуки от всяка една приказка представена в книгата.

Страйотна книга. Надявам се скоро да бъдат качени поне още 2–3 части от поредицата. Препоръчвам я на всеки, който обича мистерии.

Искам да споделя, моето лично мнение относно тази книга. Чела съм първата част и наситна ми беше много интересна. Точно поради тази причина, много се зарадвах като видях, че тук ги има качени и следващите две части от поредицата. Да, обаче с 300 зора стигнах до 32 глава, остава ми още малко, но някак си много бавно се развива историята (за разлика от първата част), няма никаква тръпка и динамика, малко са моментите, които събуждат интерес в мен. Разочаровах се от тази втора част, а сигурно третата част, ще е още по-голяма боза. Жалко … наистина ми хареса първата книга :(

За първи път бях готов да оставя книгата на страна, и то на няколко пъти, въпреки че съм прочел останалите до тука.

Имах чувството, с известни изключения, че е изсмукана от пръстите, просто ей така без идея…

Звучеше ми като детски преразказ на случващото се в компютърна игра, с извинение към всички, който творят в тази област.

Не ми хареса книгата никак, прочетох я насила.Много е идентична с предишната, все едно я е писала някое 12г. момиче.Имах чувството, че аторката е бързала да я завърши за да отчете поредната си книга.

Приятно многообещаващо начало, претупан край.

Останах очарована от тази книга. Препоръчвам я! :)

Красиво пресъздадена любов. Хареса ми.

И аз като цяло съм абсолютно „за“ с мнението на ДГ, но в конкретния случай „Вълшебната планина“ ми се вижда повърхностно.Имам конкретен въпрос към коментиращите и съгласните. Вие, конкретно ли прочетохте „Вълшебната планина“ на Ман или сте съгласни по принцип с едно или друго мнение, защото то ни звучи просто по-близко и не се замисляме много, много по-дълбоко. Има литература, която може да си я четеш леко и приятно, има литература, която изисква. Затова мненията за вътрешния космос на читателя и отношението читател-творба трябва да са свързани в случая с конкретното образователно произведение на Томас Ман и Ханс Касторп, ,дали той е успял да представи знанието на епохата с развитие в романа си, а не по принцип, как ни харесват или не харесват творбите. Харесва ли ни Ханс Касторп? Чувстваме ли го близък или по-скоро далечен и неразбран.Как приемаме хуманистичните, тоталитарни, „кумунистически“ елементи, елементите за милосърдието, анахронизма, спиритуализма, жестокостта, любовта, правото, свободата и смъртта и т. н.

Всеки жанр, автор и епоха си имат специфика и не винаги е възможно с кеф да си седнеш и да си четеш дадена книга, а трябва или да се подготвиш предварително, да имаш определени интереси или паралелно докато четеш, иначе ще почувстваш книгата като скучна и излишна.Без да имаш интереси в немскоезичния сектор, ми се струва по-невъзможно някой да седне да чете „Вълшебната планина“ в по-общочовешки план.Някои произведения не стават със спонтанност и авантюризъм. Незнам, дали числото на читателите прочели „Вълшебната планина“ в България остава до днес четирицифрено. За някой автори просто трябва да познаваш езика и да четеш в оригинал, иначе се губи много и произведението бива неразбрано, попада в графата скучно и тъпо, не го почуствах, не е мой тип и следва захвърляне. Може и да е отминало времето на Ман безвъзвратно.Даже, според мен, е отминало. „Вълшебната планина“ не е типично за българския читател, липсва му общата култура, заради различни външни фактори и определен развой на събитията в държавата. Това не го пиша в негативен или обиден аспект, а просто като факт, без някаква емоционална окраска. Едни народи се развиват в една посока, други в друга."Вълшебната планина" е образователен роман от миналия век на едно образование, което няма корен и еквивалент в България. Просто не мога да си представя мнозинството читатели днес да седнат, да грабнат „Вълшебната планина“ и тя да ги спечели веднага, да я разберат и да я изчетат на един дъх от корица до край, да проследят вътрешния космос, одисеята и голямата борба на Касторп, без никаква подготовка в неделната вечер. Подготовката може да е нестандартна — примерно посещение на музей, архив, изложба за Томас и Хайнрих Ман, Давос,слушат Вълшебната планина на Волфганг Фойгт, слушат операта на Вълшебната планина или дори посетят една клиника или др. Може и името Ман да буди негативни асоциации, вместо симпатии.

Може, коментиралите да коментират пак като прочетат романа и тогава с пресни,лични впечатления, коментарите ще са по-живи и честни. После могат да прочетат за сравнение и „Буденброкс“, „Д-р Фаустус“, нещо от Брата на Т. Ман примерно „Верноподаника“, Курт Тухолски, Х. Хесе (не само Сид(х)арта ), нещо по-следващо от немскоезичния регион като Криста Волф, Ингеборг Бахман, Макс Фриш, Кестнер, защо не и Стефан Швайг. Кафка може да се каже, че скучен, но след едно посещение на музея му в Прага, може да си променим мнението и да преосмислим становището си, защото се докосваме до по-интимни неща от живота на Кафка и го разбираме в нова светлина и т. н. Може да се ползват различни иновации за преоткриване на немскоезичните автори, които носят етикет скучни и сложни и не стават за лека разтуха в неделната вечер.

Забележете, че единствения, който не си е писал името е завистливия червен боклук.