Читателски коментари (за „Вълшебната планина “ от Томас Ман)

И какъв е смисъла да четеш Томас Ман в 21 век и точно неговото панорамно произведение „Вълшебната планина“, ако нямаш собствени лични интереси? Насила хубост не става. За да кажеш после сред приятели или колеги на работното място, в кръчмата или в кафенето, че си чел Томас Ман? Че си се преборил с такова скучно, претенциозно произведение от немски автор? Според мен, няма никакъв смисъл да се борим с Томас Ман, ако нямаме собствени интереси в немската културна сфера. Има толкова по-леки, увлекателни и неангажиращи романи на хиляди автори, създали милиони произведения. За всеки вкус съществува по нещо. Ман просто е сложен, изискващ и многопластов. Той се е занимавал с много философски, етически,исторически,социални, литературни,духовни, политически теми и е имал много интереси в различни области. Ман няма еквивалент в българска литература или сред българската интелигенция, затова персоната му остава повече чужда, отколкото близка на българския читател до днес. Тези негови познания и висоти още преди 80–90 г са били далече от културата, вкуса и светогледа на българския читател. Не може да обобщиш знанията си от научната сфера на мисълта и знанията на епохата в едно дебело произведение на изкуството и то да е забавно, и увлекателно, тип приключески или любовен роман,да има разнообразни смени на обстановката и характерите,постоянно да се случва нещо ново, за да се хареса на широката публика от цял свят, Българският читател в голямата си част не е подготвен за такова панорамно произведение като „Вълшебната планина“ и няма смисъл да си губи времето, за да се хвали, че е чел Ман, понеже звучи екзотично, въпреки че не отговаря на вкуса му. За немската литература е много важно да следиш жизнения път на автора,неговото развитие, политическа и социална обстановка, исторически заден план, един вид да се потопиш в Германия — бит, манталитет и култура. Трябва да познаваш и немския език добре, за да оцениш изказа и виртуозността на автора. Така и с другите световни литератури, извадени от контекста — те са мъка и скука за нас, българските читатели.