Читателски коментари

Хубава книга, полезна за родители, малко тромава като развитие на действието.

Не съм чел „Човекът във високия замък“ и изобщо не смятам да вземам отношение по темата, но не мога да се сдържа да изразя преклонението си пред мнението на НТ, че „Демократичната възможност, която дава интернет за ’споделяне’ на ’мнения’ води до създаването на фалшива представа у кухите тинейджъри, че техните мнения имат някаква стойност; че всички мнения имат значение; че ’за всеки влак си има пътници’ и някой се интересува от това на кой влак са се качили те“. Просто, може би, бих отнесъл това лютиво твърдението към всички възрастови групи.

Все пак, доколкото съм чел Филип К. Дик — няколко разказа и „Камера потъмняла“, смятам, че ще бъде много страшно, ако той се окаже писател за всеки.

Интересна е и за 10 годишни, и за 30 и няколко годишни. Виждаш нещата по друг начин, не само приключенията. Направи ми впечатление начинът на мислене на средновековните хора.

Изключително полезно четиво за хора с проблеми с … „болката отляво“. Авторът явно е изживял доста ползотворно живота си в това направление, за да може да впие общо взето голям спектър от вариациите и причините за „болките отляво“.

А тъй като съм на испаноезична вълна, очевидно в техните произведения има от една страна силни и издълбоки чувства вплетени в сюжета и постепенното и бавното развитие на, метафорично — живота на героите, не се бърза за никъде; за разлика например от немската литература, която съм чел.

Маркес има много увличащ похват на писане, въпреки че поне 2/3 от романа е повече ретроспекция, много наподобяващ Чингиз Айтматов — Денят по-дълъг е от век (И дольше века длится день), успява да задържи вниманието и … очакването нещо да се случи, без да има избухване, изведнъж, което да пре-компасира в нова посоката на случване

Драги ми бау!

Да, книгата е претенциозна — предявява високи претенции към читателите си и теб и Pepola категорично отхвърля като такива. Това е вашата орис.

Колкото до скуката — тя не е качество на нежив предмет. Скуката е човешко изживяване — „Вълшебната планина“ не извиква скука сама по себе си. Просто за такива като теб и Pepola. романът е непроницаем — това го изживявате като скука. За Миглена и мен обаче книгата е интересна. Извод — търсете проблема си с романа на Томас Ман у самите вас. Точка.

Госпожо, спестете си назидателния тон, ако обичате. Тук не говорите пред питомците си от катедрата по литература. Не мислите ли, че е нахално да влизате с бутонките по този начин и да представяте едно съждение на вкуса, което не споделяте, като израз на невежество? Аз също като Pepola смятам, че книгата е претенциозна и скучна. Смятам също, че е семпла и куха. И това, представете си, няма нищо общо с познаването или непознаването на европейската култура, върху която „Вълшебната планина“ (уж) размишлява.

Много много приятно ме изненада цялата поредица.Особено ми хареса фолклорния мотив,който превръща книгите в нещо близко и „наше“.Поздравления на автора!Страхотни книги!

Уникална!

Това е първата книга на Стивън Кинг която прочетох.Хареса ми и то много.

Четейки някои от коментарите си мисля, че религиите са като вериги теглещи ни към миналото!!! Докато съществуват, човечеството ще боксува на едно место в очакване на неизбежната катастрофа! А времето изтича…..Иначе за книгата — Гор Видал — гениален както винаги!!!

Лично аз не останах очарована от книгата. Атмосферата в целия роман е тягостна, и през цялото време следва пътя на деградацията.

Много изпъква и фактът, че произведението е писано преди почти 100 години.

Интригуващ стил на писане! За мен убийците бяха ясни от самото начало; но въпреки това ми бе интересно.

Човече!

Постингите ти издават незрялост във всяко отношение;

езиково;

литературно;

културно;

и не на последно място комуникативно и интелектуално.

Когато публикуваш някоя глупост, ясно е, че ще има хора,които ще възразят на глупостта ти. А писанията ти са глупост, тъй като те са:

неграмотни;

с нисък културен заряд (което значи и нищожен жизнен опит);

без желание за дискусия (оттам и липса на аргументи);

и неумни \тъй като нямат теза).

Когато написаното от теб е наистина публично (напр. коментар в Читанка), следва да очакваш и ответи на написаното от теб — пък били те и неприемащи не само мнението ти, но дори и позицията, която проявяваш. Затова най-нормалният подход е, пишейки коментар, да изложиш по-обстойно обоснованията си с какво не ти е допаднал романът на Филип К. Дик, защо и какво по принцип следва да притежава такава творба, за да е добра. С други думи - коментирай! Иначе писаницата ти дори не е твърдение, още по-малко коментар, а пустословно хейтърство.

Не на последно място, за да будят постингите ти определен респект от четящите ги, те трябва да бъдат грамотни поне в задоволителна степен. А те определено не са — и по този начин още по-отчетливо изглеждат несериозни. Пропускам членуването на имената — това е висока топка за такива като теб… На първо време ще е полезно да си припомниш какво представлява пунктуацията и да използваш така нужните ти пунктуационни знаци — най-вече запетаята! Също така неправилно е да пишеш „безмислено“ — такава дума няма, — а „безСмислено“. Относно глаголната форма „да пропусните“, надявам се, че сам ще се коригираш.

По отношение на интелектуално-философската фантастика, към която си се насочил — Рей Бредбъри, Филип К. Дик, Станислав Лем, братя Стругацки, Любен Дилов, а от по-новите Виктор Пелевин и Дейвид Мичъл — пишат трудни четива и не е задължително да бъдат разбрани от всеки, докопал се до книгите им… Ама не те удовлетворило (да не кажа „изкефило“) четивото — е, такива са емоционалните ти нагласи, такъв е жизненият ти опит, такава е способността ти за интелектуална провокация. Така че, когато направиш избора си да изкрещиш неудовлетворението си от прочетеното, първо прецени дали книгата е тъпа, или по-скоро ти не си я разбрал.

Приеми гореизложеното като добронамерен съвет. Никой не оспорва правото ти да изразяваш мнение, но бъди готов да очакваш и другите да реализират правото си обосновано да изразят мнение относно твоето мнение. Затова (отново да припомня), за да бъдеш разбран защо не харесваш четеното от теб, обосновавай (опита си за) мнение. Иначе постингите ти все така ще са „безмислени“ — без капка мисъл — и ще предизвикват презрение и присмех. И ще те определят като незрял. Защото досега ти определено се бъзваш като „юноша блуеден“.

Котешки очи……цяла сутрин съска…..покажи ми сега как мъркаш…..мммммм страхотна книга….6 от мен

Как решихте че съм на 20?

Как решихте че това ми е първата прочетена книга?

За вас ли става въпрос?

:D :D :D

Много обичам да чета коментари на хора имащи се последна инстанция.Хора неприемащи мнението на други.Хора които не могат да си представят че някой не харесва нещо което те харесват. :D

Хора имащи се за по висши защото си мислят че разбират нещо само защото го харесват.

Защо рябва да имам аргументи.Просто не ми хареа.Това е.Кратко и ясно. На вас кое не ви в ясно?

Със сигурност сте прочели книги които не са ви харесали.Толкова ли чудно че на мен тази не ми хареса?

И след като сте толкова умни и разбиращи много моля да видя вашите аргументи.

С удоволствие бих ги прочел.

Расзбира се не сте длъжни на все пак нека и аз да науча нещо. :)

И ако не ми отговорите скоро ще ви дам повод.Поне се надявам.

В момента чета Пътят на Икар.Не е лоша но отново не съм особено впечатлен.И когато или ако напиша коментар съм сигурен че няма да пропусните да напишете че нищо не разбирам, че съм 20, че това ми първата прочетена книга и т.н. :)

Тоест отново ще имате възможност да покажете висшото си АЗ! ;)

Поклон :)

Трудно прочетох романа. Не ми допада особено ролята на напориста жена да гони нерешителен мъж. Бих поставила романа в края на изготвен списък за четене.

Както винаги добре написана интересна история.

Прекрасна книга. Някога преди време бях прочела едн абзац и се чудех от къде е. Намерих го тук.

Нормално е на 20 или по-малко години да не разбираш „Човекът във високия замък“. Това не е книга за тинейджъри. Прочети я отново след четвърт век и ще си на съвсем друго мнение. За сега можеш да се насочиш към Робърт Шекли, Роджър Залазни, Джон Уиндъм, Клифърд Саймък, Айзък Азимов, Дмитрий Биленкин, Артър Кларк, Фредерик Пол. След това ще узрееш за Станислав Лем, Франк Хърбърт, Робърт Хайлайн и братя Стругацки. Ще мине още време и ще си в състояние да оцениш Филип Дик. А след това ти остава да четеш само Дъглас Адамс и Тери Пратчет :)