Читателски коментари

Много хубава книга. Както се казва или обичаш или мразиш Буковски :) Всеки има вкус!

Диана написа:

„… Жалко, че в chitanka няма текстове на руски.“

Аз пък съжалявам че в chitanka няма текстове на сиера-леонски. Едни африкански приказки имах като дете — толкова красиво ми звучаха — като песен на гибон, като стъпка на гепард, като смях на крокодил!

За мен книгата беше интересна и поучителна!

plqsak,

Предизвикахте ме с изказването си в стил ’Котарака Леополд’.

И понеже малко по-нагоре съм постнал по същество за настоящия роман, приемам че се вписвам в изискванията ви да ви отговоря.

На кака ви Ганка това и е практика — да ръси обиди към потребителите и да сее интриги.

Модераторите обикновено позабърсват след нея и това вероятно е причината да сте изненадана.

А инак не виждам пък защо се притеснявате от остри дискусии и ярко изразени мнения; особено когато са написани интелигентно и с вкус?

Странно е как уж читатели са склонни да харесват остри конфликти в любимите си книги, но конфликтите в дискусии ги плашат.

Пишете по-често ревюта за книги, така както вие смятате че трябва да бъдат написани.

Освен ако ги четете ’на един дъх’, разбира се. Тогава замълчете.

Чисто литературно, това е една посредственна творба,обслужваща определени политически интереси.Айде, че много време му отделихме. ..

Хах.

Драги д г,

Каквото и да кажете в защита на мнението съдържащо „уж прехвалената“ няма да бъде особеното сполучливо. Защото книгата нито е уж, нито е прехвалена. Съгласен съм, че не трябва да се дискутират чужди мнения, а да се придържаме към мнения за книгата. Но понякога дори и през най-простичките думички и клиширани словосъчетания прозира отношението на даден човек. На всеки може да не му хареса тази книга. Даже дори съм склонен да преглътна „ужасна повърня“, но когато едно мнение изтъкано с прикрит цинизъм от балкона на крайно критичен поглед (на изчел хиляди книги), започне дава шансове на Достоевски ми идва в повече. Трябва да си доста сляп, човек да не разбереш, че не изненадата и загадката дали е водещо в тоя роман и не откритието ще ли го разкрият или не „прехвалено“ ще те завладее.

„уж прехвалена“, „не успя да ме грабне, да ме завладее“ , „тръгнах с прекалено големи очаквания за нея“ ми покажете ми един не клиширан и циничен израз в нейното мнение.

Аз лично заспах над тази книга поне четири пъти. Но я смятам за много ценна и интересна. Изобщо не ми беше бавна. Нито едно описание не беше повече от пет реда. Изключително премерено, движението на историята се сменяше с почти всяка страница.

Смехотерапия! „Краката му миришат като задника на неотдавна споминала се мечка“ ми е от любимите.

За мен няколкото филма направени по романа разясняват историята по-добре отколкото самия роман. Няма как с поредица от диалози и умни определения да се опишат живи хора в конкретно общество в дадена епоха, информацията няма път за да стигне читателя. Ако читателят вече познава всичко това и/или чете само за развлечение, историята върви леко и занимателно, както е и замислена за времето си. От всички варианти на филми един е най-убедителен, актьорите и режисьора успяват да сложат доста психология в този повърхностен роман.

Много красива приказка. Това е първата книжка, която си купих на руски език преди повече от 30 години. Още я пазя и понякога препрочитам. Жалко, че в chitanka няма текстове на руски.

Приятна книжка, с вкус на крими Пепеляшка. Става :)

Прекрасна книга! С невероятен финес, ирония и човешка топлина е направена точна илюстрация на живота и слабостите на обществото по онова време / и не само/. Остин е талантлив разказвач, който ненатрапчиво, елегантно разкрива вътрешния свят на героите си, изразява собствена позиция. Книгата си заслужава от гледна точка на красив изказ, добра история, забавни диалози. По отношение на преводите има няколко такива, чела съм от любопитство — колкото по-скорошни са, толкова повече се губи от красотата на езика, звучат някак… все едно слушаш разговор на улицата днес, което не ми е представата за стила на благородническа Англия от 18–19 век. Някога харесах превода на Жени Божилова издание на Отечество от 1989г., който в последствие ползваха и други издателства /поосъвременен/. Така и с филмите и сериалите по книгата — моят фаворит е сериалът от 1980г.

И сега малко извън темата — защо постоянно коментарите се превръщат в говорилня? Някой се изказал по-остро, винаги се намира друг да подхвърли реплика, пък следва дуплика… Досадно, безсмислено, хора с претенции се принизяват до нивото на набедените от тях за ниско интелигенти. Бъдете така добри, дори когато цитират никовете ви не приемайте написаното лично — знам ли, считайте, че човекът отсреща има лош ден. Какво се спечели от размяната на думи между потребителите по-горе? Горчив вкус на простотия, която си имаме в доволно количество ежедневно. Избягвам поучителните коментари, но „колежката потребителка“ ganiva ме изненада — забелязала съм, че точно тя често е обект на нападки — днес е в атакуваща позиция, странно, добре знае, че никой, никога, в нищо не е убедил опонента си като го обижда или подхвърля вече изтъркани обвинения, че избива комплекси, е злобен, елементарен, ограничен, или е с болен мозък. /изброих често срещани квалификации, не е цитат от поста на ganiva/.

Дано коментиращият след мен има какво да каже за „Гордост и предразсъдъци“ от Джейн Остин.

Абсолютно.

Други два преработени разказа в романи на Азимов са „Падането на нощта“ и „Дете на времето“/ „Грозното момченце“. Няма лошо, по принцип съм за. Все пак Маестрото би бил четен винаги, независимо от формата и съдържанието.

Ясно, болният мозък просто си избива комплексите спрямо жените с ироничните коментари.

И сори, но името ми няма нищо общо с Ганьо, Ганка и прочие.

Айде, бегай да си пиеш хапчетата!

Така е… Същото нещо се наблюдава и при Артър Кларк — „Песните на далечната Земя“, „Земна светлина“ и др., преработени от разкази в романи. По принцип това е прийом да се дообясняват някои неща от първоночалните произведения или доразвиване и допълване на идеята на автора, като условието обаче е да не пострада повествованието като цяло, т.е. да се избегне ненужното „раздуване“ на сюжета с излишни описания, придружени с дълги диалози между героите, които може да се развият в страница и половина, например, вместо в десетина. Това обаче не омаловажава като цяло гениалните творби на такива титани, просто понякога и икономическите предпоставки играят роля, ако трябва да се издаде роман, вместо сравнително късо разказче.

Да си признаная и аз бях готова да Ви „захапя“ за предишния коментар — определено не успях първоначално да схвана иронията в него и много ме подразни като сравнение.

Но сега напълно разбирам идеята Ви и съм съгласна за сюжетния модел, въпреки че все още ми е малко странно, като имам предвид точно как се развива приказката.

Явно, възприемаме идеята за сюжета по различен начин. ;-)

Много хубаво стихотворение!!!

Како Ганке,

Ще ти го кажа пò така — като „учените диванета“, по дефиницията на твоя съдбовен адаш Бай Ганьо.

Има едно такова нещо, дето му викат сюжетен модел. Та заглавието на тая ми ти приказка „Жеравът и рибарката“ е взето за употреба да назовава сюжетния модел на класики като „Гордост и предразсъдъци“, „Евгений Онегин“, „Възпитание на чувствата“ и ред други романи, романчета и романища.. Т’ва никак не им пречи всеки един от тези романи да си е значима творба като история и послание. Както и на мен не ми пречи да харесвам посвоему романа на Остин, при все ироничния характер предишния ми коментар

Второ — пиша си (и ще пиша!) когато си искам, където си искам и както си искам. Просто защото съм пожелал да пиша. Включително и иронично, това мое право. Поне не обиждам хората — за разлика от теб. Затова няма да диагностицирам опитите ти за махленска психоанализа спрямо моята особа като каква всъщност теб самата те профилират — не желая да се позиционирам в твоето словесно блато.

Да си го кажем направо — издателя те повиква и казва: „Дай произведение с обем…“ И взимаш един разказ и го разширяваш описателно, разтакаваш действието и т.н. и т.н. И при Азимов го е имало, мисля че някъде в негово интервю съм чел, как издателя му, например, изисквал произведение с определен брой думи (как си е играл да ги брои, не знам) и други такива…А като цяло първоначалния

разказ е абсолютно достатъчен за разказване на историята.

Интересна е, динамична. Имаше много смешни сцени. Но нещо края не ми беше съвсем ясен, нищо не се разбра за този лошия Хопкинс. Какво стана с него. Този агента Сам как се беше измъкнал. Губи се развръзката.

Да, наистина…сещам се и за Йези („Стоманените пещери“), която после е Джеси:)

и Данийл, който в другите части (ако не се лъжа) е Данил.

Иначе, поклон пред гения на Азимов…