Читателски коментари (за „Гордост и предразсъдъци “ от Джейн Остин)

Како Ганке,

Ще ти го кажа пò така — като „учените диванета“, по дефиницията на твоя съдбовен адаш Бай Ганьо.

Има едно такова нещо, дето му викат сюжетен модел. Та заглавието на тая ми ти приказка „Жеравът и рибарката“ е взето за употреба да назовава сюжетния модел на класики като „Гордост и предразсъдъци“, „Евгений Онегин“, „Възпитание на чувствата“ и ред други романи, романчета и романища.. Т’ва никак не им пречи всеки един от тези романи да си е значима творба като история и послание. Както и на мен не ми пречи да харесвам посвоему романа на Остин, при все ироничния характер предишния ми коментар

Второ — пиша си (и ще пиша!) когато си искам, където си искам и както си искам. Просто защото съм пожелал да пиша. Включително и иронично, това мое право. Поне не обиждам хората — за разлика от теб. Затова няма да диагностицирам опитите ти за махленска психоанализа спрямо моята особа като каква всъщност теб самата те профилират — не желая да се позиционирам в твоето словесно блато.