Читателски коментари

Книгите на Хосейни разкриват една изключително богата душевност и обогатяват душите на четящите ги.

Не беше хич лоша, става! Но все пак имах по големи очаквания, историята като цяло ми допадна, въпреки някои нелогични действия от страна на главната геройня и повечко грубост от главният герой. Много повече ми хареса „Сърце за продан“ Оценка: 5 от 6

Безкрайно интересна книга, необходима да се прочете от всеки решил да посети Италия. Аз бях там два пъти и много неща ми се изясниха. Пред мен бяха реалистично описаните къщи и улици на Помпей и видяното от мен, съжелявам че не съм я прочела по-рано, за да бъде изживяването по пълноценно. Прочетете и отидете да видите. О ценка 6+

От първите 3 книги от поредицата тази книга ми хареса най-много. Сюжета беше по-смислен и последователен.

Не е ново като идея, но успява да ти „бръкне“ в мозъка и да те човърка доста време „Ами ако един ден се случи?“

Не съм чел подобна книга.Браво на автора!

Историята започва интересно, но едва стигнах до девета глава и точно там ще я изоставя.

Боже, колко скучна книга!!!! Досадна, банална, безвкусна. Не мога да разбера какво й харесват останалите. Главният герой е направо смешен с подтичването след Шана, мазни й се сякаш няма никаква гордост. Аз наистина не мога да разбера с какво го привлича Шана, освен с тялото си. Чиста похот и никаква почва за превръщането й в любов. Тя го прави на луд и не показва никакви качества на характера, които биха я направили достойно човешко същество …а той тича след нея като някое кученце. Наистина не разбирам какви са нейните плюсове, освен че е красива. А мъж, който тича така след такава жена — за мен е мухльо. Всичките книги на авторката, които започнх да чета и не довърших, са подобни и просто ще се прехвърля на друг автор. Друго си е една Джоана Линдзи, една Кони Мейсън, една Джудит Макнот…

Ами аз споделих вече, че ме впечатлява Дик с неговия антропоцентризъм — без значение колко грандиозен е сюжетът, който изгражда, той се интересува от най-малките градивни частици на повествованието, а също така, когато прочетеш повече от неговите книги, разбираш и колко майсторски той вплита автобиографията си- с проблемите с наркотиците, трудностите с жените, емпатията и пр.

Това с изкуството беше шега, но от друга страна искаше да наблегне и върху идеята за оригиналността. Според мен не много сполучливо, де. За мен това беше най-измъчената част от цялата палитра, която представляваше книгата. Добрите японци и лошите немци нямаха чак такова значение, доколкото значение имаше книгата, която представяше „невъзможна“ реалност и именно това е водещо отново в много от творбите на Дик — идеята за реалността и нейните граници. В най-добрите традиции на фантастиката, той не впечатлява с екзотика, а с идеи.

Отделни моменти от книгата определено може би не са кохерентни или пък не са дотам логични, но отново смятам, че Дик обръща внимание повече на героите и в това отношение понякога фабулата страда.

Трудно ми е да защитавам надълго и широко книгата, защото наистина отдавна я четох, а и винаги съм твърдял, че с Дик ме свързва повече субективна любов от пръв поглед, отколкото нещо друго ;)

Смяла съм се от сърце. Ако искате да се разтоварите прочетете я. Може би най — забавната която съм чела до сега :)

Радвам се, че превеждате Георги Марков на руски.

Това в никакъв случай не може да се нарече роман. Написано нещо по време на обедната почивка.

„Тютюн“ е най-силният български роман, не е красив като „Под игото“, но с реализма си оставя незабравим. Според мен средата на романа е най-задълбочена, там се описва периода на 30-те години и безизходицата на управлението на страната и икономическите условия. Преработката на тютюна засяга както селското стопанство, така и промишлеността, по този начин се постига ясен поглед върху българското общество. Най-впечатляваща за мен бе представената повсеместна „мафизация“ на обществото: отгоре мафията на управляващите капиталисти и политици, отдолу мафията на комунистите и трудещите се, работници и селяни. Всеки е човек на някого, според способностите и наклонностите си, за законност, справедливост и култура е смешно да се говори, важно е да се преживее подобно на тези с които се е обвързал за да може да преживее. Така всяка мафия налага своите ценности, разбирания за справедливост, култура и начин на живот. Затворен кръг, особено тягостен за тези, които не са привлечени от ценностите на нито една от мафиите, чийто представител е Ирина, те са безволеви и се плъзгат по течението, то съответно ги води към доминиращите за момента.

По нататък всичко това се развива в конкретни събития, които са предрешени, но участниците не могат да излязат от избраната си принадлежност. Немският аристократ разбира че нацистите ги водят към катастрофа, но не може да откаже, съответно работниците и селяните се борят до край, Ирина остава при Морев до смъртта му, въобще всеки остава хванат в паяжината. Алтернатива няма друга представена освен тази на комунистите, която сега също е дискредитирана, но тогава е била надежда и когато е писан романа е имало ентусиазъм, като бригадирското движение например. Въобще полярното мислене е показано с крайностите му, то е характерно за емоционалните народи, които все трябва да рушат за да могат да градят. Или както е казал Буров: „В България винаги след 50 г. всичко почва отначало“, а преди това Ботев с неговото: „Силно да любят и мразят“. Тъжна картина и за нас сега през следващите 50 години.

Великолепна книга, страшно интересна и вълнуваща история, много ми хареса направо ме очарова!!!! Смятам да прочета и други книги от същата авторка, ако и те са така увлекателни…!! Просто няма какво да кажа, освен едно голямо БРАВО!!! Оценка: 6 от 6

За разлика от бащата на Мартин Еймис- Кингсли Еймис /„Щастливецът Джим“/ от поколението на "сърдитите млади хора "- 50тте год.на миналия век , който споделил публично ,че не одобрява стила на писане у сина си, „Дом за свиждане“ ми хареса и разтърси .Същото чувство се беше появило и при срещата ми с Мишел Уелбек в „Платформата“ .Съдено е всеки да има своя Гулаг като преживяване — за едни по-дълго ,за други — не ,но да си тотално на земята ,граничен като твар … декорът — може да е различен , преживяването,обаче , е стандартно : воля ,мисъл само да се изправиш като действие : "… Мислите ми не са вече мисли. Те са просто импулси. Всичко е на нивото на „студено, горещо“. Студена супа, гореща супа. За какво ще говоря с жена си? Ще си мисля единствено „супата е студена, супата е гореща“.

Току — що прочетох книгата и започвам втората. Страшно много ми хареса, сюжета е неповторим. Прочетете я, няма да съжалявате !!!

Много слаба книга! Постен хумор, клиширани изрази, блудкаво съдържание.Лично аз съжалявам за изгубеното време. Добре поне че книгата я прочетох като електронен файл, иначе щеше да ми е мъчно и за безсмислено изсечената гора.

Много хубава книга.Започнах да я чета доста скептично, но след това не можах да я оставя.Много чувства, тъга, житейски проблеми и много поучителна.

@penkoo,

Линкът с илюстрацията на проблема не е достъпен. Опитай отново от тази връзка, или потърси другите варианти за контакт или сигнал за грешка на Читанка. Тук се коментират самите произведения, „беседата“ ни ще бъде изтрита най-вероятно. :)

Това е връзката, от която се избира сваляне на epub-файла:

http://chitanka.info/book/6712-zhyltite-ochi-na-krokodilite.epub

Всички други романи на тази авторка намиращи се в „Читанка“ са откровено еротични. Този тук е изключение. Хубава приятна книга, развлекателна и опознавателна. Хареса ми.