Читателски коментари (за „Дом за свиждане “ от Мартин Еймис)

За разлика от бащата на Мартин Еймис- Кингсли Еймис /„Щастливецът Джим“/ от поколението на "сърдитите млади хора "- 50тте год.на миналия век , който споделил публично ,че не одобрява стила на писане у сина си, „Дом за свиждане“ ми хареса и разтърси .Същото чувство се беше появило и при срещата ми с Мишел Уелбек в „Платформата“ .Съдено е всеки да има своя Гулаг като преживяване — за едни по-дълго ,за други — не ,но да си тотално на земята ,граничен като твар … декорът — може да е различен , преживяването,обаче , е стандартно : воля ,мисъл само да се изправиш като действие : "… Мислите ми не са вече мисли. Те са просто импулси. Всичко е на нивото на „студено, горещо“. Студена супа, гореща супа. За какво ще говоря с жена си? Ще си мисля единствено „супата е студена, супата е гореща“.