Читателски коментари (за „Тютюн “ от Димитър Димов)

„Тютюн“ е най-силният български роман, не е красив като „Под игото“, но с реализма си оставя незабравим. Според мен средата на романа е най-задълбочена, там се описва периода на 30-те години и безизходицата на управлението на страната и икономическите условия. Преработката на тютюна засяга както селското стопанство, така и промишлеността, по този начин се постига ясен поглед върху българското общество. Най-впечатляваща за мен бе представената повсеместна „мафизация“ на обществото: отгоре мафията на управляващите капиталисти и политици, отдолу мафията на комунистите и трудещите се, работници и селяни. Всеки е човек на някого, според способностите и наклонностите си, за законност, справедливост и култура е смешно да се говори, важно е да се преживее подобно на тези с които се е обвързал за да може да преживее. Така всяка мафия налага своите ценности, разбирания за справедливост, култура и начин на живот. Затворен кръг, особено тягостен за тези, които не са привлечени от ценностите на нито една от мафиите, чийто представител е Ирина, те са безволеви и се плъзгат по течението, то съответно ги води към доминиращите за момента.

По нататък всичко това се развива в конкретни събития, които са предрешени, но участниците не могат да излязат от избраната си принадлежност. Немският аристократ разбира че нацистите ги водят към катастрофа, но не може да откаже, съответно работниците и селяните се борят до край, Ирина остава при Морев до смъртта му, въобще всеки остава хванат в паяжината. Алтернатива няма друга представена освен тази на комунистите, която сега също е дискредитирана, но тогава е била надежда и когато е писан романа е имало ентусиазъм, като бригадирското движение например. Въобще полярното мислене е показано с крайностите му, то е характерно за емоционалните народи, които все трябва да рушат за да могат да градят. Или както е казал Буров: „В България винаги след 50 г. всичко почва отначало“, а преди това Ботев с неговото: „Силно да любят и мразят“. Тъжна картина и за нас сега през следващите 50 години.