Читателски коментари

vania_l

В коментара Ви към „Захир“ на Коелю (а не Куелю, както се писали) виждам, че държите сметка на другите коментиращи читатели за допуснати (може би) езикови грешки и го използвате като аргумент срещу правото им на изразяване на мнение, което е неприемливо за Вас.

След прочита на настоящия Ви коментар Ви пожелавам да се издигнете до такъв (по вашите думи) „етап от своя живот“, за да постигнете сакралната ортография на отрицателната форма на глагола „знам“, а именно „не знам“ и „не знаех“ — с интервал между отрицателната частица и глагола. Тогава току-виж може и да постигнем посланието на Вашите писания.

имам книгата от много години.чела съм я …дори незнам колко пъти..това е една от най-любимите ми книги и я препоръчвам горещо.

дори незнаех ,че има 2ра част ,за което много съжалявам,но веднага ще я потърся.

Определено ми хареса, без излишно разтакаване историята е интересна чете се бързо, но някакси ми се стори недовършена. Можеше да се разкаже още, да има поне епилог да се разбере какво е станало и със останалите герой, свърши много набързо поне на мен така ми се стори. Оценка 5 от 6

Причина за това, че текстът прилича в голяма част на текстове от учебници в гимназиален етап се крие в авторския колектив на учебниците от една страна, и от друга — историята не може да бъде променена, само перефразирана и допълнена с новооткрития. :)

Книгата има добър исторически поглед върху събитията от периода, който обхваща. Удобна е за подготовка за изпит, защото е пригодена за студенти, т.е няма твърде разточителен наративен характер, а описва ясно и точно фактите, събитията и личностите. Независимо, че в по-голямата си част я прочетох в електронния й вариант, смятам преди изпита да си я закупя, за да ми бъде подписана след изпитването от самия автор.

Благодаря за хумористичния коментар!

Над никое стихотворение, след отпечатването,

авторът няма никакви права, освен да се

шегува от тяхно име и да ги преиздава.

Надявам се шегата не пречи на читателите…

Чела съм я много отдавна, сега просто се върнах случайно пак към нея да си я препрочета и изведнъж си спомних, че съм чела и друга подобна книга, но не от Бренда Джойсс, която е от 1995 г., а Сега и завинаги от Джудит Макнот, която е от 1987 г. Има я в Читанката. Разбира се, не са съвсем еднакви, но основните сюжетни линии са много подобни. Интерено ми е, какво си мисли и някой друг.

Онази част във произведението, където участва галактическият жрец е добре написана. Подробно и цялостно е описан характера му както и нещата, във които е забъркан (така да се каже). Смятам, че можеше да има по — позитивен край за жреца, а не да му изсмукват кръвта, но въображението е изиграло хубава роля, въпреки трагичните му случки.

Е, четейки коментара ви отперди 7 години си давам сметка, че поне нещо положително се е случило — и на двамата откриха паметници в последните години.

Санин е писател, който не трябва да се подминава. Екстремна обстановка, занимателно поднесени факти и колоритни характери, преплетено с чудесно чувство за хумор. „Новак в Антарктида“ е особено ярък пример, където той самият е участник в антарктическа експедиция. Там има страници, които трудно се прочитат от смях. Тази повест не прави изключение, чудесно четиво за един малко познат свят.

Ако сте почитатели на романтичния жанр и искате да прекарате няколко часа със забавно четиво, тази книга е отличен избор. Приятно четене!

Интересна фантасмагория. А и е доста хумористична. Да де, то това е главната идея на книгата, а именно съчетанието на фантастика с комедия. Сполучливо се е получило. От книгата се разбира обаче, че учениците са прости и неизвестния „учител“ им се подиграва. Вярно, опитва се да ги научи на нещо, да им вкара нещо в главата, но не е нужно да ги прави за смях.

Общо взето добре се е получило. Само единствено е преувеличено(както винаги) с гаврата спрямо женския пол.

Книгата е забавна и разведряваща — вариант на добре известната приказка „Цар Дроздобрад“, в която разглезената принцеса отхвърля с подигравки достойни рицари и принцове, докато накрая ядосаният и баща я дава на преоблечения като просяк Цар… Е наистина началото е малко мудно, както отбелязват и други читатели, но като цяло, четенето си струва, а и винаги има смисъл да си напомним, колко неправилно преценяваме хората в много случаи …

Трилър- „висока топка“,препоръчвам Даниъл Силва — с всичките му произведения !

Хмм…като човек,който не е влизал в Джамия,не подозирах,че в 21 век светът позволява подобно господство:

"Ние ще владеем Ватикана.

Ние ще владеем Рим

и ще внедрим исляма в него.

Шейх Мохамед бен Абд ал Рахман ал Арифи, Имам на джамията към Военната академия „Крал Фахд“

Много добре е обрисувано нашето близко бъдеще. Стените с " роднините" могат спокойно да се приемат за фейсбук. Направо болезнено точен в прогнозите си автор. Финалът леко издиша, но някак се преглъща.

Просто страхотно ! Смях се от сърце, вълнувах се и се любувах на всеки един ред. Любимата ми книга от поредицата. ПчЗаслужава всеки един откраднат миг от ежедневието ни. Прочетете я !!!!

Авторе

От мое име и от името на другите твои стихотворения, те умоляваме да оставиш на мира и нас — твоите творби, и читателите.

Благодаря…

От името на стихотворението

благодаря за вниманието!

Приятно настроение!

Спокойно — целият роман е тук, барабар с финалната бележка на автора.