Ако 1984 описва съвършенната и бъдеща система, то 451° F разказва за прелюдията към Оруелската реалност. Помеждувпрочем сме се запътили по този път, ако не с управлението, то „обществото“ ведро крачи натам. Романът си е шедьовър, въпреки че може би можеше да бъде малко по-обемист. Най-важното е, че кара човек да осъзнае какво има, какво може да научи, да види в що за свят и общество живее… да мисли! 6, няма как и да е иначе.
Книга за пробуждането, за позабравеният вкус и аромат към живота, за любовта към малките неща- птичките, тревичките и пчеличките… Приятно четене.
Страхотна книга. Препоръчвам
Не трябваше да чета „1984“. След нея всичко подобно в този стил просто бледнее….
Сборникът „Черното слънце“ съдържа още три новели — „РУР“ на Чапек, „ние“ на Замятин и „Фермата“ на Оруел. Който не е чел другите произведения, навярно ще прояви интерес. Има ги тук, в Читанката. Невероятни!
Много добре е обрисувано нашето близко бъдеще. Стените с " роднините" могат спокойно да се приемат за фейсбук. Направо болезнено точен в прогнозите си автор. Финалът леко издиша, но някак се преглъща.
Очаквах повече… много повече. Основната идея е добра и до известна степен отразява днешните мании и слабости на обществото. На много места обаче текстът е сух, а похватите за илюстриране на идеите — блудкави. Но предвид високото одобрение на романа, предполагам, че има нещо грешно в моите разбирания.
Книгата е публикувана през 1953 г. и за разлика от „1984“ Бредбъри е успял да предвиди доста от сегашните технически средства. Например уокмена, тв стените. Когато Сони пусна уокмена, се обадили на Бредбъри, че „раковинките“ в ушите, за които е писал, са вече реалност. Не е предвидил само, че вместо да се ограничават хората от качествена литература, обратно те могат да бъдат удавени в информация и всякаква литература.
Някой от хората който са я прочели, може ли да ми каже дали това е цензурираната версия или оригиналът? Благодаря предварително!
Здравейте и мен ми е интересно тази версия на романа с преводач Веселин Измирлиев цензурирана ли е или не? Защото има издадено и от издателство Труд и там е със същият преводач, но броят листа се разминават драстично 160 листа за изданието от 1966 и 190 листа за новото от 2005 ???
Страхотен роман, който си заслужава да се прочете. И при друг писател (Карлос Руис Сафон) също срещнах подобна идея, че книгата носи душата на своя автор и на читателите, докоснали се до нея. А Рей Бредбъри смята, че книгите съдържат разум, който може да бъде по-голям и от мъдростта на няколко поколения. Той трябва да се пази и предава нататък, за да могат хората да се борят за по-щастливо бъдеще.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.