Читателски коментари

Скитница от Стефани Майър

The Host (19 декември 2015 в 04:24)

Прочетете я на английски, невероятна е!

Три желания от Барбара Делински


След всяка изминала страница напрежението се усилваше. Какво по- хубаво от това. Отлично!!!

След тъмнината от Сидни Шелдън

pola (18 декември 2015 в 13:35)

Благодаря, Аny! Беше важно за мен.

След тъмнината от Сидни Шелдън

Any (18 декември 2015 в 11:41)

Романът е на Сидни Шелдън, но е довършен от Тили Багшоу.

https://en.wikipedia.org/wiki/Sidney_Sheldon%27s_After_the_Darkness

След тъмнината от Сидни Шелдън

pola (18 декември 2015 в 11:13)

Щом въпросната Т. Б. изразява благодарности на съпруга си и на сем. Шелдън, то книгата не е на С. Ш. Това е кощунство, дори и да е практика. С. Ш. е един от великаните в гилдията.

11/22/63 от Стивън Кинг

Tod (18 декември 2015 в 04:44)

http://variety.com/2015/digital/news/stephen-king-11-22-63-hulu-premiere-date-1201630696/

Картинката дали грабва? :)

7.99$ за тези, къде имат план с Хулу (ху дъ хел ис Хулу? :)) или 11.99$ адс фри вържан, може и да го качат в шопа, няма да се изнендам, все пак аудиторията му доста по голяма от тая на Хулу, поне така смятам.. :)

Захир от Паулу Коелю

нт (18 декември 2015 в 01:46)

lora201,

А на мен пък ми се струва, че Коелю много ще ви допадне — вероятно преди още не сте била на нужната духовна плоскост. Дайте му втори шанс!

И, моля, че се чувствайте задължена да ходите подире ми и да джавкате, освен, разбира се, ако не сте маскирана в потури и рубашка — тогава комбинацията би била забавна за всички и ще съм склонен да се примиря със сателитното ви присъствие.

Аз обичам Париж от Линдзи Келк

mishonata (17 декември 2015 в 23:47)

Книгата е хубава, позитивна, но също като други нейни книги е твърде неубедителна от психологична гледна точка.

Любов по неволя от Аманда Куик

Камилка (17 декември 2015 в 22:37)

Краят не Ви харесва, защото всъщност не е истински край. Серията е от три книги, които за съжаление не са преведени на български. Аз ги четох на руски, но техният (руския) вариант на нашата Читанка от април-май е със сменен статут и вече не може да се чете, както досега.

Водовъртеж на световете от Георги Коновски

violetta7 (17 декември 2015 в 21:35), оценка: 6 от 6

Много ми хареса образа на Виола!

Да вярваш в чудеса от Дейвид Балдачи

IQ (17 декември 2015 в 15:56)

Книгата е хубава, прилича на роман за деца . Приятна за четене , не е нещо разтърсващо , но си струва да се прочете — връща те към отминали , далеч по-простички времена.

Синът на Ной от Ерик-Еманюел Шмит

galinka.bg (17 декември 2015 в 15:13), оценка: 6 от 6

Вълнуващ и завладяващ разказ за съдбата на едно еврейско дете през войната.

Амфора от Ангел Попов

Ангел Попов (17 декември 2015 в 15:02)

Благодаря за харесването и щедрата оценка!

Коментирах вече, но коментарът не излезе.

Сигурно не съм спазил някое изискване.

Писано е отдавна. Дано стихът е запазил

нещо от чувството, откраднато от времето…

Истинска любов от Елизабет Лоуел

vampire (17 декември 2015 в 13:46)

На някой любител на пещери може и да му хареса. Любовната история хич я няма.

Зимна привечер от Ангел Попов

Ангел Попов (17 декември 2015 в 13:33)

Благодаря не само за добрата оценка,

но преди всичко за сърдечния коментар!

Стиховете са писани в продължение на

повече от 50 години не за публикуване.

Затова са нещо като лиричен дневник…

Захир от Паулу Коелю

lora201 (17 декември 2015 в 13:05)

Вкусове много! Аз не чета Куелю, пробвала съм, но не е моят автор. Това обаче не означава, че ще квалифицирам читателите му по някакъв начин. Смехотворно е да обясняваш, че само манекенки и домакини четат творбите му. Не липсва арогантност на много читатели, които си въобразяват, че само харесваните от тях автори не са за манекенки. Жалка работа!

72 градуса под нулата от Владимир Санин

lora201 (17 декември 2015 в 12:58), оценка: 6 от 6

Много емоционално четиво! Разнообразни герои и съдби! Не я подминавайте, прекрасна книга.

Захир от Паулу Коелю

нт (17 декември 2015 в 10:59)

Ваня,

Понеже коментирате правописните грешки на други, добре ще е да обърнете внимание на собствената си пунктуация.

Ако само бяхте погледнала съобщението над полето, където сте написала собственото си съждение, бихте забелязала следното:

„Оставяйте интервал след препинателния знак, а не преди него!“

Това че Коелю е най-продаван (по вашите думи), показва че страшно много хора по този свят са достигнали онзи момент от своя живот, в който са осъзнали „истинското значение и дълбокия смисъл“.

Значи от една страна („Книгите на Паулу Куелю според мен не са за четиво за всеки“) само едно малко отбрано общество от читатели, достигнали проникновени нива на (себе)познание могат да оценят подобаващо и да се насладят на творчеството на автора, но от друга, по неизвестна причина той е „най-продаван“. Защо ли?

Дали пък работата не е както при всяка форма на шарлатанство: мошеникът да продава на лековерните хора с ниски критерии, ограничена култура, неразвит вкус и база за сравнение, едни големи претенции и усещането, че са избрани и специални; каканижейки им на ухо банални истини, с които би се съгласил всеки на средна възраст, подправени обилно с мелодрама и разказани от позицията на уж непреднамерена искреност.

Всъщност не съм сигурен дали Колелю е хитър и ловък шарлатанин, който използва умело желанията на съвременните домакини и ’манекенки’ да се виждат в огледалото като жени с богата ерудиция и философски наклонности, или самият той е просто олицетворението на едно ’най-малко общо кратно’, което по най-естествен начин свири на тази тънка струна и, както самата вие казвате, това го прави най-продаван автор на литература за избрани.

Изказаното от вас мнение ми се струва, че е логически противоречиво, неубедително, и предполага, че може би не сте запозната с творчеството на някои по-сериозни автори.

Непобедимо лято от Луан Райс

Далида (17 декември 2015 в 05:59)

Прочетох и четирите книги на авторката. В заключение, много приятни, лирични истории с привкус на драматизъм с криминални елементи. Мислено е върху сюжетите, не са съчинени набързо.

Общото в книгите е начина на писане, на развиване на действието. Също така ирландската нишка, това възхваляване на всичко ирландско.

Рицарят от Аманда Куик

rayna1107 (17 декември 2015 в 02:25)

Честно казано тази книга напълно ме отегчи. Историята е банална, на моменти доста дразнеща, но реших да я дочета до карай. Не мога да не се съглася с коментара на Маргарита, че главните герои са почти еднотипни с останалите персонажи от другите книги на Аманда Куик, които има тук за четене.