Читателски коментари

Добре написана история в типичния стил, но повтаря доста елементи от предишни негови книги, и това наскучава.

Превъзходна, една от любимите ми книги на автора, за миг не ми доскуча, четох като обезумяла, докато не свърши

Хареса ми историята, напрегнат и увлекатален сюжет който не оставя читателя да скучае, малко любовните сцени ми бяха посни, но като цяло книгата беше добра! Оценка 5 от 6

Много ми харесва .Чете се на един дъх.

Отдавна не бях чела любовен роман.

Тази книга съм я чела три пъти и бих я прочела отново.Няма нищо отрицателно да кажа за нея.Страхотна е — от първата до последната страница!

Аз пък се чудя как книгата е могла да спечели някаква награда.За мен беше една от книгите, които се заставих да изчета, само и само за да е прочетена.Доста приказки, които съм чела са били по-съдържателни и интересни от тази книга.Не можах да усетя истинското в героите, чувствата им, всичко ми изглеждаше написано от вяртърничева романтичка, изчела първата си любовна книга.Смях се на изразните средства на авторката когато описва съвкупленията между главните герои."Ножницата и меча кйто влиза в нея"……..боза, яд ме е, че я изчетох.

Страхотна книга. Прочетох я с удоволствие.

Една от най-хубавите книги на автора.И все още я препрочитам .

Велика книга, велик автор!

Модераторът не ви е трил коментара с цинизмите. Още си стои под 113 с отегчителна прелест, та не виждам основателна причина за обвиненията ви към него. Не че не заслужавате цензура, но във вашия случай аз съм против. Писмените доказателства за подобно интелектуално възмущение са художествения еквивалент на кучешко изпражнение в забранената за домашни любимци паркова зона, което „блести“ с ярката си „словесна“ изразителност на идеално поддържаната зелена поляна, така че нищо неподозиращите отпочиващи, разхождащи се и т.н. граждани да не стъпят по невнимание в него. Разбирате, предполагам, че това е наложително от хигиенна гледна точка, защото поне аз не изгарям от желание да полепнете по обувките ми. Така обаче ви „виждам“ и ще заобикалям отдалеч, с изключение на настоящето „пльосване“ във вашата виртуална копрофилия.

За писаното ви до послеписа — навярно сте прав, както и сигурно за няколко милиона българи това е така, но аз отраснах в „къщата“ на „доФтУр и инжИнер“, та в средата на осемдесетте (била съм в отделенията) започна да ми прави впечатление думичката „нямам“ когато си поисках колело и т.н. Веднага схванах разликата, че щерката на стругарите от долния етаж се радва на придобивката, а аз — детето на „ония с виШОто“ — тц. Последва бърз кръстосан разпит защо ме насърчават да уча и да съм отличник, щом като един доФтУр взема почти двойно по-малка заплата от стругаря. Та в тоя дух, ако ми позволите…майната ви на ценностите, с извинение, където навряхте лекарите, инженерите, архитектите и т.н. под нивото на обикновения работник. А сега ревете, че здравеопазването било с пари. Ами с какво да бъде, с трици ли? Работиха ви даром да ви лекуват и търпят простотиите, ама безплатен обяд няма. Вярно е, че е безумие, когато хората са бедни да им се искат пари за здраве, обаче същата дивотия е и да карате висококвалифицирани трудещи се да работят за жълти стотинки. Буквално! И още нещо. И аз си завърших моето образование, с което в България би могло да печеля в пъти повече, отколкото тук, където живея в момента, особено пък ако си разтворя краката където и когато трябва. Но се махнах и нито за миг не се обръщам назад. Махнах се и заради такива като вас, които биете лекарите, защото били алчни, мрънкате за соца, сякаш живота ви е свършил и сигурно си мечтаете за някакъв reload на 1917 със залповете на Аврора, ама няма…Светът се промени, за добро или лошо. Сега ще печелите колкото сте изработили заради изученото, а не откраднатото. И последно, преди да започнете да ми дъвчете кокалите — в моят дом идеята е червена, потомствено — сталинисти, комунисти, атеисти, каквото си изберете. Гордея се с тях, защото бяха, а живите все още са нормални, честни и трудолюбиви хора, дори доФтУрът и инжИнерът все още бачкат „за оня дето клати гората“, понеже виШото не се брои за трудов стаж, а трябваше да се „доплаща“.

Сега по темата. Все още не съм прочела Репортажите, защото до момента не ми се занимаваше с подобна творба и не мога да дам мнение за книгата, но публикованото от д г писмо много ми допадна. За мен като емигрант, това е една изстрадана позиция на базата на горчив жизнен опит и от двете страни на Желязната завеса. Мисля, че заради това писмо, когато ми се поиска да прочета подобна книга, първо ще посегна именно към Г. Марков. И аз благодаря сърдечно на д г за публикацията!

Модераторът не ви е трил коментара с цинизмите. Още си стои под 113 с отегчителна прелест, та не виждам основателна причина за обвиненията ви към него. Не че не заслужавате цензура, но във вашия случай аз съм против. Писмените доказателства за подобно интелектуално възмущение са художествения еквивалент на кучешко изпражнение в забранената за домашни любимци паркова зона, което „блести“ с ярката си „словесна“ изразителност на идеално поддържаната зелена поляна, така че нищо неподозиращите отпочиващи, разхождащи се и т.н. граждани да не стъпят по невнимание в него. Разбирате, предполагам, че това е наложително от хигиенна гледна точка, защото поне аз не изгарям от желание да полепнете по обувките ми. Така обаче ви „виждам“ и ще заобикалям отдалеч, с изключение на настоящето „пльосване“ във вашата виртуална копрофилия.

За писаното ви до послеписа — навярно сте прав, както и сигурно за няколко милиона българи това е така, но аз отраснах в „къщата“ на „доФтУр и инжИнер“, та в средата на осемдесетте (била съм в отделенията) започна да ми прави впечатление думичката „нямам“ когато си поисках колело и т.н. Веднага схванах разликата, че щерката на стругарите от долния етаж се радва на придобивката, а аз — детето на „ония с виШОто“ — тц. Последва бърз кръстосан разпит защо ме насърчават да уча и да съм отличник, щом като един доФтУр взема почти двойно по-малка заплата от стругаря. Та в тоя дух, ако ми позволите…майната ви на ценностите, с извинение, където навряхте лекарите, инженерите, архитектите и т.н. под нивото на обикновения работник. А сега ревете, че здравеопазването било с пари. Ами с какво да бъде, с трици ли? Работиха ви даром да ви лекуват и търпят простотиите, ама безплатен обяд няма. Вярно е, че е безумие, когато хората са бедни да им се искат пари за здраве, обаче същата дивотия е и да карате висококвалифицирани трудещи се да работят за жълти стотинки. Буквално! И още нещо. И аз си завърших моето образование, с което в България би могло да печеля в пъти повече, отколкото тук, където живея в момента, особено пък ако си разтворя краката където и когато трябва. Но се махнах и нито за миг не се обръщам назад. Махнах се и заради такива като вас, които биете лекарите, защото били алчни, мрънкате за соца, сякаш живота ви е свършил и сигурно си мечтаете за някакъв reload на 1917 със залповете на Аврора, ама няма…Светът се промени, за добро или лошо. Сега ще печелите колкото сте изработили заради изученото, а не откраднатото. И последно, преди да започнете да ми дъвчете кокалите — в моят дом идеята е червена, потомствено — сталинисти, комунисти, атеисти, каквото си изберете. Гордея се с тях, защото бяха, а живите все още са нормални, честни и трудолюбиви хора, дори доФтУрът и инжИнерът все още бачкат „за оня дето клати гората“, понеже виШото не се брои за трудов стаж, а трябваше да се „доплаща“.

Сега по темата. Все още не съм прочела Репортажите, защото до момента не ми се занимаваше с подобна творба и не мога да дам мнение за книгата, но публикованото от д г писмо много ми допадна. За мен като емигрант, това е една изстрадана позиция на базата на горчив жизнен опит и от двете страни на Желязната завеса. Мисля, че заради това писмо, когато ми се поиска да прочета подобна книга, първо ще посегна именно към Г. Марков. И аз благодаря сърдечно на д г за публикацията!

Малката Ник е уникална! Цялата книга ми хареса много, както и останалите от поредицата, но епилогът ме разсмя до сълзи.

Няколко въпроса:

1. Къде точно съм казал че е имало заградителни отряди в България. Казах, че българи си спомнят, как са подкарвани със заградителни отряди. Не съм споменавал къде.

2. С какво точно са противоречиви сведенията на очевидци относно червената армия? Аз доколкото знам всички са единодушни. Били са пасмина от грабители ( това най меко казано).

3. Къде точно Суворов казва, че се е готвела армия в забайкалието. Споменатите конкретни населени места са все в територии принадлежащи на СССР към 22 юни 41г. Прегледай ги едно по едно. Относно това къде е бил разквартируван 68ма година казва „в Карпатите“. Да на границата с Чехословакия, но не е уточнявал точно колко до нея са били. Уточнява само „в Карпатите“.

4. След Първата Световна Война до днес всеки интересуващ се човек е чувал тезата: война на 2 фронта е непосилна и самоубийствена за Германия. Аз не познвам човек, несъгласен с тази теза. Цял живот съм се чудил : добре де, аджеба, защо Хитлер не е завзел поне Малта и Гибралтар преди да тръгне към Москва. Четейки мемоарите на Чърчил, научаваме колко гибелно е щяло да е това за Британия. И колко малко е трябвало за да се случи. Абе не може Хитлер да е подчинил цял народ и да е чак такъв тъпанар. И се чудех…Суворов дава отговор. И така: ако Суворов лъже, какъв е Вашият отговор?

5. Забелязвам, че критикуващите Суворов ( визирам интернет коментарите в български сайтове ) винаги критикуват нещо в първите 1–2 глави ( да не кажа страници) . Вие до къде прочетохте книгата?

6. Гледах оценките които сте дал за други книги. Забележителна колекция. Да видим къде Вие нареждате твобата на Суворов. Ааа да , на едно ниво с " Вагинаторът". За тъпите като мен дето не знаят , това е еротично-фантастичен роман. Та…Вие сериозно ли ?

Прекрасна,само това мога да кажа.

Здравейте! Не разбирам каква е връзката на Вирджиния Улф с романа…

Не я намирам за нищо особено.

Безлична поредица…

Очаквах нещо повече, а нещата по-скоро бяха замъглени.

Например важните неща ставаха набързо, половината книга минава в губене на време, защото нищо не се случва…

А краят.. не беше лош. Сякаш цялата поредица не е била редактирана, а просто ей така пусната. Не си заслужава.

Хубава и колоритно написана.

Поредицата за Макензи е една от тези, които препрочитам често и с огромно удоволствие. Много силни характери, както мъжете, така и жените.

Книгата не разкрива някакви истини, които да не може да се открият в десетки, ако не стотици други книги, а и които човек може да види лесно около себе си, но е толкова красива… Забравете за мъдростта и философията, това е изящно изкуство.