Рейчъл Гибсън
Влюбен до безумие (1)

Пролог

Червеният блясък от газовата печка докосваше бръчките и извивките по лицето на Хенри Шоу, докато цвиленето на любимия му Апалуза^[1] го повика на топлия пролетен бриз. Той включи старата си касета с осем песни в плеъра и дълбокият, дрезгав глас на Джони Кеш^[2] изпълни малкия навес. Преди Джони да открие религията, бе един убийствен гуляйджия. Мъж за пример. На Хенри това му харесваше. После Джони бе открил Исус и Джун и кариерата му бе отишла по дяволите. Животът невинаги вървеше по план. Бог, жените и болестта винаги намираха начин да се намесят. Хенри мразеше всичко, което се намесваше в плановете му.

Той мразеше да не може да контролира ситуацията.

Наля си бърбън и погледна през малкото прозорче над работната маса. Залязващото слънце стоеше точно над планината Шоу, кръстена на името на предците на Хенри, които се бяха установили в богатата долина отдолу. Изразени сиви сенки прорязваха долината към езерото Мери, кръстено на прапрабабата на Хенри, Мери Шоу.

Той мразеше Бог и болестите, които не можеше да контролира, но повече мразеше проклетите лекари. Те ровеха и ръчкаха, докато открият нещо нередно, а след това никой от тях не му казваше нищо от това, което искаше да чуе. Всеки път той се опитваше да им докаже, че грешат, но в крайна сметка така и не успя.

Хенри плисна ленено масло върху няколко стари памучни парцали и ги постави в картонена кутия. Винаги бе планирал да има много внуци досега, но нямаше и един. Той бе последният Шоу. Последният в дългата линия на един стар и уважаван род. Шоу бяха почти изчезнали и това го изяждаше отвътре. Нямаше кой да носи кръвта му, след като си отиде… никой, с изключение на Ник.

Хенри седна в един стар офис стол и надигна бърбъна към устните си. Той щеше да бъде първият, който признава колко ощетено бе това момче. В продължение на няколко години се опитваше да се реваншира на сина си. Но Ник бе упорит, непримирим човек. Точно както беше едно непокорно и недружелюбно момче.

Ако Хенри имаше повече време, бе сигурен, че той и синът му биха могли да постигнат някакво разбирателство. Но Хенри не разполагаше с време, а и Ник не го улесняваше. Ник всъщност направи така, че да е трудно дори да го харесваш.

Той си спомни деня, в който майката на Ник, Бенита Алегреза, потропа на входната му врата, твърдейки, че Хенри е баща на чернокосото бебе в ръцете й. Хенри бе насочил вниманието си от тъмния поглед на Бенита към големите сини очи на своята съпруга, Рут, която стоеше до него.

Отричаше до последно. Разбира се, имаше голям шанс твърдението на Бенита да е истина, но той отричаше дори възможността за това. Дори ако не бе женен, никога не би избрал да има дете от баската жена. Тези хора бяха твърде тъмни, твърде избухливи и прекалено религиозни за неговия вкус. Хенри искаше бели, русокоси бебета. Не желаеше децата му да бъдат объркани с мексиканчета. О, той знаеше, че баските не са мексиканци, но за него всички те си приличаха.

Ако не беше братът на Бенита, Джоуса, никой нямаше да узнае за връзката му с младата вдовица. Но това обичащо овцете копеле се бе опитало да го изнудва, за да признае Ник за свой син. Бе помислил, че Джоуса блъфира, когато бе дошъл при него и го бе заплашил да каже на всички в града, че Хенри се е възползвал от скърбящата му сестра и я е прелъстил. Игнорира заплахата, но Джоуса изпълни обещанието си. И Хенри отново бе отрекъл бащинството.

Но когато Ник стана на пет годинки, толкова приличаше на Шоу, че вече никой не вярваше на Хенри. Дори Рут. Беше се развела с него и бе взела половината от парите му.

Но дори тогава все още разполагаше с време. Беше в края на тридесетте и все още бе млад.

Хенри вдигна револвера си — 357 Магнум, и пъхна шест куршума в цилиндъра. След Рут бе намерил втората си съпруга, Гуен. Въпреки че Гуен бе бедна и неомъжена майка на непризнато дете, той се ожени за нея по няколко причини. Тя очевидно не беше бездетна, както подозираше за Рут, и беше така красива, че го болеше да я гледа. Тя и дъщеря й му бяха толкова благодарни, лесно можеше да ги превърне в това, което искаше. Но в крайна сметка доведената му дъщеря го бе разочаровала горчиво. А Гуен не бе успяла да му даде това, което най-много искаше. След години брак тя не го дари със законен наследник.

Хенри завъртя цилиндъра, погледна надолу към револвера в ръката си. С цевта на пистолета той бутна кутията с парцалите близо до газовата печка. Не искаше някой да чисти бъркотията, след като него вече го няма. Песента, която чакаше да чуе, гърмеше през високоговорителите и той подпали плеъра, докато Джони пееше за падане в горящ огнен пръстен.

Очите му леко се замъглиха, когато помисли за живота си и хората, които оставяше след себе си. Беше срамота, че нямаше да е тук, за да види израженията по лицата им, когато узнаеха какво е направил.