Читателски коментари

Под игото от Иван Вазов

К. Д (26 март 2017 в 14:03)

Признавам мнението ти, но нямаш право да обиждаш произведението или автора!!!

Под игото от Иван Вазов

К.Д. (26 март 2017 в 13:24)

Всъщност книгата става и за деца и за възрастни!

Под игото от Иван Вазов

К.Д. (26 март 2017 в 12:18)

Аз смятам, че книгата е хубава, просто някои от коментиралите по горе не са дозрели за нея. Ок, всеки си има мнение, но е глупаво да казваме, че самата книга е „тъпа“, щом не я харесваме. Напротив.

Пътуване извън тялото: безкрайно пътуване от Робърт Монро

Тина (26 март 2017 в 12:07)

Здравейте, виждам че коментара е доста отдавна, но може ли да ми изпратите и на мен втората част на [email protected] Благодаря

Блекколар от Тимъти Зан

Петър (26 март 2017 в 11:49)

Напълно се съгласявам, че книгата е просто невероятна!

Град от кости от Касандра Клеър

Elentari (26 март 2017 в 10:29)

Ох, умилява ме понякога, а понякога ме дразни тази категоричност в изказване на мненията. Няма да коментирам повече. За „краденето“… не е нещо нечувано и невиждано начинаещ писател да се повлияе неосъзнато от нещо прочетено и обикнато; известно е, че Касандра Клеър, преди да напише първата трилогия за ловците на сенки, се е подвизавала из нета с фикове,… „Тайните дневници на Задругата на Пръстена“, „Трилогия за Драко“, такива работи.

Но не става въпрос за крадене. Известно е, че цялата литература се крепи на 5–6 сюжета и техните вариации, така че, ако нещо ви прилича на друго нещо, това не означава, че авторът е крал.

Конкретно за книгата. Да, първата книга и като цяло първата трилогия не беше зле. Имаше тръпка, имаше смело вкарване на теми като инцест /в случая се оказа, че не е инцест всъщност/, на мотива за хомосексуалната любов и др. , което за янг адълт произведение си е ново. Е, тогава беше ново де. С „Адски устройства“ получихме още от същото, но не беше чак толкова зле, а и любовният триъгълник беше разрешен доста елегантно. Оттам насетне лично на мен всичко ми дойде вповече. Четвърта, пета, шеста книга си бяха излишни. Да не говорим за безкрайните спинофове из света на Клеър, дочувам за още трилогии, но със сигурност няма да ги чета.

Сигурно ще се повторя, вече бях споменала някъде, че единствената книга, която бих нарекла „боклук“ са нюансите сиво. Останалите или те грабват, или не, но „боклук“?!

В клопка от Джоан Рос


Историйка някаква, любов необяснима, наивно детско романче, има даже и корона…

Град от кости от Касандра Клеър

cecocolov (26 март 2017 в 05:35)

И си фен на фентАзито, нали :) ?

Под шарената черга от Чудомир

Н.Х. (26 март 2017 в 02:23)

Точно така си живеят все още голя-ям процент от българките — трепе се цял ден на работа наравно с мъжете, връща се вкъщи и подхваща домакинската работа и грижата за децата. Само вино не налива. Тъй че няма повод нито за жалби по „изчезналите българки“, нито за кой знае каква гордост от „модерните времена“, след като за 100 години в повечето семейства не са се променили особено нещата. Образованието никак не пречи на слугинския или бейския манталитет.

Малката стопанка на голямата къща от Джек Лондон

Милена (25 март 2017 в 23:26)

Това е любимата ми книга! Днес си я поръчах в оригинал, да видим ще се справя ли с езика! Препоръча ми я моята баба, откакто я прочетох не се разделям с нея, стои ВИНАГИ в нощното ми шкафче!

Под шарената черга от Чудомир

Дора (25 март 2017 в 21:20)

И кой ще изчезне по-точно to5ov? Добре, че такива като вас, които още живеят в 15-ти век са на изчезване.

В клопка от Джоан Рос

galia (25 март 2017 в 20:04)

Интересна увлекателна и динамична история, приключение и екшън и порядъчна доза любов, какво му трябва на човек! Хареса ми!

Собственост на една дама от Елизабет Адлър

pola (25 март 2017 в 16:24), оценка: 6 от 6

Великолепно! От рода на " Богатите ще наследят".

Тайната от Сандра Браун

vikidudova (25 март 2017 в 13:09), оценка: 6 от 6

Страхотна книга много ми хареса .

Кралицата на Юга от Артуро Перес-Реверте

w1n5t0n (25 март 2017 в 11:58)

Има книги които са наистина много интересни, но въпреки това човек бързо ги забравя след като ги е прочел. Има и книги които макар и по-трудни за четене остават завинаги в паметта на читателя. Кралицата на юга определено е от тярх. Модерна класика. Реверте е изключителен писател, а образите които е изградил в този роман са толкова силни и реални сякаш са от документално четиво. Няма как да забрави човек Тереза Мендоса след като веднъж е прочел тази книга. И не само нея. Признавам на моменти ми доскучаваше когато автора с изключителна педантичност описва начините и средствата с помоща на които се осъществява наркотрафика, но сега си давам сметка, че това също е от силните страни на книгата. Реверте пише изключително поетично и както казва героят му, че са написани огромен брой песни възпяващи наркотрафикантите, то този роман е неговата песен.

Човекът лъч от Михаил Ляшенко

инж. Цанко Евгениев Калянджиев, [email protected] (24 март 2017 в 19:08)

Аз съм преводачът на въпросната книга. Получих превода съвсем случайно и имах много проблеми с ръководството на издателството защото съм инженер, а не филолог. Получих само един авторски екземпляр и той изчезна впоследствие от дома ми. Много бих искал да си намеря някак екземпляр за спомен. Имам доста други преводи, но този ми е първия, за това ми е ценен.

Последният мохикан от Джеймс Фенимор Купър


Прекерасна книга, макар и малко тъжна. Купър е един от любимите ми автори и препоръчвам книгите му на всички фенове на Синовете на Великата мечка.

Подводни течения от Ридли Пиърсън

Димитър Смилянов (23 март 2017 в 19:41)

Абсолютно вярно. Услугата „Google translate“ e пусната през 2006 г., а книгата е издадена през 1999 г.

Гумения Тарзан от Оле Лунд Киркегор

Димитър Смилянов (23 март 2017 в 19:12)

Уважавам труда на хората, които са подготвили книгата, но това е втората по глупост детска книга, която съм чел през последните 35 години. Не си спомням заглавието на тази, която владее първото място, но съм сигурен, че е с твърди корици и от библиотека „Смехурко“. Така или иначе, няма смисъл да си губите времето и с тази — независимо дали сте възрастен или не.

.

Обичай само веднъж от Джоана Линдзи

Мария (23 март 2017 в 17:02)

интересна книжка, но сякаш наистина на моменти действието прескачаше с няколко глави напред. любовния сюжет беше с пропуски и недоразвит. не ми хареса и не разбрах как точно успяха толкова бързо да прескочат от гняв и омраза към признание в любов