Робърт Монро
Пътуване извън тялото: безкрайно пътуване (1)

1. Променливата

Страхът е голямата преграда пред човешкото развитие. Казано е, че когато се раждаме в тази материална вселена, ние носим със себе ей само два вида страх — от силен шум и от падане — и двата са предизвикани от родилния процес. Растейки, ние научаваме все повече страхове, така че, когато навлезем в зрелостта си, ние — или поне повечето от нас — сме претоварени от тях. Пораснали сме физически, но реалното ни развитие — реализирането на истинския ни потенциал — за съжаление е било прекъснато.

Непознатите неща предизвикват страхове. Страхуваме се от тъмнината може би защото не знаем какво има там. Една физическа болка би могла да възбуди страх, защото не знаем какво би могла да означава. Когато тези Неизвестни станат Известни, страховете изчезват, а ние сме в състояние да се справим с всичко, което ни се изпречи.

Всеки от нас притежава достатъчно Неизвестни в своя живот, а и достатъчно страхове. Няма нужда да търсим повече. Въпреки че има моменти, когато нямаме друг избор. Ето един пример. Това се случи с мен и е източникът на следващия материал.

Най-общо е прието, че по време на целия си живот ние не се променяме истински. Ние само ставаме все повече същите. Имайки предвид обичайните изключения, за които казваме, че само потвърждават правилото, когато се огледаме около нас, докато годините си вървят, това изглежда напълно вярно. Като цяло хората не се променят, а и повечето от нас силно се противят на промяната.

Въпреки това всички наши неприятности и битки се основават на промяната. Страхуваме се, че нещо ще се случи. Или пък се плашим, че няма да се случи. Затова се борим или да предотвратим Промяната, или пък да ускорим процеса. Но каквото и да правим, промяната е сто процента гарантирана. Единственият въпрос е в каква степен. Бавната промяна се представя като еволюция, бързата — като революция. Промените са изображението на Неизвестните — най-големите генератори на страх.

В моя собствен случай изглежда нямах избор. Попаднах, незнаещ и панически шокиран, в процеса, който предизвика новото познание за действителността — онова, което аз наричам Различния Мироглед, съпътстващ ме сега. Промяната в живота ми не бе просто в същата степен. То бе нещо, което не ме бе тревожело преди, защото въобще не знаех, че Такива неща съществуват. Беше ли тази промяна в живота ми случайна или еволюционна? Според мен тя бе революционна.

През 1958 година, без някаква очевидна причина, започнах да се нося из въздуха, вън от материалното си тяло. Не бе доброволно. Не бях предприемал никакви умствени подвизи. Не бе по време на спане, затова не можех да го отхвърля, просто като сън. Имах цялостно съзнателно усещане за това, което се случваше, а то, разбира се, само влоши повече положението. Предполагах, че бе някаква форма на безмилостна халюцинация, причинена от нещо опасно — тумор в мозъка, мозъчен кръвоизлив или неизбежно умствено разстройство. Или предстояща смърт.

Феноменът продължи. Нямах контрол върху него. Обикновено се случваше, когато си полягвах да се отпусна или отпочина, или пък се подготвях за спане — не постоянно, но няколко пъти седмично. Издигах се на няколко метра над тялото си, преди да започна да схващам какво точно се случва. Ужасен, започвах да се боря, за да се върна обратно през въздуха до физическото си тяло. Сигурен бях, че умирам. Както и да се опитвах, не можах да се предпазя от повтаряне на събитието.

По онова време мислех, че съм в приемливо добро здраве, без някакви важни проблеми или стрес. Бях напълно ангажиран. Притежавах няколко радиостанции, имах и друг бизнес. Притежавах офис на Медисън авеню в Ню Йорк, дом в Уестчестър и не на последно място съпруга и две малки деца. Не взимах лекарства, нито наркотици, пиех съвсем ограничено количество алкохол. Не бях особено обвързан с която и Да е религия, нито пък бях студент по философия или източни дисциплини. Бях напълно неподготвен за такава радикална промяна.

Невъзможно е да бъде описан страхът и самотата, които взеха връх по време на тези случаи. В началото не можах да споделя с никого за тях, дори и със съпругата ми, защото не желаех да я тревожа. Силно свързан със западната култура и наука най-общо, аз автоматично се обърнах за отговори към-традиционната медицина и общоприетата наука. След задълбочени изследвания и тестове домашният ми лекар ме увери, че нямам тумор на мозъка-и не съм под влиянието на друг физиологичен фактор. Но не можа да ми съобщи нищо повече.

В края на краищата намерих сили да разговарям с психиатър и психолог. Й двамата познавах като приятели. Първият ме увери, че не съм луд — познаваше ме твърде добре. Другият предложи да премина курс за обучение в продължение на няколко години при гуру в Индия — идея напълно чужда за мен. Не признах пред нито един от двамата, нито пък пред когото и да било друг, че бях изключително изплашен. Бях човек, неприспособил се към културата, за част от която се смятах. Възхищавах се от тази култура и я уважавах.

Въпреки това нагонът за оцеляване бе много силен. Бавно, твърде бавно се научих да контролирам процеса. Разбрах, че това не бе задължителна прелюдия към смъртта, че този процес може да бъде насочван. Но мина цяла година, преди да стигна до възприемането на реалността на пътуването извън тялото — сега познато като ОИТ. Стана в резултат на около четиридесет внимателно осъществени ОИТ пътувания, предоставили само и единствено на мен подробна документация. С това познание страхът скоро се стопи, за да бъде заместен с нещо почти заповедническо — любопитството!

И тогава нещо трябваше да се направи. Нуждаех се от отговори, а бях сигурен, че не бих могъл да ги намеря в индуския ашрам. Мисловните ми процеси, за добро или за зло, бяха продукт на Западната цивилизация. Затова именно, нуждаейки се от систематична помощ и от събиране на информация, свързана с това странно „Неизвестно“, създадох отдел за изследване и развитие в корпорацията, притежание на семейството ми и мен. Накрая този отдел бе обособен и се превърна в известния понастоящем институт „Монро“.

И така, първоначалната цел бе единствено да реша личните си и нетърпящи отлагане проблеми — да пренасоча моите произвеждащи страх Неизвестни в Познания, ако в края на краищата това въобще бе възможно. Това означаваше да се науча как да контролирам и да си обяснявам пътуванията извън тялото. Като начало аз бях единственият, когото познавах, нуждаещ се от такава помощ, затова мотивът бе личен и егоистичен, а не задълбочен и идеалистичен иди благороден. Не се извинявам за това, сам си плащах сметките.

От съвременна гледна точка ОИТ е състояние на съзнанието, при което усещате себе си различен и отдалечен от физическото си тяло. Тази отдалеченост може да бъде два сантиметра или две хиляди метра, ако не и повече. Можете да мислите, действате и усещате в това състояние така, както го правите физически, макар и с някои изключения.

В ранните периоди на ОИТ-дейността вие сякаш запазвате формата на физическото си тяло — глава, рамене ръце, крака и т.н. Колкото повече свиквате с това ново състояние на съществуване, толкова повече формата ви може да става все по-малко прилична на човешката. Както е желатинът, току-що изваден от калъпа. За кратко време той запазва формата на калъпа, после започва да се стопява по краищата и накрая се втечнява или се превръща в капка. Когато това се случи по време на ОИТ, достатъчно е само да помислите за себе си и веднага ще приемете човешката си форма.

От това описание става ясно, че „второто тяло“ е крайно пластично. Въпреки това много важно е да се знае, че каквато и форма да придобиете, вие си оставате вие. Това никога не се променя — освен че откривате за себе си, че сте нещо повече, отколкото сте си давали сметка.

Колкото до местата, които посещавате, и нещата, които правите — изглежда няма ограничения. Ако все пак има, не сме ги открили. В състояние извън тялото вие повече не сте ограничени от понятията време-пространство. Можете и да сте в тях, но не сте част от тях. Вие — вашата нематериална същност — се чувствате съвсем удобно в друга енергийна система. Притежавате огромно чувство за свобода. Макар и да не сте напълно свободен. Приличате на балон или на хвърчило, закачено на връвчица. На другия край на въженцето — невидимото въженце — е физическото ви тяло.

Цо време на ранните ни изследвания разбрахме, че живеем в култура й цивилизация, където будното материално съзнание е най-жизненото от всички качества. Не е лесно да се проследи всяко състояние на различно съществуване. Едно дребно изследване веднага произвежда неограничен брой аномалии, които не пасват, нито могат да бъдат обяснени в рамките на ограниченията на съвременното Познание или системи от убеждения, имайки предвид, че. „убеждение“ е понастоящем разпространен етикет за всичко, което не може напълно да бъде разбрано или обяснено.

Започнахме да работим върху въпроси, свързани основно със съзнанието. Какво става с него, когато изпаднем в безсъзнание вследствие на удар по главата, шок, припадък, алкохолно отравяне или свръхдоза наркотици, анестезия, сън или смърт? Дали съзнанието прилича на магнитно поле, произвеждано от електромагнит, което престава да съществува, щом токът бъде изключен? Ако е така, дали то отслабва или се усилва при промяна на „електрическия“ ток? Ако го правим, това става без каквото и да е познание за това „как“ се извършва. Как бихме могли все пак да контролираме такова действие?

Достатъчно лесно е да се поставят тези въпроси, които пораждат други въпроси без следа за отговор. Скоро осъзнахме, че съществува огромна информационна „дупка“. Нуждаехме се от някакво предположение, което би могло да ни покаже посоката, която трябва да следваме.

Отклонихме се от търсене на материалистични обяснения, за да погледнем в другия край на спектъра. Какво става, ако съзнанието продължи да съществува, когато „токът“ е намален? Мигновено започнахме да намираме примери.

Проблемът е в това, че когато сме извън тялото, ние и сме загубили съзнание, и не сме. Паметта ни е или не е повредена, някои от физическите ни сетива действат, други — не и т.н. Най-малкото, не Сме в пълно съзнание, както сме свикнали да мислим за него, и затова не разглеждаме състоянието като реално. Приема се, че ако не можеш да движиш физическото си тяло, или ако то не реагира на дразнения, ти не си в съзнание според начина, по който ние тълкуваме този термин. Или пък ако не можеш да общуваш според съвременните стандарти, ти не си в съзнание. Въпреки че е имало много човешки същества в спящо състояние, които са продължавали да бъдат в съзнание, те просто не са притежавали средства да общуват физически. За да бъде дадено задоволително обяснение как извършваме голяма част от физическите функции, без да ги осъзнаваме, нашата култура трябва да открие подсъзнателните системи. Те са идентифицирани като автономни, подсъзнателни, крайни и т.н., включително сън. Всяка дейност, която ние не можем да контролираме по желание, е извън рамките на съзнанието.

В Института „Монро“ през шейсетте години ние започнахме не само историческо изследване на аспектите на съзнанието, но също изучаване на събитията извън тялото, както моите, така и на други хора. Открихме, че много ОИТ имаха връзка със състоянието на сън и така бяха пренебрегвани като прости сънища — само че те не пасваха на неяснотата и нереалните качества, свързани със сънуването. Други спонтанни ОИТ бяха ставали под упойка по време на операция, когато пациентът открива, че е на 2–2.5 метра над операционната маса и по-късно съобщава съвсем точно какво е чул и видял от тази гледна точка — физическа невъзможност. Такива събития се случват често, но в по-голямата си част те никога не са били публично разгласявани.

Други случайни ОИТ стават по време на т.нар. „периоди на безсъзнание“, причинени от произшествия или рани. Те биват категоризирани главно като аномалии и са скривани в паметта като неестествени или като нещо, което в действителност не се е случило. Мирогледът ни не би позволил да бъде по друг начин.

Някои от най-удивителните спонтанни ОИТ сега често биват идентифицирани като „преживявания близо до смъртта“. И още, те обикновено се случват по време на хирургическа операция под влиянието на упойка. Голяма част от тях влияят върху убежденията на пациентите, променяйки ги напълно, като им осигуряват оригинален Различен Мироглед. Те официално съобщават, че знаят, че са не само нещо повече от техните физически тела, но и недвусмислено им е известно, че ще надживеят физическата смърт.

Историята ни е пълна с обяснения на онова, което сега наричаме пътувания извън тялото, разнообразен е и речникът, който използваме. Вие сте близо до себе си — „извън себе си“, обезумял — „извън собственото си съзнание“, заспивате — „изпадате в сън“, събуждате се — „издигате се над“, излизате — „припадате“. Една от твърде малкото анкети, свързани с този въпрос, през последните десет години показва, че над 25 процента от нашето население си спомня, че е имало поне едно пътуване извън тялото.

Ако се замислите, ще се окаже може би, че сте имали „летящ“ сън с или без самолет? Можете ли да се сетите, че сте сънували как търсите собствената си кола между много други на някой паркинг, намирате я и мигновено се събуждате след това? (Много често ние подсъзнателно считаме автомобила си за допълнително тяло.) В състояние ли сте да си припомните за „падащ“ сън, когато вместо да се разбиете на „дъното“, вие се събуждате? Това е нещо съвсем обичайно, когато обратното влизане във физическото тяло е ускорено от звънеца на будилника!

До 1970 година всички изследователски усилия става-ха тихомълком, Дори потайно. Все лак аз бях ръководител на традиционен бизнес със стандартно мислещи хора. Сигурен бях, че всяко публично откровение за тайната на Жизнената ми дейност би причинило неприятности на възможността ми да провеждам отговорни сделки.

Но не можех и да остана завинаги мълчалив. С публикуването на първата ми книга „Пътуване извън тялото“ дейността ни започна да привлича повече внимание. Вече можехме да подбираме голям брой доброволци за изследване в нашата лаборатория. По-голямата част от тях бяха в състояние да повторят ОИТ почти като мен, използвайки разработените от нас методи.

През осемдесетте години бяха провеждани разговори за пътуването извън тялото в различни колежи и университети, по радиото и телевизията, дори в Института „Смитсон“. По време на годишния конгрес на Американската Асоциация по психиатрия бяха издадени три брошури по въпроса, а представянето им бе спонсорирано от Медицинския център на Канзаския университет и Института „Мон-ро“. Понастоящем в списанията от време на време излизат карикатури, основаващи се на ОИТ като нещо реално. Продават се Т-шъртс с картини от ОИТ-тематиката, дори най-известният телевизионен водещ Боб Хоуп в едно от предаванията си пусна шега, свързана с пътуването извън тялото. Реалността на ОИТ започна бавно да се възприема, а терминът ОИТ вече е част от нашия език.

Какво са Познанията по отношение на пътуването извън тялото?

Първо — тъй като няма нищо ново в това да си дадете сметка, че сте нещо повече от физическото си тяло, вече притежавате и способи да си го докажете. Убедени сме също, че прилагайки други критерии, явлението може да бъде доказано и на научната общественост, а и на останалата част от човешкото общество. Въпреки това в днешно време не ни е известен друг начин, освен чрез индивидуалния личен опит. Но сме убедени, че техниката е в състояние да осъществи това доказателство.

Контролираната опитност извън тялото е най-ефикасният ни познат способ за събиране на Познания за сътворяването на Различен Мироглед. Първо, а може би най-важно от тези Познания; е надживяването на физическата смърт. Ако все пак съществува по-добър начин от ОИТ за убеждение, че то се случва — не само надежда, религиозно упование или вяра, но познание, — ние не знаем за него. Всички онези, които придобиха дори малко вещина? ОИТ, скоро достигнаха до този етап на познание. И още нещо, това оцеляване става, независимо дали ние го желаем или не и без никакво значение какво сме правили или какви сме били по време на физическия си живот. Няма никаква разлика. Оцеляването на личността извън физическото съществуване е естествен и автоматичен процес. Удивени сме как сме могли да бъдем така ограничени в мисленето си.

Второ — най-голямото препятствие пред умението да се експериментира извън тялото е страхът. Страхът от непознатото и физическата смърт. Твърде силна е принадлежността на нашия мозък и съзнание към материалната среда. Фактически всичко, за което мислим, е изразено с терминологията и условията на време-пространството. Сега вече се намираме с лице към необходимостта да преведем нещо напълно несвойствено в друго, което да е разбираемо тук и сега.

Единственият начин, който сме научили, за улесняване и отстраняване на тези страхове, е да се придвижваме в ОИТ-процеса стъпка по стъпка във всеки един момент, много бавно. Това позволява на новака да възприеме и свикне с малките промени и да се научи, да знае, че тези малки промени не са опасни и не застрашават физическия живот. След акумулирането на тези промени ние помагаме на учениците да гледат непрекъснато назад към пълното материално усещане така, че да имат непрекъсната, позната отправна точка. Постепенно основните страхове се премахват.

Най-важното, присъствието на ум-съзнание в състоянието извън тялото е значително по-различно от онова при физически будното. Първоначално сякаш не присъства интелектуален и аналитичен фюкус, най-малкото не в познатите ни условия. Все пак включването на физическото съзнание променя това. Обратно, емоционалните екстремуми на символичното дясно мозъчно полукълбо често напълно отсъствали обикновено са по-трудни за възбуждане. (Любов като точна изява не се приема за „емоция“ в този контекст.)

По време на ОИТ умът-съзнание най-малкото ни показва кое е „отпред и нагоре“ и навън в пространството, така да се каже. Не съществува подсъзнание или безсъзнание, покрито с пластове от ограничения. Така че няма лъжа или фалшификация, защото всички ние сме на показ. Каквито и да сияние излъчваме фактите. Винаги съществува свръхбагаж на нашата физическа мисъл и състояния, които вероятно освобождаваме или отхвърляме, ако се прокраднал.

Вероятно е еднакво важно, че по време на ОИТ-състоянието ние проумяваме колко повече сме от физическите си тела. Отговорът точно защо и как съществуваме е напълно съществуващ, ако само имаме желанието и смелостта да го открием. Когато търсим информация, вероятно няма да харесаме получения отговор, но знаем, че притежаваме верния резултат.

Ако искате да докажете — само и единствено на себе си, — че ние надживяваме физическата смърт, трябва да се научите да се движите в състояние извън тялото и да потърсите приятел, роднина или някой ваш близък, който наскоро е починал. За да ги намерите, всичко, от което се нуждаете, е да настроите паметта си към онова, което човекът е бил или представлявал. Няколко такива срещи ще бъдат достатъчни. Ще имате доказателството си — само за вас, за никой друг. Ще има нужда да осъществите този контакт скоро след тяхното преминаване в отвъдното, защото повечето от тях много бързо губят интерес към живо-та, който току-що са завършили.

Движението по време на опитност извън тялото е отличен метод за събиране на информация. Много лесен достъп до информация е проверката на доброто състояние на някой, който сте обичали. Това също е може би най-лесната от целите на ОИТ. Ако сте разделени със съпругата или приятеля си, поради служебна командировка например, много успокоително е да си ги представите мислено, за да сте сигурни, че всичко е наред. Например, когато една от дъщерите ти учеше в колеж, понякога я спохождах по време на ОИТ, за да разбера как се справяше сама. Обаче направих грешка, като споделих с нея за това по време на една от ваканциите вкъщи. Година по-късно тя ми каза, че след това разкритие всяка нощ точно преди да си легне, се обръщала към тавана на стаята си, казвайки: „Татко, ако си някъде наоколо, лека нощ!“

Бихте могли да отидете навсякъде и по всяко време — минало, настояще и бъдеще — чрез ОИТ. В състояние сте да стигнете директно до всяко избрано от вас място и да наблюдавате какво става там, при това в подробности. На мястото на вашата цел бихте могли да обикаляте наоколо, за да разгледате от различни позиции. Единственият проблем е, че не можете да взимате материални предмети — ръката ви преминава през тях.

С тази свобода можете да тръгнете по пътя, поет от нашите изследователски търсения в Института. Можете да отидете навсякъде по земното кълбо, вътре в него или през него. Можете да се движите извън Земята и да обикаляте около Луната и Слънчевата система. Красиво е и предизвиква преклонение, но може да стане монотонно. По такъв начин видяхме и се запознахме с обратната страна на Луната преди космическите кораби на НАС А ла направят своите снимки. Същото бе и с Марс, където търсихме предмети, изработени от човешка ръка, като сгради или други конструкции, които биха могли да покажат някаква форма на интелигентен живот. Някои от нас дори-направиха няколко пробега извън Слънчевата система и обикновено се загубваха, в смисъл че не можехме да определим къде точно сме били по отношение на Земята. Обратното връщане бе безпроблемно. Изследователят просто фокусира върху физическото си тяло. Няма ограничения от скоростта на светлината.

Ако съществуват интелигентни същества във физическата вселена, ние не успяхме да ги открием. Или те са били скрити, или по-вероятно ние не сме знаели какво точно търсим. Разбира се, нашето изследване бе доста кратко.

Може би, ако бяхме търсили в по-отдалечени галактики, там щяхме да срещнем някого. Някой ден може би един от нас ще го стори.

В нематериалната Вселена нещата бяха безкрайно различни. Ние открихме стотици, ако не и хиляди, повечето от тях нечовеци. Изследването извън тялото е най-важният способ за действие вън от материалната Вселена. „Второто тяло“ на ОИТ-състоянието наистина не е материално. То е част от друга енергийна система, смесваща се със Системата за Живот на Земята, но е извън фаза с нея. Това доказателство се намира във факта, че твърде лесно можем да открием онези, които са напуснали физическото съществувание.

Когато започнете да търсите някакво действие в тази друга енергийна система — в онова „Там“, — ефектът е почти мигновен. Системата е доста плътно населена и вие срещате някои специални приятели, когато станете сръчен в ОИТ.

Магистралите и вторичните пътища на пътешествията извън тялото и изследванията са широки и разнообразни и в по-голямата си част извън обичайните теории на време-пространството. Можем да разберем само онази порция, която има пряка връзка със Системата за Живот на Земята. Бихме могли да се опитаме да разкажем останалата част, а тя изглежда безкрайна, но не притежаваме приемлива или сравнима основа от познания и опит, за да го направим прилежно. Проблемът е в желанието да се разбере и преведе откритото от вас, за да го върнете във физическото. Никога не се учудвайте, когато, връщайки се в материалното, откриете сълзи да капят по бузите ви.

Онова, което се е случило, е, че вие сте прекрачили границата на картата на Познатото и сте се върнали с някои предишни важни Неизвестни, сега вече преобразувани в Познания. Може би няма да убедите другите в тази реалност. Повечето не се и опитват — индивидуалното познание е достатъчно.

Помислете как такова знание — не вяра или религия — биха променили вашия собствен житейски път. Дознанието, че вие, разбира се, сте повече от физическото си тяло, че наистина ще оцелеете след физическата смърт. Тези две Неизвестни, превърнати в Познания, без каквито и да е условности или непредвидени обстоятелства.- колко различно би станало.

Различният Мироглед — чиста форма на усещане — може да ги преобрази в лични Познания. И още твърде много. И така, освободете вашия Спасителен Религиозен Колан, грабнете катераческите си шпори и може би мачетето, и нека тръгнем по стръмния склон.