Ох, умилява ме понякога, а понякога ме дразни тази категоричност в изказване на мненията. Няма да коментирам повече. За „краденето“… не е нещо нечувано и невиждано начинаещ писател да се повлияе неосъзнато от нещо прочетено и обикнато; известно е, че Касандра Клеър, преди да напише първата трилогия за ловците на сенки, се е подвизавала из нета с фикове,… „Тайните дневници на Задругата на Пръстена“, „Трилогия за Драко“, такива работи.
Но не става въпрос за крадене. Известно е, че цялата литература се крепи на 5–6 сюжета и техните вариации, така че, ако нещо ви прилича на друго нещо, това не означава, че авторът е крал.
Конкретно за книгата. Да, първата книга и като цяло първата трилогия не беше зле. Имаше тръпка, имаше смело вкарване на теми като инцест /в случая се оказа, че не е инцест всъщност/, на мотива за хомосексуалната любов и др. , което за янг адълт произведение си е ново. Е, тогава беше ново де. С „Адски устройства“ получихме още от същото, но не беше чак толкова зле, а и любовният триъгълник беше разрешен доста елегантно. Оттам насетне лично на мен всичко ми дойде вповече. Четвърта, пета, шеста книга си бяха излишни. Да не говорим за безкрайните спинофове из света на Клеър, дочувам за още трилогии, но със сигурност няма да ги чета.
Сигурно ще се повторя, вече бях споменала някъде, че единствената книга, която бих нарекла „боклук“ са нюансите сиво. Останалите или те грабват, или не, но „боклук“?!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.