Читателски коментари (за „Под игото “ от Иван Вазов)

Защо ни карат на сила да четем тази книга когато сме на по 10–11 години и как очакват да я разберем тогава, за мен остава мистерия. После се чудели как да накарат младите да четат. Може би, като не ги караш да четат на сила нещо, което не разбират? Знам ли…

Ако през последните петнайсетина години някой ме беше попитал дали харесвам Под Игото на Вазов, със сигурност щях да прихна или поне да му кажа, че е невъобразимо скучна. И не смятах, че някога бих казал друго. Понякога се радвам когато греша. :D

При сегашния прочит, Под Игото изобщо не ми беше скучна. Да, речникът на Вазов е много архаичен, но на мен лично не ми пречеше (все пак съм от Северозапада). Действието изглежда мудно, но въобще не е разтеглено. Героите са интересни и мотивацията им е до голяма степен обоснована. Не липсват обрати, не липсват сблъсъци. Философията в книгата обаче, е едно от нещата, които я псотавят на такова високо ниво. Глави като „Силистра йолу“ и „Пиянството на един народ“ ми се сториха великолепни. И те са точно такива, но КАК, по дяволите, трябваше да ги разбера когато бях на ДЕСЕТ ГОДИНИ? Как трябва да харесам нещо, което дори не разбирам? Как би могло да задъжи вниманието ми и да ми бъде интересно?. Както и да е. Книгата е невероятна, майсторски написана, на изключително високо ниво.