Читателски коментари

Истинска терапия за душата в тези тежки дни.

Един от най-усуканите и остроумни сюжети, които Удхаус е писал.

Честито Възкресение Христово и светли Великденски празници!

Много добър сюжет, добре изградени герои, научих толкова много за отглеждането на лозя. Държеше ме в напрежение почти през цялото време. Но последната част беше изненада, сякаш писана от някой друг — посредствено, наивно и повърхностно. Отрицателните действащи лица като че ли бяха измислени лоши герои от приказките, твърде елементарни.

Поздравления за немската дума деаф признавам те за умник, а на другия критик с непце на естет му пожелавам да открие истински важните неща и като ги намери да помисли пак…

Не ми хареса. Голяма мъка беше да я дочета. Слаби диалози,тромав сюжет откраднат от историята на Пепеляшка. Не я препоръчвам

Любима книга още от детските ми години. Дано един ден и собствените ми деца да проявят желание да е прочетат.

Аз съм на същото мнение ,че книгата е покредствена .Едва успях да я завърша .

Не ми хареса .Единстветото хубаво в книгата беше финала и .

Въобще не става за четене.Не си губете времето с тази книга.

Едно вълнуващо докосване до изключителния талант и възможности на младия Вежинов.

Асоциацията с ранния Ремарк е неизбежна, а непредумишленото сравнение, от което просто не успявам да избягам, е в полза на Вежинов.

Прекрасен роман, който освен литературните си качества ни носи нещо направо невиждано: среща с България в края на 30-те; истинската България, преди да бъде размазана от червеноармейския ботуш; преди да бъде изтрита и изцяло подменена от комунистическата пропаганда; преди да бъде заличена от спомените на родителите на нашите родители под заплахата от репресии; България, за която ние не знаехме нищо и за която и до днес в обществените представи всичко е лъжа.

За съвременния читател „Синият залез“ звучи като произведение в жанр алтернативна история. Събирал съм фрагменти, малки късчета от тази истина през годините, но тук направо получих свръх-доза. Истината е вълнуваща, а последвалата история дълбоко трагична. Прекрасно е, все пак, че до нас достигат понякога такива художествени документи. Един ранен романот Вежинов — и милион комунистически парцала с лъжи биват анихилирани на мига. Варна — атмосферата на България преди гръбнакът на тази крехка европейска нация да бъде строшен. Алтернативна история. Нашата истинска история.

Дочетох до КРАЙ.

За което СЪЖАЛЯВАМ.

Изгубено време!

Покрепям горното мнение — тежка, трудно и бавно се чете, прекалено много от всичко, натовари ме ! Но сюжетът е добър, нещата са реални и от живота

Много слаба книга.По-скоро разказ, отколкото роман.Нищо общо с вълнуващият стил на авторката.

Напълно съм съгласна с горния коментар.Искам само да добавя,че безделието води към упадъчен живот винаги.

Израснах с Малкият Никола, четях, препрочитах, смеех се със сълзи на всяка щуротия! Обичам това хлапе! И сега, 30 години по-късно, ми действа по същия начин. БЛАГОДАРЯ!

Дълго време съм се въздържал да посегна към тази книга, най-вече заради непривлекателните и с етикети от критиката главни герои. Нещата не са толкова прости. Анализ, който да ми хареса не намерих досега, но и аз няма да се опитвам да съм подробен. Ще кажа, че всеки има какво да намери в книгата. Самият автор е живял в Испания около година и освен другите си занимания е направил много задълбочени проучвания, а и е осъзнал процесите в страната. Международен успех не е получил, но достатъчно е ние българите да си го ценим. Всяка страница от книгата си заслужава с правдивостта и психологизма на автора. Главните герои не бива да са образец за никого, но не ги приемам и за само отрицателни. Във Фани има нещо, започваме да сме на нейна страна, въпреки първоначалните и и натяквани егоистични мотиви, тя си рискува живота в полевата болница, а после се споменава, че е носела храна на нуждаещи се в гражданската война. Търпи развитие, променя си и отношението към йезуита, и в крайна сметка не стига до никъде. Ясно е Димов на каква страна стои в социална и политическо гледище, на фактът, че е избрал да опише тези герои, ни дава разбиране за сложността на живота. Усещам и същността на писателя — той не би разстрелял никого в Народния съд.

Фани най-вече страда от безделието на целия си живот, а когато се захваща да прави нещо, то е разбито от самоунищожителната природа на войната.

В книгата има положителни образи, макар и второстепенни, но достатъчно разкрити за читателя. За мен едни от тях са йезуитите, които не са йезуити. Що се отнася до Ередиа, въпреки че има качества, той принадлежи на друго време и не ми е интересен. Имал съм досег със вярващи, които се опитвам да ме убедят в нещо точно с тази религиозна схоластика, а аз я възприемах за доста тъпа, която нищо не доказва и винаги може да се обърне наобратно. Който иска да вярва, добре, да бъде добър член на обществото, но без догми и присъди.

Страхотен сюжет,книгата се чете на един дъх…Благодаря на читанка????????????

Прекрacнa.

Най-доброто от Линдзи!!!

Не я изтърпях ,често ! Обичам да чета този жанр книги, но това ме уби. Не ми хареса и ме разочарова.

Наистина се чете малко трудно, но за сметка на това книгата е увлекателна.