Читателски коментари

Полу-разказ, полу-фейлетон. Наистина с елемент на фентъзи. Литературен меланж.

„Човек произхожда от страната на своето детство“. Прав е Егзюпери. А разказът е топъл и интересен.

Ами, наистина хубаво написано. Картинно. Вечерта, мъглата — навън и в душите на героите. Нова история за старите ни, фалшиви надежди.

Хубаво написано — определено. Образът на полицайчето е изваян. Щеш не щеш, пак започваш да си задаваш хамлетовския въпрос в нашенски вариант: „Какво правя още тук, в тази страна?“

Сюжетът поизмислен. Но звучи по житейски естествено.

Тоя Въргал се оказва много мощен литературен фактор. И на мен ми звучи с неговия глас. Мутро-барок.

Част от този разказ го има в ю-тюба, но с друго заглавие. „Очакваната гостенка“. Изслушайте го. Препоръчвам го.

Докато осмислях какво да напиша, прочетох коментара на Алеко. Повтарям го: "Банално като сюжет. Но изпипано.

Този инспектор Жано ми е доста… типово ченге. Сюжетът е свежарски, но звучи познато. Добра разработка. Приятно за четене, но…нищо повече.

"Мисленето чрез утвърдени образи с типовата им характеристика ни запраща в наистина странни посоки. Замисляли ли сте се, кои са най-популярните литературни герои? — Ами, тираните с въображение. Непредсказуемите. За да оживееш край император Калигула, трябва да имаш фина усетливост как разсъждава той в момента, какви ветрища се вихрят в главата му. " Цитат от статията. Характеризиращ я синтетично, като цяло.

Би могло да мине за весело писание. Ако не беше зле прикрития скепсис на автора. Този човек ме раздвоява.

Хубаво есе. Мъдро, тъжно и весело. Като съдбата на българите.

Гледал съм сериала три пъти. Нещото, което ми прави впечатление: Статията добронамерено, с добро чувство за хумор, обективно анализира филма. Но малко ми липсва връзката книга-филм. Странно ми е. Но я четох с удоволствие.

По едно време стана много досадно. Много повторения на размишления и действия, сякаш целта е била на всяка цена да я докара до 27 глави, като и половината щяха да стигнат за този сюжет.

Много сладко и непредвидимо. Чете се с удоволствие.,но за края съм съгласна ,че е претупат. Искаше ми се едно бебе ,една малка драма с нейното издирване и дя я намери, от инат да се скрила от него и да не му дава детето . Но и така става ????

Голямо удоволствие за четене е и поставя немалко важни, актуални въпроси!

Да, книгата е много хубава. Но и много тъжна, низ от човешки чуства и грешки. Чета и си казвам, че аз не бих постъпила така, но в живота се случват такива неща, върху които не може да се окаже някакъв контрол. Тъжно, много тъжно.

Истинска терапия за душата в тези тежки дни.

Един от най-усуканите и остроумни сюжети, които Удхаус е писал.

Честито Възкресение Христово и светли Великденски празници!

Много добър сюжет, добре изградени герои, научих толкова много за отглеждането на лозя. Държеше ме в напрежение почти през цялото време. Но последната част беше изненада, сякаш писана от някой друг — посредствено, наивно и повърхностно. Отрицателните действащи лица като че ли бяха измислени лоши герои от приказките, твърде елементарни.

Поздравления за немската дума деаф признавам те за умник, а на другия критик с непце на естет му пожелавам да открие истински важните неща и като ги намери да помисли пак…