Читателски коментари

Мога ли да дишам?

След тази книга вече определено не мога.

Захванах „Любовникът“ на Маргьорит Дюрас повече на шега, отколкото с някакви сериозни намерения. Нуждаех се от съвсем кратка книга, която да прочета за не повече от ден или два.

Очакванията ми преди да я започна бяха… повече от ниски — удряха дъното на Подземния свят. Мислех си, че това е поредният зле написан любовен роман, но, oh boy, oh boy, колко жестоко съм се лъгала.

Книгата е около стотина страници, чете се за има-няма час и половина-два. Но, драги мои, мога с две вдигнати ръце да ви уверя, че това бяха най-наситените с емоции два часа през живота ми! Няма да ви лъжа, след като прочетох първите 20–30 страници бях готова да я зарежа, понеже ми доскуча, нищо съществено не се случваше, изказът бе прекалено разхвърлян. Отворих Goodreads, за да прегледам ревютата и не можах да повярвам, когато видях всички онези високи оценки. Зачудих се какво толкова намират хората в тази книга. Казах си „Добре, ще прочета още няколко страници, пък ще видим“. И няколко страници по-късно останах без думи.

„Любовникът“ изпълни душата ми, така както звездите изпълват небето.

Няколко неща, които трябва да знаете за тази книга, ако мислите да я започвате:

1. „Любовникът“ определено не е за всеки. Не толкова заради историята, колкото заради изказа. Както споменах по-горе, повествованието е изключително хаотично и разхвърляно, но когато му хванеш ритъма се превръща в най-прекрасната поезия, която сте чели — красива, чувствена, интимна.

2. Ако очаквате от тази книга нещо в стил „50 нюанса“, няма да го намерите. Затова ако сте взели „Любовникът“ заради еротичните сцени, по-добре въобще не я отваряйте.

3. Това е АВТОБИОГРАФИЧЕН роман. Говорим за нещо, което реално се е случило.

4. „Любовникът“ е книга, която подхранва чувствата. Не очаквайте някакъв супер невероятен и сложен сюжет.

5. Препоръчвам ви да я започнете без никаква представа за сюжета. Аз скочих в дълбокото, без да знам какво ме очаква, направете го и вие. Доверете ми се. Няма да съжалявате!

Цялата поредица е много хубава, включително и тази книга.

Общо взето „средна хубост“.

Много, много увлекателна!

Първата част действително е по-интересната. Написана е малко като „от кухнята“, фабула с доста клюки и интриги, направо е страхотна.

Книгата е своеобразно продължение на другата книга на автора. Докато онази ни показва един ден в Рим като град, то тази е „обиколка“ в провинциите. Много любопитни неща научих и беше много интересно четиво. Дразни ме само глаголното време, което е употребено — сегашно. Някакси сковано и тегаво е така.

Иначе книгата не е роман, а научнопопулярна литература и е увлекателна.

Очаквах повече, в интерес на истината смятах, че ще открия повече древноримски отколкото християнски бит и култура. За мен твърде много е наблегнато на религията, на убежденията на младата Лигия. Така се загубва и нишката за романтичната любов между героите.

Но не мога да отрека, че Сенкевич е майстор: как само е описал преследването на християните и мъченията — все едно си там, тръпки те побиват!

Тази книга ме намери тук в сайта и я прочетох наполовина ( до 138-ма страница стигнах). На другия ден бях с брат ми в Пловдив и отидохме в книжарница Хеликон,за да я намеря и да ми я купи като за коледен подарък,намерих я без много да обикалям по щандовете. Отидох до касата и едно момиче ме обслужи,което,като видя книгата и мен със злобен поглед без да каже „Добър ден!“,маркира я и ми върна рестото,но най-интересното,че отметката беше точно на същата страница,докъдето бях стигнала тук в сайта. Странно,нали? Книгата не е зле и я препоръчвам за тези,които искат да знаят за инквизицията,духовенството и т.н. Също и за хора,които скучаят-има и филм,но с книгата усещането е друго. :)

В една от старите версии на трагедията Хамлет е станал свидетел на убийството на баща си, и той се заклева, че ще отмъсти за смъртта му! Имаше и игрален филм за него като сага, в която неговият чичо заедно с хората си убиват бащата, като го обесват, все едно е изменник и предател! А всъщност чичото е искал да се възкачи на тронът! И за целта отстранява брат си чрез заговор!

Когато става въпрос за любовен роман, тази кига е една от най добрите. Който не харесва този вид романи, няма смисъл да ги чете! А на всички почитатели силно прпоръчвам, това е любимата ми книга!

Книгата е невероятна!

И аз не разбрах защо са решили да прекръстят Виолета на Ваялид( заради това дълго умишлено пропусках да я прочета, защото реших, че е някаква ориенталска дивотия) след като е ясно, че всички етърви Рандолф са с имена на растения/ цветя. Иначе добро книжле

Цялата поредица ми действа много добре, обичам щастливия край. Може би Нора Робъртс трябва да продължи да пише за Макгрегър, но за да не се превърне стария в безсмъртен Макгрегър, може той да умре и да се явява в сънищата на неженените си потомци, за да им напомня за задълженията към рода. Бих чела и такъв вариант.

На мен книгата ми хареса . Началото е силно, разплака ме. Не съм съгласна с горния коментар как бедна жена среща безхаберен милионер. Нито пък грубостите бяха толкова много. Не сте вникнали в историята. Това са двама души безкрайно изстрадали, не е чудно, че са превлечени един от друг. Много ми хареса и я препоръчвам.

Чета я за втори път бях я по забравила. Ами страхотна е такова удоволствие ми достави. Сега ще се върна да препочета и другите две и се кефя предварително. Горещо я препоръчвам на романтичните души.

И на мен книгата не ми допадна.

Мъчителеният процес на трансформация, винаги е съпътстван от отказ на определящи за индивид и вид характеристики. Миналата опитност, старите заучени рефлекси, основните базисни представи на себепознание, при условия налагащи трансформация, отпадат. Крайният резултат е новото равновесие със всичко заобикалящо, нова опитност, ново себепознание. За това е тази книга, за трансформацията, и за това какво губиш при нея и какво в резултат печелиш.

Много странно все едно тази книга е писана от петнадесет годишната Кристина Дот. Приятна но като цяло наивна и нищо особено. На много моменти скучна. Не бих я препоръчала.

Много ми хареса. Чете се на един дъх

Обожавам тази книга .

Чела съм другите книги от поредицата и симпатизирах на Сигимор , ама едва я дочетох и аз тази книга , та даже и накрая я дочетох през ред , защото просто исках да свърши .