Читателски коментари

Искам да отбележа,че книгата блясъкът на славата първа част е качена 2 пъти,а втора част я няма. Може ли да качите 2ра книга.

Страхотна! Много ми хареса!

Много хубав роман и, макар и атеистичен, много интересни сюжет и разсъждения има в него.

Книгата наистина е хубава до самия момент на самия край с прилепите, който оплесква всичко. Написана книга с такова въображение, смесица от ужаси, напрежение, преследване, на косъм от смъртта, и накрая един нелогичен, клиширан, плосък край, абсолютно несъвместим с всичко останало, според очакванията и впечатленията от самата книга. Сякаш на Кунц му е омръзнало и е гледал да претупа по набързо края, като съчини толкова глуповата случка, пак казвам на фона на такова добро съдържание. Харесвам книгата, категорично не харесвам оплескания край.

Ооо любимке моя, ти и ’Древния враг’ сте златни и плашите до краен предел с разказите и атмосферата си. Вечна почит и уважение към една от най добрите книги на Дийн Кунц!

Чел съм я. Много е добра, с идея с доближаване до реалността, с напрегнато действие, със страшен край. Според мен едно от не най добрите, но сравнително добрите попадения на Кунц!

Изчел съм може би около 15 книги на Кунц, но ’Древният враг’ и ’Пазители’ ми остават любимите от него. Каквото и да кажа за Древния ще е малко, книгата е просто ненадмината. За първи път я четох когато бях ученик в гимназията, повярвайте ми имало е моменти в които ме е било страх да стоя в стаята и съм спирал да чета и да си огледам наоколо — тъмно е тихо е и напомня за мъртвия град от страниците. Всепоглъщаща атмосфера в компанията на нещо древно и всеможещо зло…

Не беше толкова зле. Вярно че можеше да е нещо по добро като цяло, но краят пак държа в известно напрежение. Има негови книги, които са със страхотно съдържание не от половината, а като цяло, но самият им край е ужасно претупан и леко глуповат и необясним — например ’Убежище’, много е хубава, но с претупан и измислен край, на фона на останалото. На тази края й беше що годе приличен.

Скъпа ketballu,

Книгата действително е многопластова, като предизвиква противоречиви чувства. Давах си сметка за това, че коментарът ми ще предизвика и негативни реакции. Преди да прочета книгата, реших да прегледам различни коментари за нея в интернет (в български и чуждестранни сайтове), които се различаваха така, както се различават и нашите два коментара.

Част от читателите (основно жени) виждаха в нея преди всичко конфликта между двете жени — майката и съпругата на доктора, които стават жертва на конкуренцията помежду им в името на успеха на доктора и неговата нова упойка.

Аз обаче съм склонен по-скоро да подкрепя коментара на преводачката г-жа Ружица Угринова — според нея основното в книгата е делото на доктор Ханаока, въпреки че той остава привидно на по-заден план. В името на това дело семейството му дава свидни жертви, тъй като докторът изпитва упойката върху най-близките си хора.

Мисля, че това е била и идеята на авторката. Неслучайно книгата завършва с думите, че надгробният паметник на доктора закрива паметниците на майка му и съпругата му, въпреки че за успеха на доктора огромна роля имат тези две велики жени. Това не е единственият пример в историята, когато приносът на жените в успеха на техните синове или съпрузи се забравя. Символът в тези последни думи на книгата е: идните поколения ще запомнят семейството на Ханаока не с междуличностния конфликт (типичен за много семейства и днес), разгарящ се в него, а с неговия принос към благото на обществото.

Затова за мен тази велика книга е светлина, въпреки това, че навява тъга.

Семейството на доктора избира саможертвата съзнателно — това е било част от тогавашните порядки и морал. Тази саможертва контрастира с практиките в съвременната медицина, където новите лекарства се тестват върху бедни хора, които за пари са готови да пожертват живота си. Едни от най-високо платените хора в България са хората, събиращи доброволци за изпитания на лекарства. Това е разликата между медицината тогава и медицината днес — моралът понякога се губи в името на жаждата за печалба.

Коментарът Ви е стойностен, дано нашата дискусия да провокира повече хора да прочетат тази велика книга.

С най-добри чувства към Вас,

domino1

Във връзка с коментара на nikbaizel.

Много ми е чудно как може да се постави оцена 1 на роман на такъв автор след като е писал за Викторианска Англия близо до съвремието си .По-скоро грешките ,които изтъква господина са на преводачите,от колкото на класик като Томас Харди. Склонна съм да разбера господина,сигурно е учил право и държи на точностите,но съгласете се ,че не е реално класик от величието на автора да прави грешки.За да стигне до българския автор едно английско произведение преминава през ръцете на не малък брой преводачи, редактори, коректори и още много технически хора. Хубаво е човек да знае точности като тези които са нарушени,но е срамно за интелигентен човек да сложи оценка 1 за такъв класик. Извинявам се ако съм обидила някой ,но имам правато да кажа моето мнение.

Подведена от горния коментар, очаквах книга за жертвоготовността в името на високи идеали. Моето впечатление не е такова. На фона на събития от бита, характерни за историческата епоха, прочетох разгърнат разказ за междуличностен конфликт, който става трамплин за себедоказване чрез саможертва, един вид надцакване. Общото усещане беше тягостно. В исторически и медицински план книгата е интересна и съм благодарна за възможността да я прочета тук, но усещането ми не беше като балсам за душата.

Трогателна творба, която е част от голям цикъл стихотворения, писани в периода 1833–34, посветени на смъртта на две от децата на поета. През 1904 композиторът Густав Малер завършва своя прочут едноименен цикъл от песни, базиран на пет от стихотворенията на Рюкерт, които са част от цикъла Kindertotenlieder.

Книгата дава един нов поглед върху историята. Всъщност се обръща повече внимание на Октавиан, отколкото на Антоний и Клеопатра. Романът не е любовен, нито сладникав. За мен беше интересен.

А аз едва изчетох 2 страници..

Спомням си за една книга „Тайната на старият рудник“, беше много хубава книжка.Също така „Совино блато“ — от немски автор е, но много ми беше харесала като дете.Ставаше въпрос за престъпници от военно време, които се връщат да търсят заровени скъпоценности от времето, когато са отстъпвали от фронта.И нищо, че има пропаганда в този вид книжки — много са свежи.

Това е любима моя книга. За истинската любов. Невъзможна, нежелана и неизбежна.

Странна книга.

Е, опитах се да я прочета, стигнах с голям зор до 9-та глава и отказах да си причинявам повече това мъчение...

Удивителна книга! Доста сериозно са описани последствията от тормоз и малтретиране на деца. Също така до какво води гневът. Мисля, че е много поучителна. Замислих се за влиянието на чувствата ни върху нас и околните. Струва си да се прочете!

Здравейте, страхотен писател и поредица, жалко че света го загуби вече…Поклон!

Имате ли представа за четвъртата част, Лабиринтът на духовете кога може да бъде сканирана?

Остана засега да я имаме тук, ако обичате да ни отговорите? Благодаря безкрайно за усилията на Читанка ида продължава така…