Читателски коментари (за „Кметът на Кастърбридж “ от Томас Харди)

  • 1. mimoza_nikol (7 април 2016 в 22:53), оценка: 5 от 6

    Силна книга, разкриваща действителността на човешката природа: силна, слаба-противоречива. Действителността на рези, които не умеят да надделеят над страстите и гордистта си!

  • 2. nickbaizel (18 декември 2018 в 13:11), оценка: 3 от 6

    Пропускат се някои дребни подробности-до 1836 година бракоразводни съдилища в Англия не е имало. За развод-плащане на Парламента на голяма сума(достатъчна за малко имение). Единствиният по-евтин начин за развод е бил да продадеш жена си(практикувало се е) И още нещо-пиян човек не може да състави продавателин акт-необходим за продажба на недвижима собственост. Роман построен върху невъзможна теза-това е факт

  • 3. [email protected] (27 юни 2020 в 19:16), оценка: 5 от 6

    Във връзка с коментара на nikbaizel.

    Много ми е чудно как може да се постави оцена 1 на роман на такъв автор след като е писал за Викторианска Англия близо до съвремието си .По-скоро грешките ,които изтъква господина са на преводачите,от колкото на класик като Томас Харди. Склонна съм да разбера господина,сигурно е учил право и държи на точностите,но съгласете се ,че не е реално класик от величието на автора да прави грешки.За да стигне до българския автор едно английско произведение преминава през ръцете на не малък брой преводачи, редактори, коректори и още много технически хора. Хубаво е човек да знае точности като тези които са нарушени,но е срамно за интелигентен човек да сложи оценка 1 за такъв класик. Извинявам се ако съм обидила някой ,но имам правато да кажа моето мнение.

  • 4. domino1 (24 август 2021 в 14:53), оценка: 6 от 6

    Описаната от Харди случка в началото на книгата не може да се окачестви като нереалистична.

    Съдилищата в Обединеното кралство започват да гледат бракоразводни дела от 1857г. Дотогава официалният развод е бил привилегия само на богатите хора — действително е било необходимо да се плати сериозна сума, за да се получи разрешение от Парламента. Но и след 1857г. процедурата по развода е била доста скъпа за бедните хора. Любопитно е, че до 1753г. браковете не били официално регистрирани.

    Продажбите на съпруги (британски обичай, на който властите не противодействали особено силно) просъществували с изолирани случаи чак до около 1913г. Описаните в книгата събития биха могли да бъдат отнесени не по-рано от 1830-1840г. Самата продажба е представлявала един вид публично обявяване на раздяла на съпрузите пред обществото. Във викторианската епоха се предполага, че са се състояли няколкостотин подобни продажби, т.е. явлението не е било толкова масово.

    Решението за продажбата най-често е било съгласувано между съпрузите. Жената е имала право на избор на кого да бъде продадена в процеса на „търга“. Много често единственият купувач е бил новият любовник на жената.

    Имало е случаи, в които мъжът просто харизвал жена си безплатно, или я продавал символично за халба бира…

    Не са редки случаите, при които след време продадената съпруга се връщала при мъжа, извършил продажбата, за да изживее живота си с него. Понякога купувачът се женил официално за купената жена едва след смъртта на официалния ѝ съпруг.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.