Читателски коментари

Много хубава книга, завладяваща! Препоръчвам!

Отегчителна книга с доста посредствена история.

Много стойностен роман. Призивът, който аз откривам е: Войните могат да се избегнат ако всеки човек се опитва да разбере другите хора или просто вярва, че и другите са добри хора.

Книгата е готина, но изцяло преписана от друга — „Връщане към живота“ на Сандра Браун.

Много сладко и забавно. Обичам сарказма, а тук той е в изобилие. Беше удоволствие да се прочете .

Много ми хареса книгата, страхотна е... След като я прочетох, изгледах и филма направен по нея... Заслужава си!

Страхотна книга! Отдавна не бях попадала на нещо толкова хубаво. Някак те кара да си върнеш вярата в хората и истинските отношения между тях. Препоръчвам!

Хареса ми! Наистина, човек може да си помечтае за един тропически остров и още нещо….

Напълно съм съгласен. Браво на теб че подкрепяш творчеството на Вазов! :)

Не съм съгласен. Според мен Под игото е история, която не трябва да се забравя. Поклон пред Вазов и хората които са дали живота за свободата на България!

Напълно Ви подкрепям, emko8. Чудесен коментар. „Чевенгур“ е велика книга!

Най-скучната книга, която съм чела. Прочетох я, тъй като не обичам недовършени неща. Определено стилът на писане на авторката не ми допадна.

Хехе, попаднах на „Чевенгур“ без да имам ни най-малка представа кой е Андрей Платонов и още по-малка — какво е написал. И добре, че стана така, защото едва ли иначе щях да започна да чета 500 страничен очерк за руското селячество в първите години след Октомврийската революция, както евентуално някой би могъл да оприличи „Чевенгур“ с едно изречение. Тема, която не може да ми бъде по-далечна.

И щях да сбъркам жестоко в преценката си, разбира се. Защото „Чевенгур“ всъщност е кладенец към една дълбока душа, в която има всичко. Едва ли съществува друга творба, в която да се преплитат по такъв начин утопия, антиутопия, сатира, магически реализъм, застроени с неподражаемите и абсолютно самобитни описания на Платонов, за които просто се чудя как му ги е раждал акълът.

Великите книги се познават по това, че при всяко прочитане можеш да откриеш у тях нещо ново, нещо, което ти е убегнало на първо четене. Изтъркано клише, знам, но „Чевенгур“ е една от тези велики книги.

Книга на парадоксите — чете се трудно, и въпреки това те грабва. Описва тягостни съдби и въпреки това те кара да се усмихнеш. Книга, в която всеки се държи безумно и всеки ти е по своему симпатичен. Ключова дума на повествованието — „тъга“ и производните й, които се срещат буквално във всеки абзац. Ала не тя е водеща действието, а друга дума — копнеж.

Здравейте,едва сега попаднах на поредицата и много ми харесва. Искам да ви попитам има ли шанс някъде да се намери третата книга за Люсиен?

Краят е непълен. При сканирането е изчезнало последното изречение. Ето го:

„Рано сутринта, когато дрезгавината на близкия ден вдигна косачите, те видяха, че Лазо не беше при тях.“

Много хубава книга. Препоръчвам.

Първият роман на Чандлър.

Изключително динамичен, бързо развитие на действието, което е за сметка на героите, те са много бегло обрисувани. Четейки книгата все едно гледам филм.

Преводът е слаб, на места дори грешен. Жалко.

Една от любимите ми, заради доста запомнящи се еротични сцени и заради начина, по който героите се свързват.

Герият е страхотен и еротиката, типично за писателката, е доста добре представена.

Добра е писателката в изграждането на мъжките герои. За съжаление героините не са толкова сполучливи.

Много прескачах от книгата. Пълно е с излишна информация и дотяга. И никак не ми хареса как се развиха нещата с баща й. Ако на мен така ми погодят номер, ще имам друго отношение определено. Блюдкава ми беше с изключения на мъжкия екземпляр.