Читателски коментари

Страхотна е!!!

Здравейте! Богомил Рйнов.

Здравейте,

Аз също много харесвам български криминални романи, както и филми, отпреди 1989 г. Бихте ли ми препоръчали подобни книги, които са ви допаднали? От това, което е качено тук съм изчел романите на Петър Искренов, Димитър Пеев, Владимир Голев, Андрей Гуляшки — имена, които не ми говореха особено много, но сред тяхното творчество открих доста интересни заглавия. Тази „Двойна игра“ също я четох, но и аз като вас мисля, че прекалено се набляга на психологическия момент, а действието върви мудно. Та, молбата ми е да ми подскажете за бг-криминалета отпреди промените, които да потърся сред антикварите /тук не са кой знае колко много/.

Много интересна история, но доста трудна за четене.Още в началото човек започва да се чуди криминале ли чете или лошо написан учебник по психология.Изчетох я на инат, единствено, защото не оставям недочетена книга, а и през цялото време все се надявах да се „размърдат“ малко нещата.Обожавам българските криминалета и „диверсантски“ истории от преди 1989 год., израснала съм с тях, по мое време това бяха най — интересните и вълнуващи четива в библиотеката и в книжарницата, но тази ме разочарова.През цялото време мисълта на автора подскача от тема на тема, къде в минало, къде в друго време, самото престъпление е изтикано на някакъв много заден план, а се разсъждава върху чувствата, възприятията и възгледите на следователи, секретарки, барманки, таксиджии и всем подобни….Просто се губиш в някаква каша от психо разсъждения на всякакви второстепенни геройчета и накрая не можеш да се сетиш какво си започнал да четеш.И края е един такъв „размазан“, и сякаш на автора му е омръзнало да съчинява и го е претупал.Да знаете има престъпление и, ако издаяните до последната страница, ще разберете кой е убиеца.Давам оценка 3 от 10!

Не ми хареса толкова и определено ме дразнеше как във всяка глава по 3 пъти се споменава, че гл. героиня не е красавица. Много повторения, глупави диалози и сюжета не е нищо особено като цяло. Все пак благодаря за превода!

Това е втората част на трилогията „Лабиринт“: „Хълмът“, „Любов в ада“ и „Камъчета от мозайката“….Действително авторът борави блестящо с българския език, като умело пресъздава духа на родния си град Пловдив.

Наистина започна обещаващо, но после прекаленото преувеличаване на силите и способностите на главните герои направо дразни. Като филмите с Арнолд Шварценегър, където той сам и с джобно ножче избива цяла армия, въоръжена до зъби.

Чудесна книга! Не познавах автора, но съм възхитена. Напълно съм съгласна с отбелязаното в предишните коментари относно отлично изградените образи и прекрасния български език.

Напълно съм съгласна не куха лейка ами сто пъти куха лейка. Така ме по дразни, че за малко да оставя книгата недочетена. То бива тъпи постъпки ама нейните край нямаха, как я изтърпя този мъж не знам.

В черен мрак, от крак на крак, тежко, бавно, ходи Гарванът Зловещ! Той с котката потайна, и с жабата крастава отровна, са комбина Адска! Те на Вещиците проклети Символи те са страшни! С очи пламтящи, с крясъци ужасни, в делата скверни са съпричастни!

Страхотен роман! Признавам си, че не бях и чувал, че има такъв български писател. Заглавието също извън контекста на романа е меко казано подвеждащо и в комплект с корицата със сигурност няма да привлече много хора. Но книгата е невероятна! Увлекателна, прекрасно написана, образите са изумително ярки и плътни. Димитър Кирков е изключително дълбок психолог и при все това книгата не е трудна за четене — просто всяка дума си е на мястото и всяка е в десятката. Чете се на един дъх. Признавам си — докосна ме тази творба и надали ще има човек, който ще съжалява, че я е прочел. Ето това е истинска нова българска класика!

Ревността, тази болест опасна, е тъй yжасна, че изпиташ ли я, ще те разяде отвътре, като отрова силна! Затуй, повече, помисли, преди да отнемеш животът на любовниците само пред тебе прегрешили, но не и Пред Бог! Само Той Съдник е Велик! А ти си малък спрямо Него!

Поредният шедьовър на Агата Кристи. Разказвайки части от историята през погледа на потенциални извършители на престъплението, авторката умишлено дава грешни насоки за размисъл на читателя…За да бъдем изненадани в края на книгата от неочаквания обрат, както и от едно професионално обмислено убийство.

Благодарим преди всичко на проф. Паисий Христов. Той самият любезно предостави възможността за свободен прочит на български както „Роман за Лисан“, така и "Първо продължение на „Персевал“ и новата му редакция на „Роман за Розата“.

Много бих се радвал да видим на български и други произведения на старинната европейска литература — като например „Беоулф“. ;)

Този вид книги не стават за препрочитане.

Цял час вече се чудя…как пък съм ги харесала толкова преди, че чак да запомня и авторката …препрочитам вече трета нейна книга и като някоя вечно мрънкаща лелка, не спирам да намирам недостатъци…. не е добре да се чувстам като недоволна лелка…не е.

Книгата се чете на един дъх — отначало малко по-трудно поради многото герои. Агата Кристи прави на няколко пъти доста явни намеци за убиеца (включително и със заглавието), но мотивът е труден за отгатване. Този път на Поаро „помага“ цял екип от детективи — аматьори, като в по-голямата част от главите историята се разказва през техния поглед. В книгата откриваме много от типичните за Агата крилати фрази за живота и човешките страсти.

Благодаря на всички, спомогнали за качването на книгата, както и за чудесния насочващ коментар в zonkobg.blogspot.com.

Дори не знаех, че „Roman de Renart“ е преведн на български! Паисий Христов е изключителен преводач на старинни френски текстове, още като се започне с „Роман за Розата“. Прекрасно е, че тук има такъв класически текст! Книгата е безумно смешна и показва едно съвсем различно Средновековие :) Благодарности към преводача, а икъм ъплоудъра, който е качил текста тук.

Много ми хареса. Обичам жените, които знаят какво искат и как да го постигнат. Браво Кали!

Доста мудно започна книгата, някъде до половината се разказваше за едно убийство, след това някак набързо се претупаха няколко свързани убийства и действието уж се забърза. Но някак не ме грабна, доста сухо представяне на героите, както и разкриването самоличността на убиеца въобще не ме изненада. Може да се пробвам с още някоя книга на автора, но това няма да е скоро. :)

Книгата е в пълното си съдържание.

Вера Коуи, Блясъкът на славата, книга първа съдържа главите от първа до четиринадесета вкл.

Вера Коуи, Блясъкът на славата, книга втора съдържа главите от петнадесета до двадесет и първа вкл.

Ако четете в сайта, книгата се зарежда в цялостното си съдържание — от първа до двадесет и първа глава.