Читателски коментари

Книгата е завладяваща и различна! Скоро открих авторката и сега чета всичко, което открия от нея. Дали има преведена и 3 част от серията?

Когато разпалено и нервно разказваше за нощта в града, винаги имаше едно в повече „и аз“, след многото „а те“: „а те излязоха, видях ги как ходеха с пушките, и аз се скрих, изчаках и после побягнах, а те се обърнаха, и аз се изкачих бързо в къщата, и те се затичаха, ама късно, и аз вече отварях калъфа в къщата пред гостите, и аз седнах на стола, и аз засвирих, и така чак до полунощ.“ Или: „и те ме подгониха, а аз се скрих зад ъгъла и после аз бавно си ходех по улицата, все едно съм поляк, обикновен поляк, а те гледаха всекиго, ама аз си свирках и аз си се качих в колата, която ми бяха пратили от къщата на пан Володьовски, и после аз си свирих, и аз забравих, че има гето и война.“

[Край на цитата]

Тангото на Доброто със Злите сили, на Живота със Смъртта, на смелстта със страха, на спокойствието с буйните чувства: танцът на „Аз“ с „Тебе“ е преплетен с участието на „Те“, затова не само социалните послания на ритмите, не само прозренията на автора, но и комбинацията на изумруденото с рубиненото в цветове — всичко се смесва в творбата.

Година след форматирането на романа за Читанка продължавам да се удивлявам на тази сложна плетеница от истории на уникални персонажи, която преразказва по различен начин общите човешки търсения.

Желая приятно четене на онези, които тепърва ще срещнат Тангото в рапсодията на Емил Лазаров.

Преди време я четох, вървеше със списание Журнал. Става за отмора, но не мога да кажа, че е нещо особено.

Наистина не ме впечатли особено тази книга. Превода е малко лош. На тази авторка има много по- добри книги.

,,Чук за вещиците" дали е издавана на български език ?

Тия приказки за кой от където е минал си е оставил семето приличат на това, което каза една жена на пазара и предполагат липса на държавност и съпротива по тези земи. Това, което е факт, е, че тия, преминаващите, са оставяли най-често главите си. Пример — кръстоносците на граф Балдуин.

А ето тук може да прочетете повече за и от Димитър Кирков, да е светла паметта му…

https://dimkirkov.wordpress.com

Извинявам се, усетих се, че третата част от трилогията на Димитър Кирков се казва „Лабиринт“, а не „Камъчета от мозайката“ (последната е с автор Георги Гешев, също е много хубава).

Просто не мога да повярвам, че човек няма откъде да научи, че има толкова стойностни съвременни български писатели. Зачетох книгата на шега, а се оказа просто възхитителна. Благодаря на domino1, за информацията, започвам да търся и останалите части!

Оставя те без дъх….в тази книга има всичко..любов, смях , интрига…това е книга която не се забравя… не исках да свършва…ЛЮБИМА!!!

Сладко и с неочакван край ! Къде са другите книги от поредицата ? Къде е Киърън? Кога и в кого ще се влюби Локлан? Толкова много въпроси ?!?!?

Подкрепям коментара на Marry. Интересен стил на писане, интересен поглед върху живота. Историята се разказва през погледа на човек със забавено умствено развитие. Разказ за мечтите му, малките му радости, за неуспешните му опити да бъде като „нормалните“ хора, за вътрешните му страхове и изострена чувствителност, за пропастта между него и обществото. Изисква се голям талант от страна на автора, за да влезе „под кожата“ на своя главен герой. Към това да добавим и въздействащите описания на скандинавската природа. Книгата не е лека за четене, а финалът е трагичен. Авторът беше непознат досега за мен, но вече съм негов почитател. Благодаря ви за възможността да се запозная с творчеството му!

Напълно съм съгласна с вас!!!

Страхотна е!!!

Здравейте! Богомил Рйнов.

Здравейте,

Аз също много харесвам български криминални романи, както и филми, отпреди 1989 г. Бихте ли ми препоръчали подобни книги, които са ви допаднали? От това, което е качено тук съм изчел романите на Петър Искренов, Димитър Пеев, Владимир Голев, Андрей Гуляшки — имена, които не ми говореха особено много, но сред тяхното творчество открих доста интересни заглавия. Тази „Двойна игра“ също я четох, но и аз като вас мисля, че прекалено се набляга на психологическия момент, а действието върви мудно. Та, молбата ми е да ми подскажете за бг-криминалета отпреди промените, които да потърся сред антикварите /тук не са кой знае колко много/.

Много интересна история, но доста трудна за четене.Още в началото човек започва да се чуди криминале ли чете или лошо написан учебник по психология.Изчетох я на инат, единствено, защото не оставям недочетена книга, а и през цялото време все се надявах да се „размърдат“ малко нещата.Обожавам българските криминалета и „диверсантски“ истории от преди 1989 год., израснала съм с тях, по мое време това бяха най — интересните и вълнуващи четива в библиотеката и в книжарницата, но тази ме разочарова.През цялото време мисълта на автора подскача от тема на тема, къде в минало, къде в друго време, самото престъпление е изтикано на някакъв много заден план, а се разсъждава върху чувствата, възприятията и възгледите на следователи, секретарки, барманки, таксиджии и всем подобни….Просто се губиш в някаква каша от психо разсъждения на всякакви второстепенни геройчета и накрая не можеш да се сетиш какво си започнал да четеш.И края е един такъв „размазан“, и сякаш на автора му е омръзнало да съчинява и го е претупал.Да знаете има престъпление и, ако издаяните до последната страница, ще разберете кой е убиеца.Давам оценка 3 от 10!

Не ми хареса толкова и определено ме дразнеше как във всяка глава по 3 пъти се споменава, че гл. героиня не е красавица. Много повторения, глупави диалози и сюжета не е нищо особено като цяло. Все пак благодаря за превода!

Това е втората част на трилогията „Лабиринт“: „Хълмът“, „Любов в ада“ и „Камъчета от мозайката“….Действително авторът борави блестящо с българския език, като умело пресъздава духа на родния си град Пловдив.

Наистина започна обещаващо, но после прекаленото преувеличаване на силите и способностите на главните герои направо дразни. Като филмите с Арнолд Шварценегър, където той сам и с джобно ножче избива цяла армия, въоръжена до зъби.