Читателски коментари

Книгата е увлекателна и интересна,което я прави и лесна за четене на един дъх.

Тази книга ми харесва повече от първата. Образът на главната героиня е по-нетипичен и интересен. Чудесна двойка са с главния герой, който пък е хем уверен и властен, хем подхожда с разбиране към нея. Имаше и приятна доза хумор. Все още тая надежда, че някой ще преведе и другите две от серията.

Приятна книга, но съм свикнала с по-силни мъжки образи. Може би обяснението е в това, че главният герой е доста млад-на 21 години…и все още не е добил по-мъжествено поведение. Твърде мил, колеблив, наивен. И все пак е хубава книга, по-разчупена.

Аз съм Фракс — малък, мек и сплескан.

Страхотна книга!

Много е хубава книгата, но се измъчих докато я чета, защото е въведена с много грешки.

Едно кратко пояснение : историческата достоверност на книгите на Солженицин е меко казано „спорна“ . Това е подчертано в биографичните книги посветени на Солженицин , написани от съпругата му Наталия Алексеевна Решетовская .

Само един пример : митът , че първият , който спирал да ракопляска на речите на Сталин , бивал веднага арестуван от органите, е измислен и „вкаран в употреба“ именно от А. Солженицин , но подобно нещо не се е случвало никога в реалноста . Подобни „случки“, са били добре приети и популязирани от Западната пропаганда по време на Студената Война . Същите методи са използувани и от съветската пропагандна машина . С две думи : на война , като на война — всички средства са добри .

По отношение на разпокъсването на Русия имам предвид мнението на Солженицин (споменато в глава „Повеят на революцията“ в настоящата книга), че значителни области населени с руснаци са несправедливо откъснати от Русия от съветската власт и трябва да бъдат върнати обратно. Така че, това са били отдавна възгледите на Солженицин, но те трудно могат да бъдат наречени великоруски шовинизъм. Путин също прави подобни изявления, макар и в по-мека форма (поне докато Солженицин е бил жив). Така че не е толкова учудващо, че Солженицин е бил благосклонно настроен към него (но твърдението, че е целувал ръка на Путин ми се струват меко казано силно преувеличени),

По отношение на СССР, крайно повърхностно е да се твърди, че той е бил осъществяване на „руската имперска амбиция“. Най-малкото, понеже създаването на отделна украйнска и белоруска нация е в пряко противоречие на руската имперска теза, че украинците и белорусите са част от руския народ. Освен това, в противовес на обичайната структура на една империя периферните области са били по-добре развити от центъра и до голяма степен за били на издръжка от него, а не обратното.

А сравнението с Дугин е съвсем несъстоятелно. Дугин наистина е великоруски шовинист, защото иска Русия да се разпострани над неруски земи. Докато Солженицин е считал, че на републиките в СССР трябва да им се даде независимост, ако искат (споменато в горепосочената глава от книгата). Включително и Украйна, макар и в граници, съотвтстващи на истинското разпределени на народите.

„Тече, всичко тече

времето няма бряг и ни влече.

Няма как.“

Но за всички нас, както и за тези след нас, остават тези прекрасни стихове…

Поклон пред Миряна Башева!

Книгата беше много хубава. Диалозите бяха забавни и много сладки, но същевременно интригата и кримито ми допаднаха.

Мнението си е ваше.

Сагата не трябва да е дълга и претрупана с локуми и петмези. Начало, среда и край. Да не говорим, че голяма част от героите страдат от нещо като хронична глупост. Не, за съжаление не може да надмине Толкин.

До последно не се научиха да превеждат заглавията правилно.

В началото историята започна обещаващо, но след събитията в индианското селище ми стана скучна и имах чувството, че авторката просто е бързала да напише някакъв брой страници, без да се случва нещо съществено — героите се лутаха и правеха/казваха абсолютно нелогични неща, поне според мен. Ще се въздържа от оценка, защото така или иначе не я дочетох до края.

Имах съмнения кой е убиецът още в началото, но никога нямаше да се сетя за мотива. Много увлекателна книга, едва ли някой е очаквал нещо друго от авторката.

Ако сте чели "Името на розата" от Умберто Вко, няма начин да не направите асоциация с това, което ще прочетете тук. Имах чувството, че авторът е взел идеята си точно от великият Еко и я е опорочил в едно, меко казано, нескопосано "фентъзи".

Е добре, признавам не я оставих докато не стана ясно къде са картините. Много ми хареса сюжетната линия, но ми се видя малко късичка. Цялата галамация свърши за „три дни“. Но пък има тръпка. Чете се.

Ама разбира се, че началото грабва човека и именно това ме подлъга да си пръсна парите по две от книгите му, после идва прозрението, когато четеш за фетишизъм, BDSM и други извратености на болен мозък . Сори, но за мен това не е фентъзи...

Много точно описва отношението на женомрозещи мъже, които са емоционално осакатени още в детството си! Съветвам всеки да я прочете и може да намери отговора на въпроса „Защо някои мъже се държат по такъв начин с жените си?“ А също и „Защо, много от жените позволяват на мъжете си да се държат така с тях?“

Сладка история. Хареса ми ината й, упорита и целеустремена жена, която знае какво иска.