Читателски коментари

Няма значение,че мястото на книгата не е тук ,в този раздел където любовта побеждава.Мисля си,че точно в тази книга е голямата любов.И естествено съм съгласна с първия коментар.Чете се бързо.Приятно четене.

Музикалната, и Научната Еволюция са по-добра алтернатива за Човечеството, от терористичните убийства през червено-кафявите диктатури!

Да, Янко вече пише под псевдоним. Голям си Янко, истински нов Черноризец храбър!

Леле! Това изглежда досущ като излязло изпод перото на Янко Трендафилов! :-O :D

Дотук стигнах до 5тата книга. Ще я дочета само от любопитство. Но ако не сте някоя 15–16 годишна тинейджърка то поредицата не струва особено. Сюжета е доста бозав, някои от разговорите са си малко тъпи, а 5тата започва по- зле и от латиноамериканска сапунка.

Една от любимите ми книги. Чела съм и други произведения свързани с психология, но никога такава, която слиза в такава дълбочина на описанията и познанията. Всеки един индивид от обществото малко или много съдържа в себе си една от четирите форми на страх описани от автора. Горещо препоръчвам книгата на тези читатели, които са по пътя на себеоткриването.

Ех,че любимо!!! Сладък спомен от детството — имахме едно апаратче, на което се слагаше филмче и се превърташе на ръка кадър след кадър — от там знам за " Злояд Игнат" и още го помня цялото на изуст :)

Книгата е увлекателна и интересна,което я прави и лесна за четене на един дъх.

Тази книга ми харесва повече от първата. Образът на главната героиня е по-нетипичен и интересен. Чудесна двойка са с главния герой, който пък е хем уверен и властен, хем подхожда с разбиране към нея. Имаше и приятна доза хумор. Все още тая надежда, че някой ще преведе и другите две от серията.

Приятна книга, но съм свикнала с по-силни мъжки образи. Може би обяснението е в това, че главният герой е доста млад-на 21 години…и все още не е добил по-мъжествено поведение. Твърде мил, колеблив, наивен. И все пак е хубава книга, по-разчупена.

Аз съм Фракс — малък, мек и сплескан.

Страхотна книга!

Много е хубава книгата, но се измъчих докато я чета, защото е въведена с много грешки.

Едно кратко пояснение : историческата достоверност на книгите на Солженицин е меко казано „спорна“ . Това е подчертано в биографичните книги посветени на Солженицин , написани от съпругата му Наталия Алексеевна Решетовская .

Само един пример : митът , че първият , който спирал да ракопляска на речите на Сталин , бивал веднага арестуван от органите, е измислен и „вкаран в употреба“ именно от А. Солженицин , но подобно нещо не се е случвало никога в реалноста . Подобни „случки“, са били добре приети и популязирани от Западната пропаганда по време на Студената Война . Същите методи са използувани и от съветската пропагандна машина . С две думи : на война , като на война — всички средства са добри .

По отношение на разпокъсването на Русия имам предвид мнението на Солженицин (споменато в глава „Повеят на революцията“ в настоящата книга), че значителни области населени с руснаци са несправедливо откъснати от Русия от съветската власт и трябва да бъдат върнати обратно. Така че, това са били отдавна възгледите на Солженицин, но те трудно могат да бъдат наречени великоруски шовинизъм. Путин също прави подобни изявления, макар и в по-мека форма (поне докато Солженицин е бил жив). Така че не е толкова учудващо, че Солженицин е бил благосклонно настроен към него (но твърдението, че е целувал ръка на Путин ми се струват меко казано силно преувеличени),

По отношение на СССР, крайно повърхностно е да се твърди, че той е бил осъществяване на „руската имперска амбиция“. Най-малкото, понеже създаването на отделна украйнска и белоруска нация е в пряко противоречие на руската имперска теза, че украинците и белорусите са част от руския народ. Освен това, в противовес на обичайната структура на една империя периферните области са били по-добре развити от центъра и до голяма степен за били на издръжка от него, а не обратното.

А сравнението с Дугин е съвсем несъстоятелно. Дугин наистина е великоруски шовинист, защото иска Русия да се разпострани над неруски земи. Докато Солженицин е считал, че на републиките в СССР трябва да им се даде независимост, ако искат (споменато в горепосочената глава от книгата). Включително и Украйна, макар и в граници, съотвтстващи на истинското разпределени на народите.

„Тече, всичко тече

времето няма бряг и ни влече.

Няма как.“

Но за всички нас, както и за тези след нас, остават тези прекрасни стихове…

Поклон пред Миряна Башева!

Книгата беше много хубава. Диалозите бяха забавни и много сладки, но същевременно интригата и кримито ми допаднаха.

Мнението си е ваше.

Сагата не трябва да е дълга и претрупана с локуми и петмези. Начало, среда и край. Да не говорим, че голяма част от героите страдат от нещо като хронична глупост. Не, за съжаление не може да надмине Толкин.

До последно не се научиха да превеждат заглавията правилно.