Читателски коментари

….Лудост е да се преследва невъзможното. Но е невъзможно за негодните хора да не се заемат с подобни действия….

Бих казал, че ако се бе замислил още малко, щеше да разбере, каква огромна глупост е изказал. Добре, че братя Райт не са следвали тази философия, добре че не само те не са следвали този път.

…..Веднъж преди време ме нарочили, че съм с късмет. Да си с късмет значи сам да си си го отредил, а късмет значи добри душевни наклонности, добри подтици, добри дела….. А подобни фрази казани, от човек обгераден с роби, прислуга и пр. още от раждане, си е направо цинизъм.

Романът е безценно камъче, в короната на Джейн Остин. Тя е ненадминат разказвач на истории, взети от ежедневието на нейното време. Романите й са само за ценители, но ако като прочит ви се струват леко суховати, потърсете екранизациите по тях и ще останете очаровани.

РАЗВЕСЕЛИХТЕ МЕ ,благодаря за точния коментар.Абсолютно споделям мнението ви.

Хареса ми..

Чета Стайнбек от години, но на тази книга някак все не ѝ идваше времето. Започвах я, прочитах една-две глави и я оставях. И така няколко пъти. Постепенно си изградих философия: явно не е назрял моментът.

В крайна сметка тази вечер я прочетох докрая. Какво да ви кажа… По всичко личи, че отлагането е имало смисъл, защото подозирам, че в по-младежките ми години нямаше да я оценя толкова, колкото сега. За тези, които познават творчеството на Стайнбек, той и тук не изневерява на себе си — четеш и оставаш с впечатлението, че всичко си разбрал, съпреживял си донякъде (или в голяма степен) с героите, разпознал си се тук или там, уловил си това почти невероятно умение на този автор да докосва точните струни от човешката душевност (то просто няма как да не ти въздейства), но някъде на заден план все пак продължава да те гложди едно странно и трудно за обяснение чувство — че нещо ти е убягнало, нещо важно. Той именно е авторът, който владее това майсторство до съвършенство, затова и го препрочитаме често, за да открием какво сме пропуснали първия път. Мисля, че в това се крие красотата на литературата, да не откриваш богатството й наведнъж, а постепенно. Мога още много да пиша, но няма смисъл, всеки сам за себе си решава дали му е скъпа тази книга или си е загубил времето. За себе си знам, че вече съм нетърпелива да я прочета отново след около година (за да ѝ дам време да „отлежи“) и да се потопя отново в онзи свят на Стайнбек, който обичам.

Кратичко, но става.

Книгата е по-скоро като една от тези, написани от Ъруин Шоу — съответно със съвсем бегли допирни точки с жанра „трилър“.

Това не я прави никак лоша обаче.

Благодаря на всички, положили труд и ентусиазъм за да е достъпна за читателите на Библиотеката.

Отново в Омайния Кладенец на Моето Детство! Една от Първите Книги, които съм Прочел Лично през своя живот! Благодаря на Колектива на „Моята Библиотека“ за тази Велика Възможност да можеш да се върнеш в Света на Отминалото Неотминаващо Време!

Интересна книга. Алтернативната история винаги ми е била интересна тема в литературата и тук добре е смесена с фантастика. Струва си да се прочете.

Много ама много ми хареса. Чудесна поредица

Fey_Lung

Дейвид Гемел цикъл Троя

Интересен различен прочит на Троянската война.

Разглеждайки събитията много преди войната се е опитал да даде политическа и икономическа обосновка за падането на Троя. И в голяма степен е успял.

Трябва да се прочете пълният цикъл. Чете се на един дъх!

Fey_Lung

Първите две ми бяха интересни, вървяха сравнително балансирани. След това започна да доскучава.

Струва си да се опита да се прочете

Рядко пиша коментари, но книгата наистина си заслужава — динамична, забавна, неклиширана, но и много човешка, с добре изградени персонажи. Заслужава си!

Хубава,истинска книга.Далеч е от розовите романи.Е,финалът е захаросан,естествено.

Привет и благодаря за отзива. :)

От българските автори май не се очаква да отговарят на отзиви от читатели, а да си ги четат тайно и да си се радват (или да се тръшкат, в зависимост от отзива), но реших все пак да отговоря.

Радвам се, че книгата Ви е харесала. Като цяло се старая да няма копи-пейст, но имам влияния, включително от руски и американски автори (от полски също). Наистина, писана е с голяма доза „идиотщина“ или както минаваше в моите среди — „интелигентна простотия“. Това е като цяло начин на разказване, и на мислене, много разпространен в математическите гимназии и в университетите с научни и инженерни специалности, така че предполагам, че оттам съм го закачила.

Ще имам предвид името „Астарот“, ако пак пиша нещо на диабилична тематика. :)

Аз също съм малко разочарована от българското фентъзи като цяло, най-вече от споменатото от Вас копиране, както и от интензивната лигавщина. Макар че тук-таме има попадения. Не знам дали се очаква да цитирам други автори, но ще спомена, че последно много ме впечатли „До дъно!“ на Мирослав Костов, а преди това поредицата за джуджетата на Илко Германов. И двете не са със суперсилни сюжети, но стилът е просто трепач.

Наскоро си препрочетох пак „Групата“ и наистина я видях с по-други очи, предвид че е минало време. Макар че никога няма да я възприема обективно, което си е нормално. Писана е преди доста време (започната 2013-та, завършена 2015-та, редактирана до 2017-та), тогава я възприемах по-скоро като поредица от скечове и лафчета, отколкото като сериозна литература (тя определено не е такава). Сега бих я написала по по-различен начин или вероятно не бих я написала въобще. Когато я започнах, бях току-що завършил магистър и вече работех в МЕИ (не по мое желание). Вършех работата на асистент, без да съм формално на такава длъжност (бях хоноруван преподвател). Тъкмо се бях върнала от екскурзия в Италия, морето ми беше до колене…

Четейки я сега, виждам че психологическите обосновки на героите са ми доста повърхностни, не се вижда какво ги движи, освен течението (в голяма степен вярно за Боряна, но донякъде и за другите). Не е много ясно какво искат и защо. Въобще, хипария до шия. :)

Относно влиянията, трябва да призная, че още не съм чела „Майстора и Маргарита“. От много време се каня и скоро може би ще я почна. Доколкото си спомням, влиянието ми за „Групата“ е от „Спечели облог за Сатаната“ на Робърт Хайнлайн и „Понеделник започва в събота“ на Аркадий и Борис Стругацки. Може би има и други, по-малки влияния, но сега не мога да си ги спомня (вероятно нещо друго от Хайнлайн, като се познавам). Знам, че сравнението с тези книги не е в моя полза, но все пак искам да ги спомена. И двете ги има в читанка и ги препоръчвам горещо. „Понеделник започва в събота“ е ултимативното университетско фентъзи. Четох го във втори курс, тогава си имахме собствен професор Выбегало (като цяло два метра ходещ шум), така че беше забавно.

В момента подготвям за публикация нова книга, съвременен еротичен роман със заглавие „Спи с мен“ (първоначалното заглавие беше „Любовната история на Ясена Юрукова“, мда). Там героинята е доста по-различна. По-вулгарна, по-проклета и маалко повече знае какво иска. Най-вече това дето не ѝ се позволява да има. Там също съм писала в първо лице единствено число. Пробвах в началото и в трето, обаче някак си липсваха вътрешните преживявания на героинята и самоироничните ѝ коментари. Наистина не вървеше.

В „Групата“ също предполагам, че трето лице няма да върви. Според мен ще звучи кухо. По принцип пиша и в трето лице, зависи от историята. Понякога се получава. Във второ също, но то е малко ограничаващо.

Поздрави и от мен :)

За мен книгата се оказа приятен полъх свеж въздух в раздела „Българско фентъзи“, който инак е пълен с инфантилни копи-пейстове на англо-американско фентъзи.

Текстът наистина е идиотски, като използвам думата в хубавия ѝ смисъл на шантав/нестандартен. Не мисля, че е чиклит, каквато критика има по-горе. На мен историята по-скоро ми прилича на пародия и то пародия на „Майстора и Маргарита“ на Булгаков, като вместо влюбената и доста дива Маргарита тук имаме загорялата и доста задръстена ас. Андреева от Химическия факултет на Софийския университет.

Има някои наистина свежи хрумвания като например имената на дяволите-студенти (само един Астарот все ми липсваше) или сцената, в която дяволицата Лилит рони сълзи от сярна киселина, които капят върху пуловера ѝ и го прогарят.

В началото не ми хареса това, че повествованието се води от 1 л. ед.ч., тъй като така не само се издава, че в края на краищата с главната героиня всичко е наред, но и ограничава възможността за картинно предаване на вътрешните преживявания. Но пък от друга страна кой знае какви вътрешни преживявания няма. Всъщност, воденето на повествованието от 1 л. ед.ч. засилва още повече пародийния елемент, който нямаше да изпъкне така добре, ако разказът вървеше в 3 л. ед.ч.

Поздрави

Книжката е много увлекателна и ненатоватваща. Пробвайте :)

Романът изглеждаше скучен както за героите, така и за сюжета според мен.

Стигнах някъде около 30 глава и дойде мъката. Никакво действие , едни и същи диалози повторени 10 пъти . Няма дочитане .

Малко по-кратко, много по-четимо и с повече динамика. Това са препоръки не само за тази, а и изобщо за книгите на Уолтър Скот.