Читателски коментари

Драмата беше идея повече от необходимото. Маги уж умна, пък си каза всичко пред Сапуна. Чейс прекалено импулсивен дойде.Амнезията беше пресоли романа. Любовните сцени бяха в изобилие и прекалено еднотипни, за да ме развълнуват. Но все пак е от по-добрите книги на Кони Мейсън.

Приятна, макар и малко наивна история.

Не знаех почти нищо за царуването на „кралицата-девственица“ Елизабет I, така че определено обогатих познанията си за този период от английската история.

Уолтър Скот е майстор на историческия роман, следва да прочета „Роб Рой“.

Написаното е чудесно. Впорем от Ст. Цвайг слаби неща не съм чел. Още нещо любопитно. Разбирам от къде е взаимствата част от „Остров Тамбукту“. :))

Историята е добра.чете се лесно.забавна.

Тъжна история и много истинска уникална обожавам я цялата книга.

Невероятна книга….

Страхотна книга! Първата, която прочетох от авторката и една от най-хубавите в жанра. Докато не я прочетох не я оставих. Продължавам. Тази книга вдигна много високо летвата с очаквания към останалите книги, които предстоят. Дано не се разочаровам :)

Към почитателя на нецензурната поезия:

Благодарение на Вашите упорити коментари, все с едно и също — от няколко седмици насам, се ограмотих невероятно. Намерих адрес от блоговете с текста на поетичното творение. Няма да се загуби, когато модераторите го изтрият пак. Нека имаме предвид, че всяка сюжетна схема може да се опише с неподходящи за читалнята на обществена библиотека върволица от думички. Съчувствия за самотата Ви. Бъдете здрав и Бог да Ви благослови!

За чудещият се, дали си струва ли си да се прочете- ДА, ДА и още милион пъти ДА.

Изключителна книга! Държа ме в огромно напрежение почти до края. Невероятно написана. Стивън Кинг пише толкова реално и всепоглъщащо.

Тази книга… беше голяма боза, за разлика от първите 2 от поредицата. Изсмукана от пръстите. Очаквах повече от историята за Селиг. Борба, страст, заплетени моменти. Едвам я дочетох и то само защото не обичам да оставям недочетени книги.

Харесвам тази книга много, до финала не подазирах развръзката. Лукас/Слейд са чудесен мъжки образ, Шарис ми беше симпатичен образ до момента в който се върна в Ню Йорк. После стана блудкава и дразнеща. Не ми хареса претупватето на финала и разкритието в 3 реда, че имат близнаци. С финалното :" Да имаш близначки, после ще ги видиш, дай сега да се….." , развали изцяло образа й.

Заради странното начало ми стана интересна. Книгата ми хареса. Уорик беше чудесен образ, но Роина ми допадна повече. Винаги съм се чудила дали наистина е имало такива заговори, за да може един или друг да се домогне до власт и имоти.

Мога да кажа само,че вече съм прочела и трите части на поредицата.Има много силни емоции,които ми харесват и някои исторически описания,обаче финала на третата част не ми допада разочароваща е.Предпочитам сериала пред книгите.

Страхотна поредица! Както винаги Нора Робъртс е успяла прекрасно да пресъздаде чувства и емоции! Много приятна книга и бързо се прочита!

Страхотна поредица! Както винаги Нора Робъртс е успяла прекрасно да пресъздаде чувства и емоции! Много приятна книга и бързо се прочита!

Това е някаква шега, 25 страници цялата книга!!!

Произведението е хубаво. Идеята с резонанса е добра.

Но съм забелязала, че в подобен жанр произведения винаги има неточности и моменти, който в живия живот няма как да се случат. Това разбира се е дело и отговорност на автора. Но в един момент ставаме участници и трябва да приемем написаното за чиста монета, да нямаме никакви въпроси, забележки и критики, а знаем това води до безкритическо мислене и затъпяване.

.

Спойлери, спойлери, спойлери:

.

Пример: Човек не може да яде сурово месо (изключение: сушено такова), не само заради зъбите, самият му организъм не може да усвои полезните вещества, той ПОВРЪЩА при приемане на подобни работи и се разболява понякога след това. И ако в защита се каже, че това е художествена измислица и затова на Земята не е открит азота и човеците в книгата не са като истинските човеци на Земята и могат да ядат сурово месо, то би било полезно да се разясни.

Друг момент в книгата, който бе странен: Ако видите как човек след като го „ваксинират“ припадне и не се свестява, вие бихте ли се подложили на същото преди да се уверите, че той ще се събуди жив и здрав? Дори при кризисна ситуация, в която трябва да се решава бързо?

Друго, което ми направи впечатление: Ако всички имат проследяващо устройство в себе си и една от тях умре далеч от останалите защо да не проверят и нейното местонахождение? Ако е изминал половин ден от засичането им в точка А и намирането им в точка Б, може ли да се каже, че за толкова кратко време няма да има никакви останки? Отделно ако се провери вероятно ще има данни кога са отворени капсулите, също ще има пресни екскременти в контейнера. И ако кажем, че онези създания могат да ги изядат толкова бързо, не стана ясно дали устройствата са в стомасите им и се движат или са неподвижни в пещерата. Защото ако са неподвижни на едно място, то това би било съмнително и би се започнало по- мащабно търсене на жените на планетата.

Отделно това, ако на планетата има високо развита машина тя не може ли да се засече от чужд радар? Предвид, че са опитали да изпратят сигнал от нея и са искали да може да се засече.

И разбира се въпросът, ако част от жените са били съкрушени, изтерзани и отчаяни, то новите не са били. Как с няколко приказки ще убедиш човек от цивилизацията, който до преди малко е спял в леглото си, че трябва да остане с теб и страшно изглеждащите диваци на замръзнала планета, защото иначе няма да намери спасение? Как ще го накараш да приеме в тялото си нещо, което изглежда невероятно странно, ненадеждно и опасно?

И такива неща.

Не казвам, че е лоша книгата, просто тези неща останаха неясни.

Благодаря за превода.

Много кратка история .

Завладяваща! За мен беше удоволствие. ;)