Читателски коментари

Fey_Lung

Дейвид Гемел цикъл Троя

Интересен различен прочит на Троянската война.

Разглеждайки събитията много преди войната се е опитал да даде политическа и икономическа обосновка за падането на Троя. И в голяма степен е успял.

Трябва да се прочете пълният цикъл. Чете се на един дъх!

Fey_Lung

Първите две ми бяха интересни, вървяха сравнително балансирани. След това започна да доскучава.

Струва си да се опита да се прочете

Рядко пиша коментари, но книгата наистина си заслужава — динамична, забавна, неклиширана, но и много човешка, с добре изградени персонажи. Заслужава си!

Хубава,истинска книга.Далеч е от розовите романи.Е,финалът е захаросан,естествено.

Привет и благодаря за отзива. :)

От българските автори май не се очаква да отговарят на отзиви от читатели, а да си ги четат тайно и да си се радват (или да се тръшкат, в зависимост от отзива), но реших все пак да отговоря.

Радвам се, че книгата Ви е харесала. Като цяло се старая да няма копи-пейст, но имам влияния, включително от руски и американски автори (от полски също). Наистина, писана е с голяма доза „идиотщина“ или както минаваше в моите среди — „интелигентна простотия“. Това е като цяло начин на разказване, и на мислене, много разпространен в математическите гимназии и в университетите с научни и инженерни специалности, така че предполагам, че оттам съм го закачила.

Ще имам предвид името „Астарот“, ако пак пиша нещо на диабилична тематика. :)

Аз също съм малко разочарована от българското фентъзи като цяло, най-вече от споменатото от Вас копиране, както и от интензивната лигавщина. Макар че тук-таме има попадения. Не знам дали се очаква да цитирам други автори, но ще спомена, че последно много ме впечатли „До дъно!“ на Мирослав Костов, а преди това поредицата за джуджетата на Илко Германов. И двете не са със суперсилни сюжети, но стилът е просто трепач.

Наскоро си препрочетох пак „Групата“ и наистина я видях с по-други очи, предвид че е минало време. Макар че никога няма да я възприема обективно, което си е нормално. Писана е преди доста време (започната 2013-та, завършена 2015-та, редактирана до 2017-та), тогава я възприемах по-скоро като поредица от скечове и лафчета, отколкото като сериозна литература (тя определено не е такава). Сега бих я написала по по-различен начин или вероятно не бих я написала въобще. Когато я започнах, бях току-що завършил магистър и вече работех в МЕИ (не по мое желание). Вършех работата на асистент, без да съм формално на такава длъжност (бях хоноруван преподвател). Тъкмо се бях върнала от екскурзия в Италия, морето ми беше до колене…

Четейки я сега, виждам че психологическите обосновки на героите са ми доста повърхностни, не се вижда какво ги движи, освен течението (в голяма степен вярно за Боряна, но донякъде и за другите). Не е много ясно какво искат и защо. Въобще, хипария до шия. :)

Относно влиянията, трябва да призная, че още не съм чела „Майстора и Маргарита“. От много време се каня и скоро може би ще я почна. Доколкото си спомням, влиянието ми за „Групата“ е от „Спечели облог за Сатаната“ на Робърт Хайнлайн и „Понеделник започва в събота“ на Аркадий и Борис Стругацки. Може би има и други, по-малки влияния, но сега не мога да си ги спомня (вероятно нещо друго от Хайнлайн, като се познавам). Знам, че сравнението с тези книги не е в моя полза, но все пак искам да ги спомена. И двете ги има в читанка и ги препоръчвам горещо. „Понеделник започва в събота“ е ултимативното университетско фентъзи. Четох го във втори курс, тогава си имахме собствен професор Выбегало (като цяло два метра ходещ шум), така че беше забавно.

В момента подготвям за публикация нова книга, съвременен еротичен роман със заглавие „Спи с мен“ (първоначалното заглавие беше „Любовната история на Ясена Юрукова“, мда). Там героинята е доста по-различна. По-вулгарна, по-проклета и маалко повече знае какво иска. Най-вече това дето не ѝ се позволява да има. Там също съм писала в първо лице единствено число. Пробвах в началото и в трето, обаче някак си липсваха вътрешните преживявания на героинята и самоироничните ѝ коментари. Наистина не вървеше.

В „Групата“ също предполагам, че трето лице няма да върви. Според мен ще звучи кухо. По принцип пиша и в трето лице, зависи от историята. Понякога се получава. Във второ също, но то е малко ограничаващо.

Поздрави и от мен :)

За мен книгата се оказа приятен полъх свеж въздух в раздела „Българско фентъзи“, който инак е пълен с инфантилни копи-пейстове на англо-американско фентъзи.

Текстът наистина е идиотски, като използвам думата в хубавия ѝ смисъл на шантав/нестандартен. Не мисля, че е чиклит, каквато критика има по-горе. На мен историята по-скоро ми прилича на пародия и то пародия на „Майстора и Маргарита“ на Булгаков, като вместо влюбената и доста дива Маргарита тук имаме загорялата и доста задръстена ас. Андреева от Химическия факултет на Софийския университет.

Има някои наистина свежи хрумвания като например имената на дяволите-студенти (само един Астарот все ми липсваше) или сцената, в която дяволицата Лилит рони сълзи от сярна киселина, които капят върху пуловера ѝ и го прогарят.

В началото не ми хареса това, че повествованието се води от 1 л. ед.ч., тъй като така не само се издава, че в края на краищата с главната героиня всичко е наред, но и ограничава възможността за картинно предаване на вътрешните преживявания. Но пък от друга страна кой знае какви вътрешни преживявания няма. Всъщност, воденето на повествованието от 1 л. ед.ч. засилва още повече пародийния елемент, който нямаше да изпъкне така добре, ако разказът вървеше в 3 л. ед.ч.

Поздрави

Книжката е много увлекателна и ненатоватваща. Пробвайте :)

Романът изглеждаше скучен както за героите, така и за сюжета според мен.

Стигнах някъде около 30 глава и дойде мъката. Никакво действие , едни и същи диалози повторени 10 пъти . Няма дочитане .

Малко по-кратко, много по-четимо и с повече динамика. Това са препоръки не само за тази, а и изобщо за книгите на Уолтър Скот.

Много се радвам, че прочетох книгата, защото филмът е един от любимите ми. Ще прочета и другите книги от поредицата. Препоръчвам.

Доста елементарна книжка!!!С най-голямата красавица,която е и кметска дъщеря,всеки от мъжки пол в книгата от последния пройдьоха до най-изисканият благородник,се отнася като с улична проститутка,без капка уважение или някакво нормално отношение към нея!Всички мъже гледат да я замъкнат в някой ъгъл и да се насладят на прелестите й бързо и безотговорно с изключение на съпруга й! Мудна и неприятна за четене! Не мога да разбера, толковата положителните коментари за нея!!!

Ама какви са тези определения за Карлсон — „гадняр“ и „нагъл“? Той е „красив, умен, прилично дебел, в разцвета на силите си!“

Бях я забравил тази книга , все пак съм я чел преди 43–44 години, но като я чета сега ми харесва още повече. :)

Имам чувството, че това е първата книга на Барбара. Историята е добра, но не и начина по който е написана.

Книгата наистина не е лоша и е развлекателно четиво, макар че напомня на още десет други книги. Краят беше доста рязък, очаквах малко повече да развият техните отношения

Работата не е за 1, а за 20 милиона. Защо не мислят на колко хора може да се помогне с този 1 милион? Ама вярно глупостта не ходи по говедата, а по хората.

Страхотна книга, много силни емоции и драматични съдби. Героите не са идеализирани, всеки си има своите трески за дялане — кой безразсъден, кой егоист, правещи понякога глупави грешки, които променят живота им завинаги. Но историята те държи в напрежение до края.

„Тъжно е да виждаш как собствените ти деца губят битката с времето.“

Невероятна книга. Много ми хареса.

Иска ми се да има още преведени и качени книги на авторката! Страхотна!