Периодично през годините си препрочитам този разказ (купих си сборника като тийнейджърка). Удоволствието и емоциите, които ми доставя, са все същите и до днес, в петдесетте ми години. Все едно гледам „Враг мой“ — много, много любим филм — жалко, че едноименната повест я няма в Читанка.
Но аз съм пристрастна — всичко на Джеймс Уайт, което съм чела, ме е очаровало…
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.