Читателски коментари

Четох книгите преди години и си спомням, че ми харесаха. Една приятелка ми ги препоръча. Добър заместител са вместо сайтовете за възрастни. Особено, когато имаш съквартиранти. На тези, на които не им харесва — ами не четете. И не нападайте жените с различно мнение, това показва липса на обноски и незадоволени нужди. Бъдете по-освободени. : D

Рядко не дочитам книга, Не успя да ме грабне. Не препоръчвам.

Благодаря за горните коментари- мислех да прочета двете книги една след друга, но благодарение на тях поизчаках, и смятам така се насладих на книгата повече.

Всъщност единственият печеливш в цялата история е Уили.

След прекрасната книга за „Каин и Авел“, авторът е направил опит за продължение, което е пълен провал. В 1/3 от съдържанието преразказва отново първата книга, което е много досадно, а в другата всичко е само политика. Много трудно я дочетох, много мудна и отегчаваща книга.

А на мен романът ми хареса.Мога да разбера страховете на героинята, макар да не ги одобрявам. Забеляза съм, че понякога страховете не зависят от логиката-опитвала съм да се преборя с дребни нелогични страхове, но става по скоро случайно (едно е да знаеш, друго е да го осъзнаеш)! И героят постъпи правилно, насила хубост не става.

Жалко, не мога да чета на руски. Книжката е интересна, не е нещо кой знае какво, но на мен ми хареса като цяло.

Майсторски написана книга, „Името“ е една модерна семейна сага, изградена и предадена точно по мой вкус.

Лахири е надарен богато разказвач, запленен съм от умението ѝ да пресъздаде зимен пейзаж, чувство или ужаса на катастрофа, с едва няколко кратки изречения.

Това е емигрантски роман, разкриващ проблемите и живота на хора, решили да напуснат познатото и удобното, в търсене на по-добър живот за себе си и за децата си.

Просперитетът винаги има цена, понякога твърде висока или дори непосилна. Липсата на близки, трудната адаптация и пропастта между пололенията са само част от нея, всеки емигрант трябва сам да се пребори и да намери покой, ако това въобще е възможно.

Чисто книжно удоволствие!

Великото преселение на народите не е спирало, не може едни да имат други да нямат и да живеят един до друг в разбирателство. Дано не ни стигат такива събития .

Има и по-интересни от поредицата, но и тази не е зле. От лятото до сега (ранна есен) изчетох всичките книги на автора с тема средновековна Англия и честно казано освен със стила му, свикнах и с героите. Ще ми липсват Корбет и Ранулф.

Много ми хареса! Разбира се, за мен най-добра си остава първата от трилогията, тази за Пепеляшка, но и другите 2 са добри :)

Малко постна, но сигурно автора не е вярвал, че ще излезе нещо и я претупал набързо.

Много добра книга.

По-хубаво от мойте представи за книгата.

Съвсем права си!

Оценката ми е между пет и шест, но предпочетох да поставя в крайна сметка шестица. Един от многото добри романи на писателката, историята е интригуваща, а да не говорим, че освен Поаро, тук срещаме и мисис Оливър, която ми е любим герой също.

Is this A. Rand still a thing?!

Слабо от литературна гледна точка. Слаб филм. Слабо като аргументация на идеите прокарани вътре. Идеите сами по себе си заслужават много по-добър защитник и по-добра аргументация, като контрапункт на налудничавите комунистически идеи, срещу които Ранд пропагандира и чиято лична драма допринася много за успеха на книгата в Щатите.

Утопия струи, подобна на тази от левите и противници, но с краен резултат манипулативен психопат, вместо мързелив некадърник. Въпрос на избор, кое е по-малкото зло. Доброто, както обикновено е някъде по средата.

И все пак контекста на времето е фундамент.

Книгата определено е по — интересна от филма. Във филма има доста странични ефекти и пролози, които ги няма в книгата на Бърджис. Определено човек трябва първо да се запознае с творбата и след като я прочете, да гледа и филма. :)

Една от най — безсмислените и досадни книги на всички времена. Без мързеливите и некадърните, нямаше да има и силно изразени индивидуалисти и хора на науката и изкуството, които да тласкат първите към прогреса и технологиите. Антиционалистическите утопии са безмерно глупави по своята същност, защото индивидуализма не съществува в човешката душа и не е част от човешката същност и човека като социално създаден индвидид. Ние сме създадени за да създаваме блага, а не обратното — благата да създават консуматори, които не произвеждат нищо, но консумират в егоистични размери, дори и онова, което не са създали те самите. Ето защо капитализма и глобализма са най — тъпите и античовешки идеологии — не може да искаш да имаш, дори онова, което нямаш и да не искаш да нямаш, онова, което имаш. Да не произвеждаш за благото на обществото, а само за собствените си егоистични нужди, лишавайки другите от онова, което им принадлежи по право. Ето защо смятам, че тази книга, не трябва да се чете и препрочита!