Читателски коментари

Уникална

Толкова хубава е тази книга!

Неочаквано приятна книжка. Нито героинята е типичната богата красавица, нито героят е типичният отегчен преситен благородник. Прочетох я на един дъх и след време пак ще повторя…

Нетфликс направиха сериал от 8 серии по книгата. Декември ще излезе по втората книга от поредицата.

Не очаквах, че ще ми хареса.

Авторът е страхотен и съм му фен, но точно тази книга куца доста.

Няма да навлизам в подробности, но не бих я препоръчал.

Не можах да я дочета.

Хубава книга.

Не е първата книга, а четвъртата.

Историята вероятно е много хубава, обаче преводът ме отчая. На моменти има цели абзаци, които нямат връзка с останалото. А част от думите, които са използвани, изобщо не съществуват в българския език. Иначе замисълът не е лош, но разкриването стана малко наивно.

Книгите от серията са страхотни и много увлекателни!

Много мил коментар. Аз също харесвам книгата, тя беше любима и на моите родители.

А относно отношенията между ученици и учители — това е много широка тема.

Всяка сутрин, отивайки на работа, виждам тълпите ученици, пушещи цигари тютюн и трева пред училищните дворове (вътре уж е забранено). Около тях са техните учители — и те пушат, и те псуват, и те крещят. Ако на ученик му угасне фасът, то учител ще се спусне да му го палне. Госпожите и ученичките им си коментират маникюра и актуалните сериали. И едните, и другите са с безизразни, затъпели, наркомански лица. Бих казал, че учителите никога не са били толкова близко до нивото на учениците си.

А уважението към учителите днес е голямо — заменихме цветята с ваучери за лятна почивка, козметика и SPA процедури.

С две думи — и близост има, и уважение.

Има ли шанс да видим някога този роман и по книжарниците на хартиен носител в този си превод и вариант и обяснителни бележки към него ?

Много интересен роман, разказан под формата на дневник на един ученик от 3-ти клас! Освен случките в училището, за които разказва Енрико, много са интересни също и месечните разкази, които са поместени в книгата. В тях се разказва за 12–13 г. момчета-герои. Най-интересен и впечатляващ е разказа „От Апенините до Андите“, в който се разказва за смелото момче Марко, което тръгва само от Генуа до Аржентина, за да открие и спаси болната си майка.

Това, което ми направи най-голямо впечатление в книгата е тогава, когато Енрико говори, че когато някой негов съученик или учител се разболеел той и другите му съученици са отивали да го виждат. Не само, когато някой е бил болен, децата са си ходели често на гости. Ходели са също на гости и у техните учители. Много ми хареса това, че хората са се уважавали, а сега хората са много самотни, не общуват и не си ходят на гости, всеки си гледа него, искат да си са сами и не им трябва да ходят на гости на някой, нито пък някой да им идва у тях на гости. Вниманието и уважението между децата и техните учители е това, което ме грабна в тази книга. Човек има нужда най-вече от внимание, от разбиране и от любов. А сега за съжаление липсва внимание и уважение между хората. Хората много се отчуждиха.

Тая история за освобождение чрез болезнена доминация над беззащитния ми напомни за един стар брадясал виц…

Събрали се садистът и мазохистката да сЪ обичат и да сЪ освобождават. Мазохистката страстно призовава садиста:

— Бий ме! Мъчи ме! Коли ме! Режи ме! Одери ме жива! Разкъсай ме на парчета!!!

А садистът мръснишки ѝ се хили:

— Няма-а-а-а! Няма-а-а-а!!!

Толкова за чувството да си „по-освободен“… :D

Книга, която ще помня . Четете !

До къде я докарахме — жени, на които им харесва да бъдат връзвани и бити, да ни призовават да бъдем по-освободени :)))

Наистина тъжна… Напомня на Птиците умират сами

Книгата ми хареса, но наистина мисля, че са пропускани части при превода.

Подкрепям мнението, дразнещо и плоско съдържание и представяне, загубих си времето.